ПОЛИТИКА

Каква поредна политическа драма, уважаеми зрители!

В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позии

По-рано днес, след като за седми пореден път депутатите не успяха да изберат председател на парламента, „Продължаваме промяната“ поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков, като Лорер ще бъде изключен и от всички органи.

Драмата дойде от там, че за разлика от предишните гласувания (първият път 35 от ПП-ДБ подкрепиха Кирилов, един беше „против“ и един „въздържал се“, а на второто двама бяха „против“ и един „въздържал се“), този път не достигнаха само два гласа за избора – именно тези на Божанков и Лорер. „За“ Рая Назарян от ГЕРБ гласуваха 69 депутати, „против“ – 159, „въздържал се“ – 10, „за“ Силви Кирилов гласуваха 118, „против“ – 103, „въздържал се“ – 17, като при прегласуването за издигнатия от ИТН Кирилов 117 бяха „за“, 104 – „против“, 17 – „въздържал се“.

Надежда Йорданова от ДБ също гласува против, но бързо, бързо се оправда, че се е объркала. По този начин Лорер и Божанков отказаха да гласуват с „Възраждане“ и ИТН, като те изпълниха думите си, че няма да подкрепят Кирилов, макар по-рано Станислав Балабанов от партията на Слави Трифонов ги призова да променят решението си, защото „цяла България тях гледа“.

Кирил Петков се заоправдава, че с тяхното гласуване страната щяла да промени посоката си, а Николай Денков побърза да обясни, че са изключени, защото с гласуването им е било в полза на Делян Пеевски, „който се добра до парламента с купуване на гласове и подправяне на протоколи“.

Но ситуацията се заплита още повече, защото „Демократична България” няма да подкрепи изключването им, като това написаха от партията в пост във Facebook. ДБ имат и мнозинство в парламентарната група на ПП/ДБ, което означава, че е малко вероятно двамата депутати да бъдат отстранени. Как обаче биха продължили пътя си с Кирил Петков/Асен Василев и останалите от групата им, които решиха, че подобно поведение е недопустимо, е интересен въпрос.

Възниква и съвсем резонната вероятност „Възраждане“ да стане втора и бъдещият втори проучвателен мандат да отиде при тях, което ще породи нови драми – както сред ПП/ДБ, така и въобще.

“Путинистите”, Добрите сили и Мафията

В калабалъка от прякори, схеми, планове, сглобки и прочее, човек вече се обърква кой с кого е, кога е с друг, защо въобще липсват последователните позиции.

Божанков например бил много принципен – казал, че няма никога да подкрепи в нищо „копейките“ и ето, днес го бил доказал за пореден път, убеждават ни някои. Това хубаво, обаче преди да се приземи в ПП, той беше в БСП, преди това в ДСБ, а още по-рано, се беше явил на кастинг при Слави Трифонов, когато той набираше желаещи за политическия си проект.

Когато беше в БСП, имаше изказвания „против“ предоставянето на военна помощ за Украйна, след това стана пръв активист „за“ изпращането. И всичко това в неособено дълъг период от няколко години. Толкова пък често човек да си сменя принципите и възгледите… Вероятно е възможно, само ако не говорим за принципи, а за добре преценени действия за собствена угода и наместване спрямо силните на деня. Всъщност за него също има доста подходящ прякор – политически номад, с който вече е известен, измествайки Настимир Ананиев от челната позиция.

Но да се върнем на „мафията“. Кирил Петков сега се е заинатил да доказва, че няма да отстъпи и крачка от позицията на ПП, касаеща ГЕРБ, ДПС „Ново начало“, в частност – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те са мафията, те са голямата заплаха. Проблемът е, че миналата година бяха в сглобка именно с тях. Или пък допреди месеци въпросните не са били това заразно зло, срещу което сега трябва всички да се обединят. Да не говорим, че допреди ден съпредседателят на ПП буквално написа: „Да съм рамо до рамо със свободни хора е привилегия“, а на следващия вече изхвърляше депутати, които не са гласували както повелява партийната повеля.
Днес са дошли дни, в които „лошите“ трябва да бъдат максимално изолирани, поради което „копейките“ не са такава голяма заплаха – нито за страната, нито за евроатлантическото ни светло бъдеще, за нищо. ДБ пък настояваха и за „санитарен кордон“ около „Възраждане. Уж…

Въобще, тези сантирани мерки са доста нелепи, при положение, че именно ПП/ДБ направиха конституционни промени с Пеевски, както и именно под ръка така объркаха нещата, че сега този наскоро сравнително формална процедура с избора на председател, освен да носи след себе си вероятни по-сериозни последствия, да стана толкова сложна и предизвикваща още по-голямо напрежение сред партиите.

Избирателите на ПП/ДБ също вече са в ступор, а вероятно следващо общо тяхно явяване би било както тежка шизофрения, така и тотален крах за коалицията. Първо, защото вече не е ясно кои са добрите в „Добрите сили“ – тези, които предпочитат да са категорично срещу Пеевски и Борисов или тези, които са категорично срещу „Възраждане“. Второ, защото между самите партньори вече съвсем видимо има тежки неразбирателства.
Идеята на Бойко Борисов да е премиер беше ясно, че няма да се приеме, поради което беше както безсмислена, както целеше просто да демонстрира на пръв поглед сговорчивостта на ГЕРБ – ето, от нас премиера, от вас –председателя на НС, която видите ли, не се е получила заради независещи от партията обстоятелства.

Но все пак – накъде?

И всъщност резултатът от цялата тази главозамайваща въртележка, от която не можем да слезем вече дълго време, е че за пореден път надделява не мисълта най-накрая да се създаде работещ парламент, който да може да изпълнява функциите си – да приема закони и да контролира изпълнителната власт, а чисто моментните противопоставяния и интереси. Моментните, защото пак да подчертаем, че тези конфликти са към този момент, допреди няколко месеца „интересът клатеше феса“ и тогава се преглъщаха доста по-тежки хапки от избора на Рая Назарян или Силви Кирилов за председател на Народното събрание.

Непрекъснатите обвинения, че онзи е марионетка на Пеевски, този е путинист, третият е конформист, четвъртият – обслужващ интересите на Румен Радев и т.н., и т.н., няма как да доведат до възможност за адекватен парламент, респективно – правителство. И това отлично го знаят нашите избраници.

Потресаващо е и че въпреки наистина сериозното положение, в което е изпаднала държавата, депутатите ни намират време да си премерят физическите сили – и то редовно. Този път имаше спречкване между Манол Пейков (отново) и депутат от „Възраждане“ (също отново). Единият блъскал другия, онзи му говорил на въпреки. Инфантилизъм, граничещ с тежка диагноза, на фона на всички случващо се. И неслучващо се…

Ясно е, че пак ще пръснем едни милиони за нови избори, но и там е ясно, че кардинално нищо няма се реши. Нещо повече – след всеки следващ вот се появява по някоя нова партия в парламента, която вместо да направи ситуацията по-лесна, заплита още повече възела. А сега на старта отново са застанали няколко формации – кои съвсем нови, кои неуспели да влязат минали пъти.

Чуват се и все повече гласове „за“ президентска република, което тотално вече ще доразбърка манджата. Парламентаризмът е в криза, като виновниците са именно тези, които трябва да се грижат – образно казано, за ползотворната работа на Народното събрание.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured trending българия политика скандал

Up Next

Политически пазарлък! Борисов предлага Атанасов за шеф на НС, а себе си за премиер

Don't Miss

Дъртия Борисов се превъзбуди заради Денков

ПОЛИТИКА

ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване

Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.

За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.

Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.

България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА

ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!

КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!

Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!

Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……

В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.

Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..

България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!

ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!

ПОЛИТИКА

В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение

Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.

Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?

На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.

Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.

Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.

Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.