ПАРИ

Какво се случва с долара, дедоларизацията и къде е еврото?

В много медии (както руски, така и чуждестранни) почти всеки ден се появяват материали по темата за „дедоларизацията“.

Както Русия, така и много страни, които класифицираме като „приятелски“, преминават към външнотърговски разплащания в национални валути. Нашите медии специално подчертават нарастващия дял на рублата във външната търговия на Руската федерация.

В средата на декември миналата година руският президент Владимир Путин на пресконференция и пряка линия заяви, че делът на рублата във външната търговия на Русия е нараснал до 40% до края на 2023 г., а на юана – до 33%. Той припомни, че през 2021 г. във външната търговия на Руската федерация общият дял на долара и еврото е бил около 87%, делът на рублата е бил 11-13%, а на юана е бил 0,4%. Не е ли това проява на решителната дедоларизация на руската икономика?

Някои страни обикновено прибягват до използването на нетрадиционни инструменти за международни плащания и сетълменти – криптовалути и злато. Вярно е, че такива нетрадиционни инструменти все още изглеждат екзотични. Появяват се съобщения, че днес или утре групата БРИКС ще създаде някаква нова наднационална валута, която ще се използва във взаимните търговски и икономически транзакции на страните членки.

Като цяло средностатистическият човек (отбелязвам: не само руски, но и чуждестранен) има усещането, че едва ли не днес или утре американският долар ще слезе от пиедестала на световната валута, на който се издигна преди осемдесет години на международната валутно-финансова конференция в Бретън Уудс (припомням, че тогава, през 1944 г., всички 44 делегации гласуваха в полза на златния доларов стандарт, предложен от Вашингтон).

100-доларови купюри

И вече се водят много дебати по въпроса какво ще замени международната доларова система. Има много варианти: човечеството ще използва единна глобална цифрова валута, светът ще бъде разделен на няколко валутни зони, водещите икономики ще възстановят златния стандарт под една или друга форма и т.н.

Не съм много склонен да се гмуркам в далечното бъдеще на глобалната финансова система поради причината, че не принадлежа към групата на онези експерти, които понякога приемат пожелателното мислене за реалност. Имам предвид тези експерти, които са сигурни, че утре доларът вече няма да съществува като световна валута.

Защо? Да, защото досега статистиката не дава ясни доказателства за спада на щатския долар в света.

Ето например статистика, която дава картина на международните плащания, преминаващи през системата SWIFT. В продължение на много години уебсайтът RMB Tracker предоставя данни за такива плащания на месечна база по видове използвани валути.

Нека да разгледаме каква е валутната структура на плащанията през декември 2017 г. (дял на всяка валута в общия обем на плащанията, %): щатски долар – 39,85; евро – 33,66; британски лири стерлинги – 7,07; японски йени – 2,96; китайски юан – 1,61.

А ето как изглежда валутната структура на плащанията през декември 2023 г. (%): щатски долар – 47,54; Евро – 22.41; британски лири стерлинги – 6,92; китайски юан – 4,14; японски йени – 3,83.

Както виждаме, позицията на щатския долар се е засилила доста значително през последните шест години. Той отне съществена част от дела на валутата евро, чиято позиция през тези години силно отслабна.

Разбира се, експертите разбират, че напоследък някои от трансграничните плащания са започнали да се извършват, заобикаляйки системата SWIFT. Ето защо според тях настоящите данни не са толкова представителни, колкото тези от последното десетилетие. И все пак, дори като се вземе предвид този фактор, трябва да се признае, че позицията на американския долар в международните плащания се засили (главно поради европейската валута).

Най-често за оценка на позицията на дадена валута в света се използва показател като дела на валутата в общите международни резерви на страните по света. За щастие такава статистика съществува и се поддържа от Международния валутен фонд (МВФ).

Много експерти и дори някои журналисти редовно се позовават на този показател. Те обръщат внимание на факта, че от 2016 г. насам започна цикъл на отслабване на позициите на долара: делът му в общите резерви на всички страни членки на Фонда спадна от 65,36% на 58,36% за периода 2016-2022 г. Спад с цели 7% в дела на щатския долар в международните резерви за седем години. Тази тенденция окуражи онези, които очакват с нетърпение „залеза на долара“.

Но ето последните данни от сайта на МВФ: в края на 3-то тримесечие на 2023 г. делът на щатския долар в международните резерви е 59,17%. Възползвайки се от случая, ще предоставя данни за други резервни валути към същата дата (%): евро – 19.58; японски йени – 5,45; британски лири стерлинги – 4,85; канадски долар – 2,50; китайски юан – 2,37; австралийски долар – 2,02; швейцарски франк – 0,18; други валути – 3.89.

Така че увеличението на дела на щатския долар в световните валутни резерви в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. не е голямо, но все пак е увеличение на дела на щатския долар в световните валутни резерви. А разликата на долара с другите валути е гигантска, никой не се е доближил дори до нея. Появиха се публикации с коментари: започнал е нов цикъл на укрепване на щатския долар.

Съществува и друг важен показател, който позволява да се оценят международните позиции на валутите. Това е техният дял в операциите на световния валутен пазар FOREX. Пазарът е гигантски и се измерва в няколко трилиона долара на ден. Днес на FOREX са в обращение 180 валути, но само на десет от тях се падат над 90% от всички транзакции.

Основните места за търговия на FOREX са в Обединеното кралство, САЩ, Хонконг, Сингапур и Япония – там се извършва почти 80 % от цялата търговия на FOREX пазара.

Делът на Обединеното кралство в пазарния оборот е 40-45%, а този на САЩ – 16-17%. Но това не означава, че пазарът FOREX е доминиран от британската лира стерлинг. Не, той е доминиран от щатския долар. Той е основната валута на пазара на Обединеното кралство, Хонконг, Сингапур, Япония и всички останали страни.

На пазара FORESK водещите валутни двойки са двойки, в които едната страна е щатският долар, а неговите двойници са еврото, британската лира, японската йена, китайския юан, хонконгският долар и т.н. Напомням, че общата стойност от дяловете на всички валути във FOREX статистиката е 200%.

Ето как изглежда структурата на операциите на FOREX пазара през 2013 г. по видове валути (среднодневно, %): щатски долар – 71,36; евро – 33,41; японска йена – 23,05; британска лира стерлинги – 11,81; китайски юан – 2,24.

А ето стойностите на дела на щатския долар за някои други години (%): 2016 г. – 87,58; 2019 г. – 88,29; 2022 г. – 88,46. Ще дам дяловете на другите валути в операциите на FOREX пазара през 2022 г. (%): евро – 30,53; японски йени – 16.69; британски лири стерлинги – 12,89; Китайски юан – 7.00.

Така че през периода 2013-2022 г. (десет години) щатският долар се е укрепил значително. Китайският юан също се е укрепил, но разликата между долара и юана все още е гигантска – 12,6 пъти. Липсват точни данни за валутната структура на трансакциите на FOREX през 2023 г. Но експертите, които правят собствени оценки, твърдят, че делът на щатския долар през миналата година е бил „над 88%“.

Тоест няма признаци за отслабване на позициите на американската валута на FOREX пазара. По-скоро, напротив, има увеличение.

В международните финанси има странна ситуация. От една страна, изглежда, че в света расте недоволството от долара. Или по-скоро не от долара, а от властите на страната, която емитира тези долари. Тъй като Вашингтон ясно демонстрира с примера на редица държави (най-вече Русия) как може да използва хегемонията на долара, за да наказва “ грешните“ държави.

Освен това, дори в страните, смятани за „приятелски“ на Вашингтон, има нарастващо безпокойство за това как Федералният резерв на САЩ злоупотребява с печатната преса, създавайки рискове от обезценяване на долара. А държавният дълг на САЩ расте бързо, след като вече е преминал летвата от 130% от БВП.

Във всеки момент това може да доведе до намаляване на инвестиционния и кредитния рейтинг на Америка с всички произтичащи от това неприятности за притежателите на долари, американски съкровищни облигации и други ценни книжа, деноминирани в американска валута. С една дума, изглежда, че мнозина по света биха искали в една или друга степен да се дистанцират от щатския долар. Но статистиката, която цитирах, показва, че все още няма дистанциране.

И така, какво е това?

От моя гледна точка това се дължи на факта, че в миналото много страни (държави, частни предприятия, физически лица) са се доверявали твърде много на „зелената валута“. И не забелязаха как попадат в капана на долара. Под „капан“ имам предвид дълговете, които „субектите“ извън САЩ (държави, предприятия, граждани) са натрупали. Лъвският пай от тези дългове беше деноминиран в щатски долари.

Много от тези дългове не се погасяват, а се удължават. Освен това те се рефинансират, което означава, че не намаляват, а нарастват. Тихо, незабележимо, но растат. Длъжниците разполагат с достатъчно пари, за да обслужват дълговете си, т.е. да плащат лихви. И тъй като дълговете са деноминирани в долари, това означава, че те се обслужват с помощта на долари.

Според проучване на базирания в САЩ Институт за международни финанси (IIF) през 2023 г. общият размер на световния дълг достига рекордно високо ниво. Според изчисленията на експертите на организацията от януари до декември сумата се е увеличила с над 15 трилиона долара и за първи път е преминала летвата от 300 трилиона долара, като в крайна сметка е достигнала 313 трилиона долара. През последните десет години увеличението на световния дълг – с почти 100 трилиона долара – е повече от два пъти по-голямо от това през предходната година.

Около една трета от днешния глобален дълг са външни задължения. Около 100 трилиона долара. Разбира се, част от вътрешния дълг (публичен и частен) също е деноминиран в долари.

За съжаление, нито МВФ, нито Световната банка, нито Институтът за международни финанси предоставят разбивка на глобалния дълг по вид валута. Следователно бих си позволил да предположа, че приблизително 100 трилиона долара от вътрешния дълг са пасиви, деноминирани в американска валута.

Тук бих искал да направя известно отклонение и да кажа следното. Не е задължително доларовите кредити и заеми да имат за източник доларите, създадени от американските банки. Това съвсем не е задължително.

Съществува понятието евродолар. Това е валута, която се емитира от чуждестранни банки (първоначално това бяха европейски банки, но след това банки в много други страни започнаха да издават такива емисии).

Стигам до основния извод: в продължение на няколко следвоенни десетилетия по целия свят бяха създадени гигантски доларови активи и доларови дългове. И няма начин те бързо да бъдат преформатирани в други валути или просто да бъдат нулирани. Да предположим, че, както казах по-горе, 200 трилиона долара от световния дълг са деноминирани в зелени пари. Нека приемем, че годишният лихвен процент по този дълг е 5%. Така че длъжниците ще се нуждаят от 10 трилиона долара, за да го обслужват. Това е обяснението защо има толкова голямо търсене на щатския долар на пазара FOREX.

P.S. Искам читателят да ме разбере правилно. Не съм против Русия да се освободи от господството на щатския долар.

Напротив, аз с цялото си сърце съм за това. Но написах тази статия специално, за да предпазя някои от нашите патриоти от наивната надежда, че дедоларизацията на руската и световната икономика ще се случи от само себе си. Казват, че не днес, а утре доларът като световна валута ще умре и ние най-накрая ще получим пълен и окончателен валутен суверенитет. А американският долар вече на практика е изключен от международните резерви на Руската федерация.

Но дедоларизацията не се ограничава до валутните резерви. Не трябва да забравяме, че значителна част от международните задължения на Русия са деноминирани в щатски долари. Те бяха замразени поради СВО. Но рано или късно ще трябва да се справим с тях.

Между другото, за Русия е по-лесно да се освободи от щатския долар, отколкото за някои други страни. Например от Китай. В крайна сметка той има несравнимо по-голям външен дълг (около 2,5 трилиона долара, докато Русия има около 280 млрд. долара) и най-големите международни резерви в света (3,43 трилиона долара, докато Русия има 573 млрд. долара).

Вярно е, че Китай пази в тайна каква част от външния му дълг и каква част от международните му резерви са деноминирани в щатски долари. По моя оценка първият дял е около 2/3, а вторият – около половината.

Все още имаме много работа по отношение на дедоларизацията. И трябва да я завършим, преди щатският долар наистина да се срине от пиедестала си на световна валута.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending криза пари политика свят

Up Next

Финансовият министър на Германия изрева: Нещата излизат от контрол!

Don't Miss

Цената на златото достигна исторически връх. А Биткойнът…

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.