ПАРИ

Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд.

Казахстан иска да купи „Лукойл Нефтохим“ за $1 млрд., въпреки че само системата за нефтени остатъци струва $1,5 млрд.

Казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ наддава за закупуването на българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, собственост на руската „Лукойл“, съобщи Bloomberg.

Litasco SA, основният акционер в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и нейното дъщерно дружество вече са приели обвързващи оферти от няколко потенциални купувача, сред които и „КазМунайГаз“. Казахската държавна компания обсъжда финансиране за потенциалното придобиване с Vitol Group, най-големият независим търговец на петрол в света и основен играч в Казахстан.

След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. европейските рафинерии увеличиха вноса на казахстански суров петрол. В момента те купуват около 80% от петрола, доставян чрез Caspian Pipeline Consortium, в сравнение с количествата преди войната, които са били 50%, според данни от онлайн платформите за проследяване на кораби.

През 2024 г. България реши да забрани вноса на руски петрол, който се преработва в „Лукойл Нефтохим Бургас“, въпреки че Брюксел разреши страната ни да ползва дерогация заради географското си положение близо до Русия и невъзможността да се снабдява с по-евтини горива от друг aлтeрнативен източник. Управляващите обаче решиха да не се възползват от тази дерогация и наложиха забрана на руския внос по-рано от предвиденото в дерогацията от Брюксел. В резултат на това делът на суровия петрол от Казахстан, преработен в страната, нарасна до около 40%, а останалата част идва от Близкия Изток.

„КазМунайГаз“, която вече обработва казахстански суров петрол в своята рафинерия „Петромидия“ в съседна Румъния, очаква процесът на продажба да отнеме около месец. Цената може да бъде около 1 милиард долара и въпреки че дружеството Litasco не е под санкции, условието за продажбата е да има гаранция, че парите няма да бъдат прехвърлени в Русия.

„КазМунайГаз“, „Лукойл“ и Министерството на енергетиката на България не отговориха на искания за коментар. Говорител на Vitol също отказа коментар.

Сделката ще удвои повече от два пъти европейския рафиниращ капацитет на казахстанската компания, заедно с румънската й рафинерия „Петромидия“. Отчетената продажна цена от около 1 милиард долара „изглежда евтина“, коментира Джонатън Ламб, анализатор в Wood & Co, добавяйки, че петролната рафинерия в Бургас разполага с хидрокрекинг за нефтени остатъци, пуснат в експлоатация през 2015 г. след модернизация на стойност 1,5 милиарда долара.

„Лукойл“, втората по големина петролна компания в Русия, обмисля продажбата на най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и свързания с нея бизнес за търговия на дребно с горива в България от 2023 г., позовавайки се на „дискриминационни закони и други несправедливи, предубедени политически решения спрямо рафинерията“.

Унгарската компания „Мол“ също наддава за българската рафинерия, каза унгарският премиер Виктор Орбан през декември при посещението си в София и след срещата си с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев. „Мол“ отказа да коментира изявлението му.

„КазМунайГаз“ търси подкрепа за кандидатурата си от българското правителство с аргумента, че рафинерията е проектирана да преработва руски петрол с качество, подобно на казахстанския суров петрол. Ако офертата й бъде успешна, компанията казва, че ще предостави казахстански петрол на рафинерията при най-добрите възможни условия, като твърди, че други предложения не могат да предложат толкова стабилни доставки.

Българското правителство „следи отблизо процеса, но не може да има пряко участие в смяната на собствеността, тъй като в момента има един мажоритарен частен собственик“, каза министърът на енергетиката Владимир Малинов пред репортери.

„КазМунайГаз“ и „Лукойл“ по-рано се договориха да инвестират в разработването на петролни находища в Каспийско море. „Лукойл“ също така притежава 5% дял в ръководеното от „Шеврон“ петролно предприятие Tengiz Tengizchevroil и 13,5% дял в Karachaganak Petroleum Operating BV в Казахстан.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured trending българия пари финанси

Up Next

Идва бум на лошите кредити

Don't Miss

Ключови продукти скачат с 20% у нас?

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Оттеглнето на Клаус Шваб от Световния икономически форум бележи провала на глобалистите

Соченият за лидер на глобалистите, Клаус Шваб, архитектът на антиутопичния дневен ред на Световния икономически форум, обяви, че се оттегля от борда на глабалистката организация.

Това бележи края на една ера за Шваб, който се застъпваше за противоречиви политики като ядене на буболечки, кампании за масова ваксинация, контрол на населението и политики за намаляване на промените в климата, цифрова валута на централните банки и много други политики, подобни на тези в Китай.

Междувременно културните промени в Северна и Южна Америка сигнализират за нарастващо движение към традиционни ценности, отслабвайки идеологическата хватка на форума в Давос върху правителствата, неправителствените организации, корпорациите, църквата и обществото.

„След скорошното ми съобщение и когато навършвайки 88 години, реших да се оттегля от позицията на председател и като член на Борда на настоятелите незабавно“, написа Клаус Шваб в изявление.

Той подаде оставка като изпълнителен директор преди една година, като бившият норвежки външен министър Борге Бренде пое ежедневните операции. Световният икономически форум заяви, че заместник-председателят Питър Брабек-Летат е бил назначен за председател на борда временно и че е назначена комисия за търсене на заместник.

„Във време, когато светът претърпява бърза трансформация, необходимостта от приобщаващ диалог за справяне със сложността и формиране на бъдещето никога не е била по-критична. Бордът на настоятелите на Световния икономически форум подчертава важността да остане непоколебим в своята мисия и ценности като посредник за напредъка. Въз основа на своята доверена роля форумът ще продължи да събира лидери от всички сектори и региони, за да обменят информация и да насърчат сътрудничеството“, се казва в изявление на Световния икономически форум.

Оставката на Шваб идва три месеца, след като президентът Тръмп каза на глобалистите на годишната им среща през 2025 г в Давос, Швейцария: „Америка се завърна“.