ЗАКОН

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Прокуратурата е осъдена да плати 800 000 лв. обезщетение на свързвано с Алексей Петров дружество

Интересен казус. За първи път български съд приема, че в резултат на действия на българската прокуратура могат да бъдат причинени имуществени и неимуществени вреди на юридическо лице.

С решение на Софийския апелативен съд (САС) прокуратурата на България е осъдена да плати на дружеството „Голд лизинг“ ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини

Това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес.

Историята

През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.

Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция „Октопод“, насочена към Алексей Петров и контролирани от него дружестрва, през 2010 г., завършила с пълно фиаско.

Още в началото на операция „Октопод“, превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис.

Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.

Това минира работата на дружествата. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н.

Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. През цялото време никой от персонала на „Голд лизинг“ не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.

През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество „Кепитъл лизинг“, но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, „предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими“.

На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ „Голд лизинг“ ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.

Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.

Дело за вреди

Така през февруари 2015 г. „Голд лизинг“ завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество „Кепиитъл лизинг“ завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от „Голд лизинг“ имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.

Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни („противоправно бездействие“), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.

Но според СГС вредите, които са настъпили за „Голд лизинг“, не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството.
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти – „Голд лизинг“ е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт – на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора „Голд лизинг“ от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.

И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.

През 2011 г. „Голд лизинг“ завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. – денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е „пералнята“ на „Октопода“, но след това престава да плаща. По това дело „Голд лизинг“ посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.

По самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.

За „Голд лизинг“ проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на „необичаен търговски риск“, по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.

САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.

Post Views: 17

Related Topics:българия скандал

Up Next

КОРУНПИРАНИ “ПРАВОРАЗДАВАЩИ”!

Don't Miss

Замесваме цял свят със скандалите си

ЗАКОН

Прокуратурата набързо прекрати делото за доходите на Пеевски

Остава тайна какво е свършено за броени дни и с какви мотиви е приключена преписката.

Разследването, което Софийската градска прокуратура образува по сигнала на съпредседателите на „Да, България“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев за потенциални значителни несъответствия в декларираните доходи на санкционирания за корупция като олигарх лидер на ДПС Делян Пеевски, набързо е прекратено.

Сигналът беше подаден през септември. През януари от партията съобщиха, че по него е образувано разследване. То е за укриване на данъци. Същия месец, на 23-ти, делото е прекратено. С какви мотиви обаче е тайна, която държавното обвинение не разкрива дори на подателите на сигнала, защото те нямат процесуално качество на пострадали от престъплението, което сочат.

Това обяснява наблюдаващият прокурор Албена Рачева в писмото си до Божанов и Мирчев.

„Уловката“ на това образуване на разследване, е, че ако изначално беше постановен отказ от образуване, то той трябваше да бъде предоставен на подателите на сигнала и те можеха да го обжалват. А сега реално се слага точка без възможност за контрол. „Очевидно е, че не е свършена никаква работа по разследването“, коментираха юристи.

„Пеевски е декларирал повече дивиденти, отколкото неговите фирми му изплащат. Тези несъответствия може да са от пране на пари от неплатени данъци.

Институциите следва да проверят всичко това и макар те да се контролират от него, това са числа, които могат да се сметнат. Някой трябва да измисли нова математика, за да докаже, че Пеевски е чист“, коментира сигнала Божанов през септември.

От „Да, България“ казват, че от публично достъпната информация е видимо несъответствието между декларираните от Пеевски получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти.

Така например в периода 2017-2024 г. начисленият дивидент от декларирани дружества е 49 512 000 лв., изплатеният дивидент е до 26 063 000 лв., а декларираните доходи от дивидент в публичния регистър са на стойност 157 644 069 лв. Въпреки че за периода 2022-2023 г. няма разпределен дивидент, и въпреки големия размер на направените разходи, наличностите в банковите сметки остават почти непроменени – в размер малко над 4 млн. лв.

Съгласно публично достъпната информация в Търговския регистър, Делян Славчев Пеевски е едноличен собственик на капитала на две дружества – „Интръст“ ЕАД и ИНТ ЕООД. В други дружества Пеевски не фигурира съгласно Търговския регистър.

При търсене в международната отворена търсачка Open Corporates пък излиза единствено участието на Пеевски в G NED Ltd. във Великобритания, където обаче той е санкционирано лице.

Въпреки санкциите за корупция, наложени на Пеевски и от САЩ и от Великобритания, българските власти досега никога не са установявали негови нарушения или злоупотреби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

ЗАКОН

ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”

Крайнодесните “Да, България”: ВСС с изтекъл мандат не трябва да кадрува “като за последно”.

Съдийската колегия на ВСС открива процедури за избор на административни ръководители – председатели на 26 съдилища – повечето, от които са районни и две окръжни съдилища, посочват от партията.

“Никой не оспорва, че съдилищата трябва да имат ръководители. Въпросът е дали орган с отдавна изтекъл мандат, тежки натрупани негативи и дълбоко обществено недоверие трябва да взема решения с дългосрочни последици за съдебната система”, казват в позиция “Да, България”.

Евролунатиците от “Демократична България” настояват за мораториум върху ключовите кадрови решения на настоящия ВСС до избора на нов състав и внесе такова законодателно предложение в първия работен ден на парламента. Както заяви Надежда Йорданова в декларацията на ДБ при откриването на 52-рото Народно събрание, целта е един изчерпан орган да не продължава да предрешава бъдещето на съдебната власт.

“Това не е спор за административна процедура, а въпрос на институционална легитимност. Масовото откриване на конкурси за председатели на съдилища от ВСС с изтекъл мандат създава основателни съмнения за прегрупиране и укрепване на зависимости в системата”, посочват от ДБ.

ДБ настоява Народното събрание спешно да приеме законови промени, които да ограничат възможността този ВСС да извършва назначения и кадрови решения с трайни последици. За целта е необходимо без забава да се формира правна комисия в парламента, която да разгледа предложенията.

“Българската съдебна система има нужда от нов ВСС с легитимност, прозрачни правила и доверие – не от последна вълна назначения от орган, чийто мандат отдавна е приключил”, завършват те.

Post Views: 8

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 27