БЛОГ

Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода

“Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода. По-точно, в кухнята имаше, но в банята едва капеше, така че беше невъзможно да си вземеш душ – можеше единствено да чакаш търпеливо около 40 минути да се напълни ваната. Сутрешното и вечерното миене отнемаше на всеки член от семейството почти по половин час.

Естествено, още когато се появи проблемът, помолих мъжа ми да извика водопроводчик, но той ми отговори:
– Ами старо жилище, стари тръби… какво очакваш? Пък и тук сме под наем, не можем да правим основен ремонт и да къртим стени. Ще я караме някак…

И започнахме да я караме някак. Но един ден, вече не помня какъв беше поводът, аз избухнах и устроих грандиозен скандал. След което беше извикан водопроводчик. Майсторът дойде и си тръгна след пет минути. “Явно положението е безнадеждно”, помислих си. Но когато отидох в банята и пуснах крана на топлата вода, от там потече силна струя ръждива вода.

Оказа се, че просто в тръбите се е натрупала ръжда и с няколко почуквания нещата се оправиха. Разбирате ли?! Две години без топла вода срещу едно позвъняване и няколко движения.

Напълно съм съгласна, че това беше прекалено нехайство от наша страна. Но всъщност съм ставала свидетел на много подобни истории.

Едни приятели живяха десет години в един малък и неуютен апартамент, в който вечно не достигаше място. И толкова не харесваха жилището си, че дори нямаха желание го ремонтират. Накрая обаче все пак им писна и решиха да се преместят, въпреки че си харесваха района.

Когато започнаха да се пренасят и да събират багажа, установиха, че са натрупали тонове непотребни вещи – стари дрехи, грижливо прибрани в куфари, строителни материали за несъстоялия се ремонт, кутии, кашончета и бог знае още какви дреболии – от незавършени ръкоделия до прашасали сувенири от минали пътувания. В килера се намериха и още „съкровища“ – килимът на баба, стара детска количка и отдавна повредена пералня. Оказа се, че домът им е пълен с камари вещи, които с години са трупали прах, но никой не ги е поглеждал, нито си е направил труда да види нужни ли са изобщо.

Всъщност в момента, в който тръгнаха да се пренасят, те разбраха, че най-необходимите им вещи се събират в няколко чанти. А около двайсет чувала и кашона ще отидат на боклука. Когато отидох у тях, приятелката ми се разплака. Защото беше проумяла, че цели десет години от живота ѝ е можело да минат по друг начин. Че са можели да живеят много по-чисто и уютно. И по-щастливо.

Има и много хора, които правят това по отношение на собственото си тяло. Страдат. Страдат от главоболие. Е, не е кой знае какво, просто едно главоболие. Не е много силно и се понася. И така минават дни, месеци, години… А когато след време се озоват при лекаря, се оказва, че нещата са били поправими много лесно. И не е било нужно да се мъчат толкова време.

Същото се случва и с психологическите проблеми. А те са неизбежни просто защото „светът е такъв“, а самите ние сме несъвършени. Хората с години се борят с подобни проблеми, докато не стигнат до антидепресантите и не установяват, че нещата не опират само до „поносимост“, но и до едно напълно прилично качество на живот.

Точно това са ключовите думи – качество на живот! Качеството на живот не е само колко печелиш и къде ходиш на почивка. То се отнася и до това колко се налага да търпиш, с какво се налага да се примиряваш, колко често стискаш зъби, за колко неща си затваряш очите и чакаш да стане поне мъничко по-поносимо.

С години или месеци понасяш физическата болка, битовите неудобства или връзката, която по някаква причина трябва да съхраниш. Но изведнъж се оказва, че търпиш повече, отколкото живееш. И това е само половината от бедата. Големият проблем е в това, че този дискомфорт, който си понасял, най-често съвсем не е бил задължителен. Както се казва в един стар виц, „едва на третия ден индианецът Зоркото око забелязал, че в килията няма четвърта стена.“ И пак е добре, ако става въпрос за месеци, а не за десетки години.

Моля ви, проверявайте стените, между които сте безнадеждно затворени. Пробвайте всяка врата, дори и да ви изглежда заключена. Пробвайте със собствените си ръце и очи неразрешимите проблеми, защото понякога тежките ръждясали окови се оказват по-крехки и от пухкавите розови секс играчки.

Всъщност много по-ужасно от всичките ви проблеми и усилията по тяхното разрешаване може да се окаже осъзнаването на простия факт, че изобщо не е било необходимо да търпите. Че е можело да сте щастливи много по-рано, преди много години, а не едва сега, когато най-после сте преодолели инерцията. И че точно този труден и нещастен период от живота ви е можел да бъде съвсем друг.

Само че той вече е отминал и нищо не може да се върне назад.”

Автор: Марта Кетрo
Психологически кът Полет

Related Topics:#thesofiatimes featured life trending актуално българия лайф

Up Next

„Ще ви върна парите, когато порасна…“

Don't Miss

По диплома съм спортист, по душа – артист.

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!