ПАРИ

Мъж от Родопите печели по 37 000лв за 1 килограм от производство и продажба на най-скъпата подправка

Килограм шафран стигал до 20 000 долара След като Европейският съюз отряза квотите на България за производство на тютюн, наричан по времето на соца „зеленото злато” – основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс.
Покрай световноизвестния сорт „Джебел басма”, котиран на международните пазари дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци. В годините на т.нар.
демокрация обаче изкупните цени започнаха главоломно да падат – знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде?! – все едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя – шублера.
Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който се измъква и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до кокал.
Първопроходчик в едно ново, съвсем непознато начинание стана известният бизнесмен от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски паспорт.
– Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана?
Някои я наричат „аграрна утопия”… – Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света.
– Каква е цената на шафрана на световния пазар?
– Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход – 15 000 лв. на година.
– А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн? –
От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас. Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък. Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран.
Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка. Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания,
Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.
Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай.
– Къде отглеждате шафран? –
Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно търсене.
В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е осигурен. – Имате ли последователи у нас? – Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от с. Глухар,
Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен:
„По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана.
Кой е Хасан Тахиров?
Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на… плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.
Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. Наричат го „цветето на рая” и „подправката на боговете”, защото е най-скъпата подправка в света. От 3000 години шафранът е използван по паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил.
В древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и при психични разстройства. През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума. В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.