БЪЛГАРИЯ

Кабинетът се опитва да съживи пътното строителство въпреки съпротивата на организираната престъпна група ГЕРБ

Министрите на финансите и на регионалното развитие вече искат незаконно възложени дейности за 1.3 млрд. лв. да се разплатят.

Служебният кабинет прави опит в последните дни от управлението си да преразпредели порциите в целия пътен бранш. Регионалното и финансовото министерство предлагат да бъдат прекратени всички 5-годишни договори за пътно поддържане за близо 500 млн. лв. без ДДС и конкурсите за тази дейност да се обявят повторно. Министрите предлагат и друго скандално решение – преди да бъдат прекратени, договорите да бъдат анексирани и бюджетът да разплати незаконно възложени дейности по тях в размер на 1.3 млрд. лв. Това може да стане само с нарушение на Закона за обществените поръчки. В същото време само за част от тази сума има реално извършени дейности и направени разходи, а договорите бяха пратени в прокуратурата заради извършени престъпления от същите тези министри.

Това става ясно от внесен в последния момент проект за изменения в предложената от кабинета актуализация на бюджета за 2021 г. Той не беше депозиран от депутати в рамките на крайния срок за второ четене – 7 септември, а бе сложен директно на масата в бюджетна комисия по искане на финансовия министър Асен Василев. Така текстовете ще бъдат внесени в зала от името на работната група и отговорността ще бъде размита. При обсъжданията в бюджетната комисия предложенията бяха приети с мнозинство, но бяха поискани редакции, а от коментарите на депутати се разбра, че много от тях са принципно против нарушаването на ЗОП и предложената схема. Депутатите от ГЕРБ отсъстваха от заседанието на комисията.

Голямото надписване

За възлаганите незаконно от АПИ дейности в общ размер на 2.9 млрд. лв. (сега Василев вади друго число – 3,7 млрд. лв.) се разбра в края на юли след внесени питания до регионалния министър Виолета Комитова. Според Комитова възлаганията са извършвани по действащи в момента договори за пътно поддържане, като стойността на възложеното надхвърля в пъти договореното. Тя даде пример с няколко региона. По договор за 19.8 млн. лв. (23.76 с ДДС – на тази сума отговаря сключеният договор за пътно поддържане на пътно управление Благоевград – б.р.) са извършени допълнителни възлагания в размер на 295 млн. лв. Договорът за пътно поддържане на територията на Пътно управление-Пазарджик пък е за 18.72 млн. лв. с ДДС, а е набъбнал с допълнителни възлагания до 320 млн. лв. “По този начин са възлагани необзепечени дейности по много от договорите и за 2021 г. има натрупани задължения за 1.4 млрд. лв. Толкова са и за 2022 г.”, твърди Комитова. Допълнителното възлагане е направено в рамките на 5-годишни действащи договори за обществени поръчки с точно определена стойност на договора, която може да се надхвърля по закон в изключителни случаи до 50%, а в случая е надхвърлена многократно, каза тогава Комитова.

Комитова тогава бе категорична, че това са незаконно възлагани дейности. Същата позиция зае и финансовият министър Асен Василев, който обяви, че кабинетът дава договорите на прокуратурата. Мненията на регионалния и финансовия министри по разплащане на задълженията обаче се различаваха. Комитова призова депутатите да одобрят цялата сума за разплащането на дейностите, въпреки допуснатите закононарушения. Нещо повече – министърът настояваше народните избраници да разрешат това да стане с цената на ново закононарушение – като бъде надхвърлен прага в ЗОП за наддоговаряне от максимум 50%. На този фон през юли Асен Василев не бе толкова категоричен – той обясни, че държавата няма как да не плати 300-400 млн. от тази сума заради вече направени разходи, а за останалото следва да преговаря със строителните фирми. Василев лично обяви, че праща договорите в прокуратурата заради съмнения за извършени престъпления. “Това не е липса на контрол, това е престъпление и е дълбоко неморално, както към изпълнителите на поръчката, така и към тези, които чакат обществен ресурс. Истината е, че тази сметка трябва да я платим или да преговаряме с някои от фирмите. За около 300-400 млн. лева вече сме изправени пред свършен факт и сметката ни е изпратена. Вече са проведени разговори с МРРБ и прокуратурата ще бъде ангажирана. Това ниво на наглост и безотговорност може да се оправи само с правила и тежки наказания”, обясни Василев на 8 юли, цитиран от bTV.

Неочакваният обрат

На 1 септември резултатът от преговорите със строителните фирми стана ясен – за разплащане на цялата сума вече настоява и Асен Василев. Така е изготвен и скандалният законопроект, с който на второ четене министрите да искат бюджетът на регионалното министерство да бъде актуализиран с поемане на 1.3 млрд. лв. задължения. В проекта се предвижда сумата да бъде изплащана разсрочено за 5 години, като за целта съществуващите договори с фирмите нарушителки ще бъдат анексирани. Предвидено е ограничението от 50% наддоговаряне по ЗОП да не бъде спазено. В същото време министрите настояват обществените поръчки за пътно поддържане да се обявят наново и се превъзложат най-късно до края на април 2022. Това означава прекратяване на действащите договори и плащане на неустойки, тъй като настоящите договори са сключвани в периода 2019-2020 г. и изтичат най-рано през 2025 г.

Неудобните въпроси

Решението да се платят незаконно възлагани дейности по този начин е изключително скандално, считат финансисти. “Няма никаква яснота към кой момент точно са възлагани допълнителните дейности и има ли реално изпълнение. Абсурдно е от началото на годината до април да са извършени строителни дейности за 1.3 млрд. лв. Това обичайно е обемът на строителството в България за цяла година”, изтъкват експерти, потърсени от “Сега”. За 2020 г. например капиталовите разходи по държавния бюджет без еврофондове и общини са 2 млрд. лв. За момента няма данни и за възникнали просрочени задължения. Според последната актуална информация на сайта на МФ към края на март просрочените задължения на централното правителство са 91 млн. лв. Показателен е и фактът, че финансовият министър Асен Василев първо говори за необходимост от изплащане на 300-400 млн., а сега настоява за 1.3 млрд. лв.

Повече светлина за реално свършеното от фирмите-строители хвърли в НС самият Василев. Той твърди, че сертифицираните и фактурирани дейности по тази незаконна схема са 222 млн. лв., а други 647 млн. били сертифицирани, но още без фактури. До края на годината щяло да се извършат разходи за още 549 млн. лв. За да не се натоварва държавният бюджет ударно, МФ предлага първите 222 млн. лв. да се дадат тази година, а в актуализацията да се запише, че останалата сума от 1,1 млрд. лв. ще се плати разсрочено през следващите 5 години на равни вноски. В бюджетна комисия по предложение на ДПС и със съгласие на МФ срокът за изплащане на извънредния милиард дори бе съкратен от 5 на 2 години, но после комисията се отказа от намаляването на срока. Не е ясно какво ще става в зала.

Тези обяснения обаче не само не дадоха отговор на многобройните въпроси, а поставиха и нови. Комитова и Василев са били информирани за проблема с наддоговорените дейности от началото на юли, а може би и преди това. Към началото на юли Василев говори за направени разходи за 300-400 млн. лв., които трябва да се платят. Въпросът, който възниква, е защо служебните министри не са предприели мерки по тези договори да не се извършват повече дейности. От новите числа става ясно, че от юли до септември обемът реално свършена работа е набъбнал двойно и вече възлиза на 869 млн. лв. Още по-странно е кабинетът да настоява да се платят и останалите 549 млн. лв. за дейности, които тепърва предстоят до края на годината.

Свършена ли е реално тази работа на фона на всички лъжи и незаконни дейности в сектора, които лъснаха в последните месеци, можем само да гадаем. Самите обеми на допълнително възложените дейности са много озадачаващи. Така например по договора с Благоевград годишният обем от дейности при бюджет за 5 години от 19.8 млн. лв. е средно в размер на 4 млн. лв., а Комитова твърди, че има допълнителни възлагания за 295 млн. лв. Това надхвърля 73 пъти предвидения за годината обем работа. “Абсурдно е такива разходи реално да са извършени. Няма как изпълнителите да осигурят такъв капацитет. Няма как да намерят хора и техника”, изтъкват експерти.

Най-скандално обаче в цялата тази схема е искането на Василев и Комитова парламентът да позволи нарушаване на закона за обществените поръчки. Законът позволява даден договор да бъде наддоговорен с максимум 50% от стойността. В случая договорите са за 500 млн. лв., тоест максималното, което може да се плати по тях, възлиза на 750 млн. лв. „Всички тези договори са дадени на прокуратурата. Новото ръководство на АПИ обаче не иска да стане на свой ред клиент на прокуратурата и затова следва да им позволим да нарушат ЗОП“, обясни пред депутатите Василев. Това на практика означава самият парламент да влезе в ролята на нарушител и да прегази текстове от закон, за който има еврозаконодателство и който се следи стриктно от ЕК.

Няма отговор защо не се върви към разтрогване на тези допълнителни споразумения, след като и самият регионален министър твърди, че в тях изрично е записано, че няма осигурено финансиране за дейностите. Според Василев виновни-невиновни, фирмите трябва да си получат парите. „Нека не се лъжем, че фирмите са ангели. Те много добре са знаели, че поемат незаконно възложена дейност. Нека изправим това, което е свършено до момента. Хората са си свършили работата все пак – виновни-невиновни, трябва да се плати тази дейности”, обясни Василев.

Любопитна подробност е, че внасянето на извънредните промени стана на фона на течащ под прозорците на НС протест на строителния бранш с абсолютно същите искания. От пътния сектор дори не скриха, че нарочно са свикали протестите за този ден. Всичко това остави много лош вкус на задкулисие и предварителни договорки. Предстои да видим дали скандалните предложения ще минат и в пленарна зала.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.