БЪЛГАРИЯ
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници
Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.

Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.
Народно събрание на България
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона.
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.
По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.

Избори
Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.
Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.

Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“
Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.
Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.
Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.

Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.
В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








