БЪЛГАРИЯ
Истината за Народния съд
Опитите за реабилитиране на монархо-фашизма в България и за оправдание на неговите престъпления вътре и извън страната, лъжите, че България не е участвала във войната, наглостта за героизиране “жертвите на комунизма”, “за окупирането на България от СССР” и за “преврата на 9 септември 1944 г.”, за изопачаване на истината за Народния съд и неговите решения, за някакви имоти е гавра с паметта на българския народ и опит и ревизия на резултатите от Втората световна война и последвалия период. За тези престъпления срещу човечеството давност няма. Възмездието отново няма да закъснее.
Първият негов акт беше именно Народният съд. Каква е истината, започнала с подписа на Богдан Филов, вкарал България на страната на хитлеристката ос на 1 март 1941 г. във Виена, въпреки изричното настояване на Великобритания, САЩ и СССР да не се допускат хитлеристки войски у нас и България да не се обвързва с нацистите.
Народният съд не беше нелегитимен. Напротив – образуван на основата на редица споразумения, които съюзниците във войната против нацистка Германия постигнаха и подписаха в периода 1943 – 1946 г. и беше изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунали.
Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон.
Член 5 от Парижкия мирен договор задължи България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против човечеството.
Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от войната.
В българското законодателство Народният съд действаше на базата на “Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея” и се прие от Министерския съвет с Постановление № 6 от 30.09.1944 г. на основание чл. 47 от Търновската конституция. Одобрен е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов с Указ № 22 от 04.10.1944 г. (Търновска Конституция, чл. 25) и е в сила от 06.10.1944 г. Одобрен е и от Народното събрание с решение от 27.12.1945 г.
И още нещо. Съюзната контролна комисия, в която влизаха представители на четирите Велики сили – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност. Всички издадени присъди, особено смъртните, се одобряваха и от тази комисия.
Малко предистория.
Решението да се преследват и съдят всички фашистки престъпници, както и техните помагачи и сътрудници, се оформи от трите главни съюзника във Втората световна война – САЩ, СССР и Великобритания, на срещите на техните ръководители в Москва през 1943 г. Техеранската конференция от декември 1943 г., Ялтенската конференция през февруари 1945 г. и решението на Четирите Велики сили в Лондон от август 1945 г.
На Третата Московска конференция СССР, САЩ и Великобритания, в лицето на Сталин, Рузвелт и Чърчил, подписаха “Декларация за отговорността на хитлеристите за извършените зверства”. В нея се казва: “Немците, взимали участие в масовите разстрели на италиански офицери или убивали френски, холандски, белгийски или норвежки заложници или критски селяни, или онези, участвали в изтреблението, на което бе подложен народът на Полша, или изтреблението на територията на СССР, които страни сега се прочистват от врага, трябва да знаят, че незабавно ще бъдат върнати обратно в страните, в които са вършели тези престъпления и ще бъдат съдени от народите, които те са насилвали.
Отделно се приеха и декларации по Италия и Австрия, в които съюзниците изразиха твърдото си намерение да издирят, заловят и осъдят всички фашистки престъпници и техните помагачи и да изтрият фашизма и нацизма от тези страни.
Още по време на първата среща в Москва Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл ратуваше за незабавно обесване на лицата, виновни за тази война и пледираше за ненужност на какъвто и да е съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита.
На Техеранската конференция се взе решение да се помогне с всички сили и всякакви средства на партизаните в Югославия, както и да се започнат преговори за влизането на Турция във войната. Специално за България се каза: “…ако Турция се окаже във война с Германия и ако в резултат на това България обяви война на Турция или я нападне, то Съветският Съюз незабавно ще се окаже в състояние на война с България”.
В Ялта ръководителите на Съюзниците доразвиват тезите си за следвоенното устройство на Европа. Що се отнася до България “…беше направен обмен на мнения между министрите на външните работи относно целесъобразността на югославско-български съюзен договор. Бе повдигнат въпроса дали да се даде възможност на държавата, все още под режим на примирие, да сключи споразумение с друга държава. Х. Идън препоръчва да се информира българското и югославското правителство, че такъв съюз не може да бъде одобрен. Стетиниус предложи британските и американските посланици да обсъдят този въпрос с Молотов в Москва. Молотов се съгласи с предложението. Британската делегация повдигна пред колегите си следните въпроси:
а) Комисията за контрол в България.
б) Гръцките претенции към България, по-специално за размера на репарациите”.
На конференцията в Ялта, във връзка със съставянето на списък на главните военни престъпници, Чърчил лансира идеята попадналите в списъка да бъдат разстреляни веднага щом бъде установена самоличността им.
На Берлинската конференция от 17 юли – 2 август 1945 г. представителите на САЩ по време на срещата на министрите на външните работи на 21 юли 1945 г. внесоха предложение за политиката по отношение на Румъния, България, Унгария и Финландия и бяха взети следните решения: “…трите правителства препоръчват на Комисията за контрол да се вземат мерки за търсене на отговорност от румънското, българско, унгарско и финландското правителство”.
Декларацията от 8 август 1945 г., приета от съюзниците в Лондон, гласи:
“Като се има предвид, че Обединените нации нееднократно са заявявали намерението си да извърши правосъдие над военните престъпници…
…в момента Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики, на Съединените американски Щати и Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Временното Правителство на Френската Република (по-нататък наричани “Подписани Страни”), като се действа в интерес на всички Обединени Нации и в лицето на свои надлежно упълномощени представители, сключиха следното споразумение:
Член 1
Да се учреди след консултации с Контролния Съвет в Германия Международен Военен Трибунал за съд над военните престъпници, престъпленията на които не са свързани с определено географско място, независимо от това дали те ще бъдат обвинени индивидуално, или като членове на организации или групи, или в някакво друго свое качество.
Член 6
Нищо в настоящото Споразумение не намалява компетентността и не ограничава правата на националните или окупационни съдилища, които вече са създадени ли ще бъдат създадени на която и да е от съюзните територии територия или в Германия за съд над военните престъпници.”
Както се вижда от документите, намирането, залавянето и осъждането на всички нацистки и фашистки престъпници и техните слуги и помагачи вълнуваше противниците на хитлеризма още от самото начало.
Има и друга митологема, според която “мръсните комунисти след 9 септември организират народен съд и избиват сума народ”.
Нека пак се обърнем към историята.
На 9-ти септември дойде ОФ, което всъщност беше второто правителство на Кимон Георгиев и шестдесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 и 5 от 9 септември 1944 г. То управляваше страната до 31 март 1946 г., след което беше наследено от третото правителство, пак на Кимон Георгиев. Та в това правителство “мръсните комунисти” имаха само четирима министри, двама от които без портфейл. Останалите бяха от Звено, Земеделците, БРСДП и един безпартиен.
Ето и някои от вносителите и поддръжниците на проекта за Закона за Народния съд, сред които са Григор Чешмеджиев, Иван Пастухов, д-р Никола Сакаров, Димо Казасов, Кръстю Пастухов, д-р Петър Джидров, Янко Сакъзов, Коста Лулчев, Константин Бозвелиев – социалдемократи, Стоян Омарчевски и Димитър Драгиев – земеделци, илия Георгов – радикал, Григор Василев и А.Христов – демократи, Васил Коларов, д-р Иван Пашов, Еньо Марковски, Никола Габровски, Драгой Коджейков – комунисти.
В третото правителство, управлявало почти до края на 1946 г., комунистите отново имаха само 4 представители, а влезе дори един от Радикалната партия. И пак всички промени са правени под зоркото око и с одобрението на Съюзническата контролна комисия.
Какъв е съставът на Народния съд и кои са осъдените?
Първи върховен състав на Народния съд – подсъдими са регенти, министри, дворцови съветници от кабинетите от 1940 до 1944 г. основните обвинени от този състав са: бившите регенти принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. о.з. Никола Михов; бившите съветници на цар Борис ІІІ – Йордан Севов, Любомир Лулчев, Светослав Пименов, д-р Георги Хаджиев, д-р Петър Костов, Павел Груев, Петър Морфов, ген. о.з. Петър Жечев, Станислав Балан, Димитър Генчев; бившите министри от първия кабинет на Богдан Филов – Богдан Филов, Петър Габровски, Добри Божилов и още 10.
Втори върховен състав на Народния съд – подсъдими са 110 народни представители от ХХV ОНС от 01.01.1941 до 09.09.1944 г., като основните обвинения са: – Одобрили и гласували присъединяването на България към Тристранния пакт; – Одобрили пропускането на германските войски през България; – Одобрили окупирането от нашите войски на югославски и гръцки територии; – Гласували изменението на ЗЗД; – Гласували Закона за защита на нацията.
Трети върховен състав на Народния съд – за съдене на обявените за “провинени” български експерти по установяването на т.нар. Катинско клане и по трагедията във Виница.
Четвърти върховен състав на Народния съд – подсъдими са 140 души, бивши генерали и полковници, между които ген. Никола Жеков, ген. Христо Луков…
Шести върховен състав на Народния съд – подсъдими са 104 души – издатели и редактори на вестници, списания, писатели, артисти и др.
Седми върховен състав на Народния съд – главният подсъдим е Александър Белев – пълномощник на Министерския съвет и комисар по европейските въпроси и др…
Девети върховен състав на Народния съд – подсъдими са 86 бивши съдии и прокурори от специалните военни съдилища и Окръжните съдилища.
Десети върховен състав на Народния съд – като подсъдими са привлечени шестима ръководители на БНБ начело с управителя Кирил Гунев и 85 служители на БНБ с основни обвинения: – БНБ купувала германската марка със скрита премия над 200%; – Насочване на целия износ към Германия с нереален курс на германската марка; – БНБ монополизира цялата търговия само в Германия, като намалява премията на златните валути от 35% на 25%, като с това БНБ остава без златни резерви…
Дванадесети върховен състав на Народния съд – известен като “Гестаповския процес”. Подсъдими са 176 души, останалите на японската и италианското разузнаване, всички бранници, легионери, секретни сътрудници и 10 жени.
Тринадесети върховен състав на Народния съд – подсъдими са служители на жандармерията.
Продължение в следващия брой
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








