БЪЛГАРИЯ

Няма резерв за крадене, ако влезем в еврозоната. Няма и за инвестиране. Обзор на лъжите от изминалата седмица

Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна търговска банка, когато всякакви псевдоексперти и шамани започнаха да се изказват по въпроси, които не разбират и в крайна сметка разклатиха няколко банки, днес предложеният от президента референдум за еврото извади на преден план най-грозното, най-невярното и най-глупавото, което може да се каже за бъдещето на България при евентуална замяна на лева с евро.

Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които трябва да съзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си позволяват лъжи или некомпетентни изказвания.

Снощи борбата за лева се прехвърли върху твърденията, че след евентуалната му замяна с евро ще настане грабителство на десетки милиарди лева от резервите на Българската народна банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се инвестират или да се използват за плащания по външния дълг.

Кулминацията настъпи в „Панорама“ по БНТ, където и Петков, и Костадинов показаха, че нямат грам подготовка да се изказват по темата и разчитат повече на ирационалните страхове сред обществото, вместо да представят разумен анализ.

„Вчера бях в кабинета на управителя на БНБ и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че само 900 милиона евро ще се вложат от БНБ към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат резерви, които ще се управляват от БНБ. БНБ не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата“, мотивира се Кирил Петков.

„От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като преходен остатък на бюджета, ще бъдат изхарчени правилно само с подписите на един или двама министри“, опонира му Костадин Костадинов.

Нито едно от числата, които съобщават Петков и Костадинов, не е вярно, както и съдбата на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската народна банка ще преведе на Европейската централна банка, за да участва във формирането на капитала ѝ. Всичко останало са глупости, които обиждат интелекта.

Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният борд е стабилен, защото парите в брой са покрити два и половина пъти с чуждестранни валутни резерви. Популярното разбиране на безотговорната политическа класа е, че когато левът се замени с евро, няма да има нужда от поддържане на резерви. Според противниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „дълбока държава“, а според евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни инвестиции, които ще издигнат българската икономика. По същество и двете схващания са неверни.

Онези „20 милиарда“, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по популярното разбиране, че еврото струва два лева, представляват 40 милиарда лева. Това трябва да е приблизителната разлика между активите на БНБ, които са 78 милиарда лева, и онези 30.6 милиарда лева в брой, които БНБ ще замени с евро.

Тази логика не издържа, защото валутните резерви са активи на Българската народна банка, а срещу тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, БНБ вече няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият компонент в пасива на БНБ.

Ще останат собствените пари на БНБ, записани като „Депозит към управление „Банково“ – те са 14 милиарда лева и няма как Петков да има предвид тях. Ще останат и някакви средства в перото „Задължения към правителството“, които представляват фискалния резерв. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лева и тенденцията е към намаляване, така че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. БНБ има и 19 милиарда лева в „Задължения към банки“, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, но те са собственост на търговските банки и представляват техните резерви в централната банка. Това също са пари, върху които държавата няма достъп, и така единственото обяснение за „20 милиарда“, които споменава Петков, си остава грубо закръглената разлика между валутните резерви на БНБ след замяна на левовете в обращение с евро при сегашното им ниво.

Това не са сметки без кръчмаря, а блянове и приказки „алангро“, които може да изговори само човек като Петков, когато логореята му достигне пикови нива.

Също толкова подвеждащо и несвързано с реалността е и изказването на Костадин Костадинов. Според него разликата между общите валутни резерви и парите в обращение, след като се обърнат, ще бъде 40 милиарда лева и ще се превърне в „преходен остатък на бюджета“. Как така пари на централната банка стават пари на правителството, Костадинов не обяснява. Парите на правителството в БНБ са едва 12 милиарда лева с тенденция към намаляване, а откъде намира останалите близо 30 милиарда лева, лидерът на „Възраждане“ не казва.

Истината след подвеждащите послания на двамата е проста. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до пропорционално намаление на валутните резерви. За всеки 1.95583 милиона лева, които физическите лица внесат в БНБ с цел замяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкова ще се намали както статията от пасива на БНБ „Банкноти и монети в обращение“, така и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да съответства на същите пера. Това са „Банкноти и монети в обращение“ (в по-голямата си част евро), „Задължения към банки“ и „Депозит на управление „Банково“.

Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния резерв, който винаги може да бъде изхарчен от управляващите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и сега.

„Понеже аз съм учил икономика, а вие – история“.

В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази реплика, но на практика накара публиката да се чуди дали в Харвард не се изучава някаква специална икономическа теория, различна от тази в останалите университети по света.

Причината е намерението на „Продължаваме промяната“, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който резервите на България да се използват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава темата за стойността на парите във времето. Когато икономиката расте, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем днес тежи много повече, отколкото вноска със същия размер при окончателното плащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат само ако лихвената тежест по тях е твърде висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и ако са от Международния валутен фонд и докато не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на държавата. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му винаги е по-евтино и по-лесно, отколкото в произволен момент, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят само дълговете по брейди облигациите, по които сме заложили обезпечение, както и дълговете към МВФ. Всички останали заеми оставяха за изплащане към падежа им.

Кирил Петков, разбира се, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на управителя на БНБ, я на някой друг, който познава българската реалност, защото е менте икономист, дори и дипломата му да е от Харвард.

Седмицата, след като президентът Румен Радев повдигна темата за референдум относно въвеждането на еврото от догодина, и двата лагера влязоха в режим на надпревара по изприказване на глупости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти сред евроскептиците. Изминалата седмица отбеляза интелектуалния и експертен фалит на представителите на т.нар. умнокрасивитет.

Еврозоната е предпоставка за катастрофа, ако след влизането в нея държавите се управляват от корумпирани и некомпетентни правителства. А точно такава изглежда най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да представлява образованата част от обществото.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Up Next

Няма резерв за крадене, ако влезем в еврозоната. Няма и за инвестиране. Обзор на лъжите от изминалата седмица

Don't Miss

Welt: Престъпниците в България перат пари в имоти заради влизането в еврозоната

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.