LIFE

Нито е хоум, нито е офис – чисто депутатска идиотия

Всичко, навсякъде, наведнъж – така с три думи ще се обърка с работата от вкъщи в най-скоро време. Новите текстове в Кодекса на труда вече са почти в кърпа вързани, въпреки че в социалната комисия на парламента безусловно ги хареса само Георги Гьоков от БСП, а той смята за екзотика човек да работи от вилата на морето. “Очаквахме по-революционен текст”, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Но след критиките и тя, и останалите дружно подкрепиха промените, за да се пуска текстът да върви, пък после да се оправя (депутатите му казват прецизиране). Както обикновено, това законодателно безобразие се прави като имитация на изисквани от България реформи, в случая за парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

С промените в Кодекса на труда се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор. Това автоматично означава, че когато отидем в друг град, ще трябва да подписваме допълнително споразумение към трудовия договор. Това пък автоматично означава, че всяка наша стъпка извън уговореното в договора ще трябва да се обявява пред НАП вместо да е просто въпрос на разбиране между работодател и служител. Отделно всяко конкретно работно място извън офиса ще трябва да се опише писмено на работодателя и той да го съхранява в определен срок.

Сегашната свободия, твърдят вносителите,

пречи и кара хората да се страхуват от дистанционната работа.

Работодателят не знаел къде е подчиненият му, а подчиненият нямал сигурност, защото нямал обособено работно място. Затова сме били последни в Европа по работещи от разстояние. С допълнителна регулация министерството смята, че ще отпуши работата от разстояние, по която – каква изненада – сме най-зле в ЕС. Ефектът обаче поразително ще се размине със замисъла – хоум офисът ще стане толкова невъзможен, че сигурно и пандемия няма да може да го възстанови.

Между първо и второ четене на законопроекта Божидар Божанов направи опит да спести “един тон уведомления към НАП” на хората, но отвсякъде го парираха депутати, които по тези въпроси явно са още във времето на Флинтстоун

По силата на съвременните политически перверзии,

в ПГ на ГЕРБ-СДС решили Деница Сачева знаково да го подкрепи, но останалите да се въздържат – така хем са за революцията, хем за статуквото. Облекченията – далеч от съвършени, се подкрепяха от всички бизнес организации поради липса на алтернатива, но социалното министерство ги разби на пух и прах. Понеже у нас не законите се адаптират към реалността, а обратното.

Божанов предлагаше смяната на мястото в рамките на 6 месеца да не се считат за промени в трудовия договор, а в комисията беше готов да се откаже от шест месеца и да ги замени с 30 дни. Освен това предлагаше мястото на работата от разстояние да не влиза в трудовия договор. Третата му поправка беше всяка промяна да се заявява от служителя и да получава съгласие от работодателя в писмена форма, което може да стане и по имейл без е-подпис. Тези промени поне отчитаха факта, че населеното място не може да бъде важен критерий за работата от разстояние.

Идеята, че на един частен бизнес може да се придаде тласък с допълнителна регулация и административна тежест, сама по себе си е много тревожна диагноза за дефектите в мисленето на нашата администрация и

откъснатостта й от реалността

Всички идеи за облекчения бяха “разбити” от зам.-министъра на труда Николай Найденов с удивителна “аргументация”. Той заяви, че облекченията, предложени от Божанов, всъщност са затруднения – “вместо един, ще има два документа за обмяна”. Според зам.-министъра, от юридическа гледна точка размяната на документи се счита за сделка, тъй че на практика два разменени имейла представляват промяна в договора. Подгласяха му представителите на КНСБ, според които да се правят промени за по шест месеца с размяна на обикновен мейл “води до голяма несигурност”. Защото как ще се контролира целият този произвол?!

Противниците ораторстваха, че облекченията ще променят фатално духа на Кодекса, сякаш този дух не е от допотопната 1987 г. и няма въпиюща нужда от здраво разтърсване. Бяха повдигнати въпроси, които не стъпват на никаква реална почва. Без място на работа, изтъкнаха например от ДПС, трудовият договор можело да се окаже граждански. Мястото на работа било неотменим атрибут на трудовия договор, казаха и от КНСБ. Така е, но има малък “нюанс” – според кодекса въпросният неотменим атрибут в договора е седалището на работодателя, а не всяка паланка, откъдето реши да поработи за няколко дни неговият подчинен, поради което сега няма изискване да се посочва всяко движение на служителя. Нямало да се знае как човек ще се завръща в офиса при необходимост и как ще се осигуряват защитени интернет връзки, твърдеше МТСП (сякаш в бизнеса малки деца управляват други малки деца).

Оказа се, че всички тези колизии всъщност идват от факта, че пишещите правилата и ползващите ги се разминават с 30-40 години във времето. От дума на дума в дискусията в комисията беше изплюто

едно старателно укривано от публиката камъче

Авторите на законопроекта се занимават само с хипотезите, в които работното място е фиксирано. Защо, след като уж отговарят на новите реалности – само те си знаят. Този факт е добре замаскиран в мотивите, където няколко пъти се споменава за “различни работни места”, гъвкавост и пр. Всъщност истинската мобилна работа – иначе казано реалността на хиляди хора, е нещо трето, което тепърва ще се урежда законодателно. “Действително си заслужава идеята да помислим да регламентираме по по-обмислен начин мобилната работа”, каза Найденов. Което

от неговата уста прозвуча направо като заплаха.

Що за птица е работата от разстояние, ако не е мобилна работа? Представете си 80-те години на миналия век и тогавашните технологии, и ще сте пристигнали в това, което нашето социално министерство разбира под работа от разстояние – иначе казано, това е работа от вкъщи на служител, който по принцип има служебно работно място. Тази фиксирана работа от разстояние в голяма степен бе уредена с промени в КТ преди 13 години, които отразяваха общите европейски правила. Новите промени на практика са отстъпление от тези текстове, т.е. връщане в миналото отпреди 2011 г.

Най-удивителното нахалство на тези промени

е, че те трябва да развиват високотехнологичния сектор. По-точно казано, те трябва да хвърлят прах в очите на Брюксел, че правим нещо по този въпрос. В реформа 11 на ПВУ четем следното: “Дистанционната работа се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда не отговаря на съвременните взаимоотношения между работодател и служител в условия на дистанционна работа”. Резултатът подсказва, че авторите от МТСП са разбрали превратно задачата и са отдалечили още повече кодекса от съвремието. При това очевидно знаят това, защото ни обещават истинска реформа. Ама друг път. И като си затварят очите по правилото “дайте да върви”, депутатите стават съучастници в тази измама.

Невероятно е, че според социалното министерство това е пътят България “да се превърне в едно от местата, където “дигитални номади” да предпочитат да живеят и инвестират своите средства”. Разбира се, че ще стане точно обратното – всички дигитални номади ще се разбягат при първото съчинение “моят хоум офис”.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 29

Related Topics:featured life trending българия пари финанси

Up Next

Мъж ли е “първата дама” на Франция?

Don't Miss

Свиркаджийката Моника Люински се завърна, секси и отслабнала

LIFE

Ana de Armas celebra sus 38 marcando estilo en Hollywood: musa de la vanguardia y el ‘glamour’ más exquisito

Sofisticación muy actual, ‘glamour’ clásico y vanguardia.

Ana de Armas se ha convertido en una de las actrices internacionales que más sabe adaptar distintos estilos para destacar como una gran estrella y como icono del lujo. Natural de Cuba, donde nació el 30 de abril de 1977, la protagonista de la serie española El Internado o la película Blondie, que le valió estas nominada como mejor actriz en los premios Oscar de 2023, está de celebración al cumplir 38 años y, por ello, queremos recordar sus mejores looks que le han hecho brillar con mucha personalidad, sin privarse de ser la más camaleónica.

En clave bicolor

Como embajadora de la firma, Ana de Armas no quiso perderse el desfile de Louis Vuitton con su colección para mujer Otoño/Invierno 2026-2027. Y apostó sobre seguro con una combinación infalible de colores: el blanco y negro. Obviamente, todo su look lo firmaba la casa francesa.

Una sensual abertura

Para la gran noche de los Globo de Oro 2026, Ana de Armas estaba radiante con un vestido de encaje negro, cuajado de cristales. Firmado por Louis Vuittón, lo realzó con piezas de Alta Joyería de la casa francesa.

Escote halter con brillantes

En la entrega de los Oscar 2025, la actriz cubana estaba radiante con un vestido negro de crepé de seda entallado, con cola integrada y escote halter salpicado de brillantes, de Louis Vuittón. También llevó los pendientes de diamantes Flight y el anillo Astre Rouge de Louis Vuitton Alta Joyería.

Con una blazer a modo de vestido

Al estreno de la película Ghosted (co-protagonizada con Chris Evans), el 18 de abril de 2023 en Nueva York, la actriz lució un vestidazo (que recupera la estructura de la blazer más clásica) firmado por Louis Vuitton. El efecto del conjunto, con las solapas y los puños de piel junto con los botones dorados, crean un estilismo equilibrado que acabó de perfeccionar con unos pendientes y gargantilla dorada junto con unas sandalias clásicas en color negro.

Al más puro estilo ‘Marilyn’

La intérprete optó por este vestidazo en color dorado y de corte sirena para los Premios Oscar de 2023, celebrados el 12 de marzo en Hollywood. Cortesía de la casa de moda francesa Louis Vuitton, el diseño cuenta con lentejuelas en la zona superior y pétalos en la inferior que forman una pequeña cola. La actriz lo acompañó de joyería de la colección de Alta Joyería de Louis Vuitton.

– Ana de Armas se transforma en una sirena dorada con el vestido más ‘Marilyn’ que ha llevado nunca

Con un slip dress satinado

Ana de Armas nos regaló este lookazo con motivo de los Premios BAFTA 2023, que tuvieron lugar el 19 de febrero en Londres. Se trata de un diseño de Louis Vuitton en color rosa empolvado y del cual cae una sutil cola que, además, cuenta con un escote deconstruido en el que se superpone uno con volantes, un look que complementó con un maquillaje natural y labial rojo.

Con un vestido de lo más especial

Con motivo de los SAG Awards, celebrados el 26 de febrero de 2023 en Los Ángeles, la actriz optó por un vestido con bordados florales, semi-transparente y con pedrería, firmado por Louis Vuitton. El detalle más especial, dos lazos de terciopelo en la zona superior del escote que le da la guinda final al conjunto.

– El vestido de punto marrón chocolate de Ana de Armas, aprobado por las gemelas Olsen

Con un conjunto metalizado

Ana de Armas acudió al Festival de San Sebastián, el 24 de septiembre de 2022, con un look formado por dos piezas y ¡a la última! Un top metalizado en color dorado junto con una falda negra larga con abertura lateral, ambas piezas de Louis Vuitton, que acompañó de unos pendientes largos y unas sandalias clásicas.

Siguiendo la tendencia Barbiecore

Ana de Armas nos dejó totalmente fascinados con la propuesta que llevó al Festival de Venecia (8 de septiembre de 2022) cortesía de Louis Vuitton. El diseño, perfectamente cuidado al detalle, cuenta con un cuello halter y un plisado con vuelo que le otorga, en su conjunto, una estructura fluida y de lo más femenina.

En cuanto a los complementos, optó por un collar de diamantes, así como de una pulsera y pendientes del mismo estilo.

Al más puro estilo futurista

La actriz se dejó ver con esta arriesgada propuesta con motivo del estreno de The Gray Man, el 19 de julio de 2022 en Londres. Un vestido completamente metalizado y del cual podemos destacar dos partes bien diferenciadas: por un lado, el top de escote cuadrado y, por el otro lado, una falda de cota de malla que le brinda la etiqueta futurista.

– Ana de Armas sorprende con un llamativo vestido armadura y el peinado más refrescante del verano

Con un look geométrico

Ana de Armas se salió de su clásica y minimalista estética con este vestido para los Globos de Oro, el 10 de enero de 2023 en Beverly Hills. Un diseño de la maison francesa Louis Vuitton que cuenta con un escote cuadrado (lleno de pedrería) del cual se despliega una larga falda negra, manteniendo el patrón en la zona central de la pieza. Como complementos, lució dos pulseras y unos pendientes de la misma firma que el vestido.

¡Sí a las lentejuelas!

La actriz nos regaló múltiples lookazos en torno a la promoción de la película Blonde en las diferentes capitales internacionales. Nos quedamos con el que llevó en Hollywood, el 13 de septiembre de 2022. Un diseño de ensueño de Louis Vuitton lleno de lentejuelas y con un escote halter que se extiende hasta la espalda. Acompañado de accesorios finos y un maquillaje natural, Ana de Armas supo sacarle el provecho a un vestido tan especial.

jue, 30 de abril de 2026, 10:00 a.m. CST

Sofisticación muy actual, ‘glamour’ clásico y vanguardia. Ana de Armas se ha convertido en una de las actrices internacionales que más sabe adaptar distintos estilos para destacar como una gran estrella y como icono del lujo. Natural de Cuba, donde nació el 30 de abril de 1977, la protagonista de la serie española El Internado o la película Blondie, que le valió estas nominada como mejor actriz en los premios Oscar de 2023, está de celebración al cumplir 38 años y, por ello, queremos recordar sus mejores looks que le han hecho brillar con mucha personalidad, sin privarse de ser la más camaleónica.

Post Views: 7

LIFE

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Бисквитена торта в чаша – лесна и вкусна РЕЦЕПТА

Бисквитената торта в чаша е новият фаворит сред лесните домашни десерти. Съчетава познатия вкус от детството с елегантна визия и бързо приготвяне – без печене и без сложни техники.

Необходими продукти:
1 пакет обикновени бисквити (тип „Закуска“)
400 г заквасена сметана или маскарпоне
3–4 с.л. пудра захар
1 ванилия
100 мл прясно мляко (за потапяне на бисквитите)
плодове по избор (ягоди, банан, малини)
шоколад или какао за поръсване

Начин на приготвяне:
Пригответе крема, като смесите заквасената сметана (или маскарпонето) с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Натрошете бисквитите или ги начупете на по-малки парчета. По желание можете леко да ги потопите в прясно мляко, за да омекнат. Започнете да редите десерта в чаша – сложете слой бисквити, след това крем, след това плодове. Повторете слоевете, докато напълните чашата. Завършете с крем отгоре. Декорирайте с настърган шоколад, какао или още плодове.

По желание оставете десерта за 1–2 часа в хладилник, за да се стегне и да стане още по-вкусен.

Съвет: Ако искате по-наситен вкус, можете да добавите малко течен шоколад или лъжица сладко между пластовете.

Бисквитената торта в чаша е перфектният избор, когато искате нещо сладко, бързо и впечатляващо. С минимални усилия ще получите десерт, който изглежда като от сладкарница, но е приготвен у дома.

Post Views: 20

LIFE

Грандиозен скандал между Гърция и Турция заради…шкембе чорбата

Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.

Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.

Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.

В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.

Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.

В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.

В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.

“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.

Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.

По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.