ПАРИ

Обещават нова катастрофа на световната икономика

Новата вълна на кризата може да връхлети световната икономика още след година. В крайна сметка все повече икономисти са на мнение, че светът се движи към поредната катастрофа. Кое заставя специалистите да предупреждават света за опасностите, в какво може да се изрази тази криза и готова ли е Русия към такова развитие на събитията.

Случващите се в последно време изменения по света карат експертите да очакват нова глобална криза, при това в близко време“.

„Ситуацията в глобалното стопанство се променя буквално пред очите ни. Ако в началото на годината имаше маса победоносни прогнози, че световният ръст се ускорява, че за разлика от миналата година е синхронен, че темповете на международната търговия изпреварват темповете на ръст на глобалния БВП, то сега ситуацията е различна. Световният икономически ръст стана асинхронен, защото, освен САЩ, всички останали водещи икономики се забавят – и еврозоната, и Китай, и Япония“, коментира ръководителя на направление „Финанси и икономика“ на Института за съвременно развитие Никита Маслеников.

На второ място започва да се осъществява риска от търговска война. Между САЩ и Китай се е завъртяла спиралата на взаимните търговски мита. Не изостава и Евросъюза, който в отговор също налага допълнителни мита върху американските стоки. Дори Русия, която е свързана със САЩ само с доста слаби търговски отношения, готви ответни мерки.

Засега все още има надежди, че страните ще достигнат компромис. Но, ако започне пълномащабна търговска война между икономиките на САЩ и Китай, то световната икономика ще загуби около 1,4% ръст“, смята Маслеников. И ако „заразата“ се разпростра и върху Европа, то последствията от това могат да станат още по-лоши. Според оценката на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман пълномащабната търговска война на САЩ с другите страни ще означава тарифи от около 30-60%, ще доведе до значително съкращаване на търговията, може би със 70%, а световния БВП ще се съкрати, възможно с 2-3%.

„Всичко това приближава към ситуация, която може да тласне глобалното стопанство към нова световна решения още към края на първото полугодие на 2019 г. И това е умерена оценка, която може да се преразгледа, защото рисковете се засилват“, смята икономиста от Института по съвременно развитие.

Кризата я скриха, никъде не е ходила.

Президентът на консултационната компания „Неокон“ Михаил Хазин смята, че световната икономическа криза не е прекратявана, а си тече непрестанно от 2008 г. „Десет години без икономически ръст. Никъде го няма – нито в САЩ, нито в ЕС. Те, разбира се, изобразяват, ръст, но изключително заради това, че са изменили статистическия метод. Те са включили например, интелектуалната собственост в БВП и заради това той расте при тях. А ако се сравнява с методиката от 70-те години, то има икономически спад“, пояснява икономистът своята гледна точка.

„Острата фаза на кризата започна през 2008 г.. Това бе прикрито с емитиране и е така оттогава. До 2014 г. се водеше емитиране на долара, а след това започна и на евро и йени. Сега вече се разбра, че това повече не работи. Европейската централна банка постепенно прекратява емитирането, затова и смятам, че ни чакат още тежки времена“, смята Михаил Хазин.

„Изостряне ще има със сигурност, кога е сложен въпрос. На първо място, ние не знаем кога именно ще прекратят до край емитирането. На второ място не разбираме много какви вътрешни резерви има. Световната финансова система никога не се е намирала в подобна ситуация. Няма опит с който това да се сравни“, пояснява икономистът.

Хазин показва прегряването на пазарите, съотношението между доходност и стойност на компаниите. „Може смело да се каже, че от гледна точка на тези критерии, които бяха преди, сривът на пазара е неизбежен. След срива на пазарите ще рухне механизма за стимулиране на частното търсене. Когато рухне механизма за стимулиране на частното търсене, незабавно ще се открие, че равнището на живот на хората пада рязко. Пълен набор“, рисува безрадостна картина Михаил Хазин. „Всички финансисти на фондовия пазар ми обясниха, че от гледна точка техните методики и оценки още есента на 2016 г. пазарите трябваше да рухнат. Но те незнайно защо не рухнаха. Непонятно защо“, допълва той.

Всичко може да провокира острата фаза на кризата. Освен краха на някой едър финансов играч (по тип Lehman Brothers) или спукан финансов балон (тип ипотечния в САЩ), бомбата може да сработи дори и под формата на природно бедствие. „Например някой вулкан ще изригне, или ще удари някои силно земетресение, или ще се разкрие някаква информация – причините могат да бъдат колкото си поискаш. Откъде ли ще дойде изострянето на ситуацията? Кой знае, а и какво от това? Сега имаме единни пазари, затова, каквото и където и да стане, ще засегне всички.

При това САЩ се надяват за пореден път да спечелят, а не да загубят от тази криза. „Не изключвам САЩ, с каквото се занимава Тръмп, да се опитат да запазят своите пазари чрез срив на ЕС, Япония, Китай, Индия. Струва ми се , че няма да им се получи“, казва Хазин.

Сорос смята ЕС за слабото звено

За рисковете от нова световна криза говорят също така и чуждестранните икономисти. Наскоро за заплахата от голяма финансова криза заговори известният финансист Джордж Сорос. Според него най-много ще пострада именно Европа – и разбира се, страните с развиващи се пазари. Впрочем, Сорос обича едностранчиво в световните проблеми – той не вижда никакви в САЩ. Затова ЕС има цели три: проблем с бежанците, териториална дезинтеграция (излизането на Великобритания от ЕС и политика на строги икономии, предизвикана от финансовата криза, която „попречи на икономическото развитие на Европа“. И разбира се, Сорос не вярва, че ЕС ще се справи с тях: „Всичко, което можеше да се обърка, се обърка“. Това, че Европа се намира в опасност за съществуването си, вече не е метафора, а сурова реалност“, убеден е той.

Впрочем, именно президентът на САЩ Доналд Тръмп ще породи новата криза. Той унищожава трансатлантическото сътрудничество и излиза от ядрената сделка и Иран, което задължително ще окаже негативно влияние върху икономиката именно на ЕС (но отново не на самите САЩ). Може да се спори за едностранчивия подход на Сорос, когато той показва проблемите в един регион, но прикрива тези в друг, но като цяло самата заплаха за световна криза има право на съществуване.

Трите облака на надигащата се световна икономическа буря

Къде-къде по-обективно показва трите проблемни точки по света директорът на МВФ Кристин Лагард. Тя разказа на Петербургския форум за „три облака“, които ще доведат до „бури“ в световната икономика. Първият „облак“ е просто колосалното количество на държавните дългове в размер на 162 трилиона долара или 225% от световното БВП, които са натрупани от различните страни. „Това е много повече от когато и да е, в това число и след Втората световна война“, заяви Лагард. Това е камък, разбира се, към САЩ, чийто държавен дълг приближава 20 трилиона долара, а също така и към ЕС (почти 18 трилиона), Япония (повече от 11,5 трилиона), Великобритания (повече от 7,5 ) и т.н.

Вторият „облак“ е финансовата крехкост, който при затягане на монетарната политика на САЩ ще доведе до сериозно изтичане на капитал от страните с бързо формиращи се пазари и със средно равнище на доход. Федералния резерв се занимава с това, миналата седмица за пореден път увеличавайки основния лихвен процент.

Третият, най тъмен „облак“ е „стремежът да се разбие системата, регулираща търговските отношения в течение на последните няколко десетилетия“, което ще „постави кръст върху правилата за движение на капитали, стоки и услуги“.

На всеки десет години избухва криза, времето за такава дойде

Буквално в началото на юни експертите от Световната банка внесоха своята лъжица катран. Макар и през 2018-2019 г. според тях, ситуацията в световната икономика като яло вселява оптимизъм, рецесия може да се случи всеки момент. Те напомнят, че прогнозите за ръста на световната икономика са винаги твърде оптимистични, а предишната световна криза не е била предвидена от никого. Икономистите от другата банка „Ситигруп“ посочиха, че ръстът още не означава отсъствие на рецесията: в кризисната 2008 г. световният ръст е в размер на 1,8%, затова и ако сега световната икономика расте под 2%, то смело може да се говори за рецесия.

Икономистите от Световната банка изхождат от цикличността на икономическите кризи, които се случват на всеки 10 години. За последен път криза има през 2008-2009 г., затова и времето на новата е дошло. Последните пъти кризите се случват през 1975 г., пред 1982и през 1991 . Кризата през 1974-1975 е първата следвоенна, която започва с енергийната криза от ОПЕК. Енергийната криза бързо премина в икономическа, причини десетки милиони съкратени работни места , снижи реалните доходи на населението. Също толкова бързо се разпространи по целия свят. Наистина, тази криза откри нови възможности за СССР, именно тогава страната можа да започне износа на петрола си на Запад.

През 1982 г. кризата започва през август с фалита на Мексико, което се оказва неспособно да обслужва своя външен дълг, а десетина други страни последваха примеря му. Тази ситуация е провокирана от Федералния резерв на САЩ, който преминава към строга парична политика. Към края на десетилетието САЩ са стават и спасители, сключвайки по плана „Брадли“ сделки с длъжниците за реструктуриране на дълга. Кризата приключва и всички тези страни се оказват в още по-голяма зависимост от Вашингтон, който може да ги върти като марионетки.

И разбира се, валутната криза, която връхлита СССР през 1991 г. Валутните резерви в страната приключват, никой не дава от чужбина кредити в долари, добивът на петрол започва да пада, по същество няма с какво да се платят съществуващите дългове. Като следствие спад на вноса, срив на икономиката и развала на страната.

При това нобеловият лауреат Пол Кругман сравнява настоящата ситуация с Азиатската криза от 1997-1998 г., след която последва фалита на Русия. И този път, според него, на първо място ще пострадат развиващите се страни. Всичко е много просто: валутите им продължават да отслабват, в някакъв момент дълговете на компаниите им ще станат непосилни и те ще завлекат на дъното цялата икономика на страната.

Котова ли е Русия за нова криза?

Що се отнася до готовността на Русия, то Михаил Хазин смята, че руските власти ще реагират според ситуацията.Според него и натрупаните резерви на Русия и двойното намаляване на вложенията в съкровищни облигации на САЩ говорят съвсем за други неща, различни от подготовката за трудни времена.

„Натрупването на резервите на Русия се прави за поддържането на ликвидността на световната доларова система, което Кристин Лагард за пореден път обясни на Санктпетербургския икономически форум. Неявно, разбира се, но според мен напълно убедително. И дори снижаването на руските вложения в държавни облигации на САЩ не означава нищо. Каква е разликата, ако превеждаме тези средства от долари в евро, нали еврото е дъщерна валута на долара“, смята икономистът.

Лагард на форума похвали Русия за осъществяването на един от най-добрите планове в областта на макроикономиката. „Има специален спестовен фонд за черни дни, плаващ валутен курс, инфлационно таргетиране, а също укрепване и санация на банковата система“, заяви тя.

Впрочем Никита Маслеников се отнася с разбиране към нарастването на международните резерви на Централната банка на Русия, която купува валута в интерес на Министерството на финансите. „Тя купува все по-големи количества – по 19 милиарда рубли на денонощие. Това са сериозни обеми. Но възниква въпросът: защо ни е всичко това? Отговорът ми е понятен. Стремим се колкото се може по-бързо да постигнем норматива на напълване на Фонда за национално благосъстояние до 7% от БВП, след което всички други средства отвъд този праг можем да ги харчим за вътрешни нужди, за инвестиции, за изпълняване на майските укази и така нататък“, смята икономистът.

„Нашите Централна банка и Министерство на финансите разбират рисковете на световната рецесия. За да не бъдем изненадани от ситуацията, ние увеличаваме международните си резерви. Това е предпазна възглавница, която може да се изразходва при нужда за антикризисни мерки. За да увеличим международните резерви, ние вървим към отслабване на курса на рублата, което позволява да подкрепяме нашите износители, при това не само петролно-газовите, но и на аграрна продукция, въоръжение, софтуер (миналата година той е продаден за осем милиарда зад границата и т.н.“, казва Маслеников.

Вицепремиера и министър на финансите Антон Силуанов призна, че без бюджетни правила, „ако не отделяхме в касичката, то щяхме да имаме курс малко по-висок от 50 рубли за долар“.

Но Русия попълва Фонда за национално благосъстояние: това ще осигури стабилен курс и ще създаде предсказуеми условия за руския бизнес. Ако не отслабваха курса на рублата, то „нашето селско стопанство и редица отрасли щяха да се чувстват съвсем по различен начин“. „И в тези условия на нашия пазар щеше да потекат вносни стоки, конкурентоспособността на нашия отрасъл щеше да се съкрати рязко и тогава каква предсказуемост щеше да има бизнесът ни?“, отбеляза Силуанов.

Директорът на централната банка Елвира Набиулина също защитава златно-валутните резерви на страната, които някои депутати призовават да бъдат насочени за решение на вътрешните задачи за социално-икономическото развитие.

„Златно-валутните резерви са нужни, за да защитим нашата икономика от външни рискове, да осигурим вноса и защото той се плаща с друга валута, трябва да запазим златно-валутните резерви в резервни валути“, смята Набиулина. Златно-валутните резерви са достигнали 461 милиарда долара. Обемът на ФНБ за 1 юни 2018 г. е почти четири трилиона рубли или близо 63 милиарда долара.

Related Topics:скандал финанси

Up Next

Стриктно изпълнение заповедите на господарите му!

Don't Miss

Ден след като увеличиха пенсиите с 3 лв., депутати си вдигнаха заплатите на 8000 лв.

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.