БЪЛГАРИЯ

Какво очакваме от тандема Петков-Василиев?

Да измете Бойко, Слави и…? (ВИЖТЕ капаните пред новата партия)

Служебният кабинет се раздели на две: по-голямата част остана в новото-старо служебно правителство, а Кирил Петков и Асен Василев очаквано тръгнаха да правят свой собствен политически проект. Той ще постига леви резултати с десни политики и за него много се говори из медиите. Това е, което знаем засега.

Къде са се прицелили Петков и Василев

Новите политически проекти са най-успешни, когато се наместват в пространство с ниска политическа плътност – там те лесно може да се разгърнат и да изместят предходните обитатели. Такова пространство в нашата партийна система е център-лявото. След като БСП под лидерството на Корнелия Нинова зави в национал-популистка посока, център-лявото от европейски тип на практика остана празно: БСП взе да води битки в “патриотичните” ниши. (И то не съвсем успешни битки, ако се съди по повишената подкрепа за “Възраждане”.)

Единственият сериозен претендент за център-лявото остана Слави Трифонов и той наистина успя здраво да притисне БСП. Първо я измести от второто място, а след това тя дори започна да се бори с ДБ за третото. След появата на формацията Петков-Василев е много вероятно БСП да загуби и третото място.

По-интересна обаче е историята с ИТН. В 46-ия парламент партията на Слави Трифонов се разкри като емоционална и антагонистична, но с много ниска степен на политическо съдържание. Малцина в крайна сметка разбраха защо ИТН се скараха така жестоко с ДБ и ИБГНИ, нито пък стана ясно искат ли хората на Слави съдебна реформа или не. По въпроса с пенсиите и бюджета те също общо взето се ориентираха по вятъра и не създадоха впечатление, че имат някаква сериозна програма. Липсата на програмност стана всъщност най-видима в процеса на съставяне на правителство: ИТН хем смятаха БСП за твърде леви, хем постигнаха с тях най-голямо припокриване на политики – каквото и да значи това “припокриване”. А в един предходен момент пък предложиха уж ултра десен премиер в лицето на Николай Василев.

На този фон може да се каже, че макар ИТН да влязоха в център-лявото и да взеха много гласове от малки градове, които преди бяха бастиони на БСП, те оставиха това политическо пространство с много ниска съдържателна и идеологическа плътност.

Промяната продължава с битка за център-лявото

Именно затова Петков и Василев са се прицелили в него и с прагматизма и по-ясната си визия искат да направят свой собствен проект, който да го натовари със съдържание. За това им помагат две неща. Първо, опитът им на министри в служебното правителство, където и двамата направиха важни стъпки по посока реална, конкретна промяна. Това е силен контраст с ИТН, които общо взето изхабиха още един парламент заради липсата на ориентация (в добронамерената интерпретация на поведението им). Второ, Петков и Василев разчитат на скрит коз за център-лявото – одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев за тях. Разбира се, президентът няма да се ангажира открито с този политически проект, но генеалогичната връзка между него и президенството е ясна за всички.

Това обяснява защо проектът Петков-Василев се посрещна “на нож” от Корнелия Нинова и нейното оредяло войнство: именно за тях опасността е най-директна. Но този проект има потенциал да размести картите в цялата партийна система и представлява нова, сериозна крачка към нейната трансформация. Тази трансформация тече в няколко посоки. От една страна старите партии на статуквото губят подкрепа и са подложени на натиск да се реформират – най-малкото да се разделят с лидерите си, част от които не са за показване, а други направо си стоят скрити.

От друга страна на хората изглежда им писна от мачо-харизматици с мания за “спасяване” на нацията. И изглежда расте търсенето на нормални партии, съставени от психично здрави, образовани и компетентни хора. В това отношение „Демократична България“ и новата формация на Петков и Василев ще са естествени съюзници и заедно биха могли да наложат нов, по-цивилизован стил на правене на политика.

И накрая: част от новите партии, които се появиха, промениха лицето си в 46-ия парламент. ИТН, в частност, имаха в началото силен центристки заряд, но все повече започнаха да се проявяват като радикална антисистемна партия. Поведението им в парламента – тоест, несъобразяването с елементарни правила на парламентаризма, сигурно се харесва на радикални избиратели. Но пък ще доведе ИТН до загуби на центристки гласове, които са се уплашили от непродуктивността и конфронтационността на хората на Слави.

ГЕРБ сигурно стоят и потриват ръце, че каквото и да става, новият проект на Петков и Василев няма да вземе гласове от тях. Дори напротив: те се надяват той да отслаби традиционните им опоненти в дясното – ДБ. В крайна сметка Петков и Василев имат биографична връзка с „Да, България“ и като стил на поведение приличат на ДБ. Тоест, такъв сценарий на конкуренция с ДБ със сигурност има, но той би могъл сравнително лесно да се избегне при минимална координация и добронамереност между тях и “Промяната продължава” (ако това ще е името на новата формация).

Същевременно ГЕРБ имат причина за сериозно опасение от център-лява формация от европейски тип. Една такава формация би могла да привлече много от по-центристките избиратели на ГЕРБ: например голямата кохорта бивши членове на БКП, които са били отблъснати от БСП и са намерили мястото си в ГЕРБ. Самият Борисов биографично е в тази кохорта. Както и много от ключовите лица около него (едва ли е нужно да се изброяват). Това съотношение е валидно и за избирателите на ГЕРБ.

Добрият и лошият сценарий

Като цяло всяка нова политическа партия, на която социолозите дават по-сериозна подкрепа, носи и шансове, и рискове. Доброто, което може да излезе от проекта Петков-Василев, е вдъхване на увереност на избирателя, че смислена промяна е възможна, че има критична маса от партии, които да реализират идеите за по-добро управление на България. Друг позитив от създаването на новия проект би било уплътняването на център-лявото с реално политическо съдържание. България има нужда от смислена европейска левица: щом Корнелия Нинова не иска или не може да я реализира, Петков, Василев и Радев имат и право, и потенциал да опитат.

Има обаче и негативни сценарии, при които пространството на “партиите на промяната” просто се сдобива с още един играч, който се впуска във “войната на всеки срещу всеки”, характеризирала отминалия парламент. Както е казал Томас Хобс, в тази война животът, включително животът на новите партии, е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, отвратителен, брутален и кратък).

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.