РАЗСЛЕДВАНЕ
“Избрани от народа” политици се оказаха крепостни селяни на Христо Ковачки в Община Бобов дол
Председателят на Общинския съвет в Бобов дол: Ковачки като ме викне и ми набива канчето всяка седмица!
Чудовищна корупция и фасадна демокрация разкри публичен запис на избрани от народа политици, които се оказаха крепостни селяни на Христо Ковачки в Община Бобов дол. Цялата корупционна машина на бизнесмена с огромни финансови възможности и с неутолим апетит за власт в политиката, или, иначе казано, олигарх, лъсна в един запис.
Председателят на Общински съвет – Бобов дол: „Ковачки, като ме викне, и на мен ми набива канчето всека седмица“! TST тиражира този скандален запис, за да го направи достъпен до своите 5,5 милиона читатели месечно.

Виждате откъс от видео, взето от сайта на Община Бобовдол, в което ставаме свидетели на заседанието на Постоянната комисия по земеделие, горско, водно стопанство и екология, проведено на 25.08.2025 г.
На около 12-та минута от записа председателят на Общинския съвет Красимир Чаврагански споделя, че Христо Ковачки всяка седмица го вика и „му набива канчето“, но той търпи, вероятно за доброто на всички граждани на общината.
Репликата на Чаврагански е по повод обсъжданото уволнение на директора на общинското предприятие „Чистота“ Бойко Симеонов и е изречена като пример за необходимостта йерархията в Общината да се спазва.
Точните му думи са: „Вие знаете ли, само да ви кажа, имало е случаи, в които ми се е обаждал Юли да ми се тъжи как го правят на оперативките горе на Ботев на мат и маскара и му се реве. Ама сме там. Или Ковачки, като ме викне и на мен ми набива канчето всека седмица, ама аз не му, нали… ходим и траем там, и така“.
Красимир Чаврагански е избран за председател на Общинския съвет на Бобов дол от политическа партия „Бъдеще за родината“, чиято централа е в Стара Загора. Партията се бори за запазването на мините и ТЕЦ-овете във въглищните региони.

Изказването му е първия случай, в който имаме официално признание за това, че Христо Ковачки упражнява силно неформално влияние върху представителите на местната власт в Бобов дол.
Споменатият в изказването „Юли“ вероятно е Юлиан Божанов, общински съветник и кандидат за кмет от ГЕРБ на последните избори.
Години наред Ковачки отрича да е реалният собственик на ключови енергийни дружества като въглищните електроцентрали ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“, представяйки се за техен консултант. Големият му проблем с този запис е, че става безпределно ясно КОЙ и как и с какви методи управлява “ТЕЦ-овете на Ковачки”.
Записът с изказването на Чаврагански беше разпространен във Фейсбук от сдружение „За Разметаница“. Неправителствената организация се бори за чист въздух в общината „без отровен дим и прах от ТЕЦ „Бобов дол“. Запрашаването и мръсния въздух в Бобов дол е ежедневие за местните жители от години, а нито частникът, нито общината, нито държавата взимат мерки за защита на хората. Мълчи си и хиперактивният Делян Пеевски, който обича да диктува статуси “за хората” от мрачните си подземия на хотел Берлин.
Ковачки кандидат за Магнитски, след като цунка пръстена на Пеевски
Ковачки цунка пръстена на Пеевски и му подари Община Бобов дол!
В САЩ разследват как Ковачки си купи лобисти и успя да се щракне с Джеймс О’Браян на коктейл в София при положение, че също отдавна е кандидат за включване в списъка на санкциите по Магнитски заради връзки с други санкционирани лица, научи BNEWS – най-четената българска медия в социалните мрежи с над 5,5 милиона четения месечно! Неотдавна от АКФ направиха голямо разследване с теч на информация от холдинга на Ковачки Орион, за който самият Ковачки твърди, че не притежава и е само консултант.
Това, че Ковачки плаща на лобисти не означава, че няма да попадне под санкции заради връзките с други корумпирани лица. Така нареченият “Чичко Тревичко лийкс” вече е на вниманието на Държавния департамент на Щатите, а един от мотивите за налагане на санкциите по Магнитски за Делян Пеевски бе системното му участие в корупция с местното самоуправление.
“Ако не знаете какво значи феодална община, това е. Пълно мнозинство в общинския съвет, самият председател козирува на Ковачки, а кметът Величкова приела „стратегията на Пеевски за Ново начало“.
Въпреки всички изнесени факти, включително от вътрешни лица, Ковачки е тотално недосегаем за институциите. Брикел получава тройната цена за произведената електроенергия, а се очаква и да усвои половин милиард от еврофондове.

От години с други смели хора разкриваме схемите на енергийния му конгломерат, но засега реакция няма. Не очаквам и да има, докато конюнктурата не се промени.”, това коментира зеленият Владислав Панев.
Aвтор Лили Границка, Медиапул:
Хората в Бобов дол редовно протестират срещу замърсяването на града от ТЕЦ-а на бизнесмена Христо Ковачки, както те казват. Сега председателят на Общинския съвет Красимир Чаврагански, който би трябвало да защитава техните интереси, признава на практика, че е сложен на поста от бизнесмена Колаж: Mediapool
Председателят на Общинският съвет в Бобов дол Красимир Чаврагански признава как бизнесменът Христо Ковачки всяка седмица го вика и му „набива канчето“, а той си трае. Това става по време на заседанието на постоянната общинска комисия по земеделие, горско, водно стопанство и екология, която се е провела на 25 август.
Красимир Чаврагански, освен че е председател на Общинския съвет, е председател и на тази комисия и води заседанието. Записът с признанието му за Ковачки беше разпространен във Фейсбук от сдружение „За Разметаница“. То води неравна борба с „владетеля на Бобов дол“, както местните хора наричат Христо Ковачки, срещу мръсния въздух, който дишат заради продължаващото изгаряне на отпадъци в ТЕЦ-а по техни подозрения.
КОЙ е шефът в Бобов дол?
На заседанието на 25 август (четвъртък) съветниците обсъждат точките от предстоящата сесия. Всичко върви гладко, докато не идва предложението за избор на шеф на общинското предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“.
За поста отново е предложен пенсионираният миньор Бойчо Симеонов Чучуков, т.е. отново човек на Христо Ковачки. Срещу неговото назначение през май имаше протест, воден от кметицата на Бобов дол Елза Величкова.

Друг кандидат няма. Кметицата обаче казва, че този път няма да го назначи, въпреки че са роднини. Причината е арогантното му поведение, по нейни думи. Затваря ѝ телефона, не идва на оперативки, праща ѝ сметки за 40 000 лв. без обяснения и иска да ги разписва, реди Величкова.
Председателят на Общинския съвет Красимир Чаврагански, който е на поста от политическа партия „Бъдеще за родината“ с централа в Стара Загора, потвърждава, че е бил свидетел на арогантното поведение на пенсионирания миньор. Преди дни на селски събор Чучуков отишъл и ѝ казал, че не иска да е отново шеф на „Чистота“.
И какво правим?“, пита Чаврагански, след като друг кандидат няма. Тогава идва и признанието му: „Имало е случаи, в които ми се е обаждал, да ми се тъжи какво го правят на оперативките горе на „Ботев“ – на мат и маскара и му се реве. Ама сме там. Или Ковачки, като ме викне и на мен ми набива канчето сека седмица, ама аз нали ходим и траем там. И така“.
В крйна сметка съветниците не взимат решение кого да предложат за шеф на „Чистотата“. Ще мислят до сесията в четвъртък (28 септември). Тогава също не се избира нов шеф на общинското предприятие, но пък има организиран протест.
Политическа партия „Бъдеще за родината“ се бори за запазването на мините и ТЕЦ-овете във въглищните региони и е твърде вероятно да е свързана с Христо Ковачки, но това не е първия път, когато играе директно в политиката със своя партия – класически олигарх.. По тази причина може би Красимир Чаврагански не смее да предложи друг на мястото на Бойчо Чучуков. Иначе присъстващите на заседанието са съгласни, че по „селата е мазало“ – кофите с отпадъци не се изхвърлят, има и негергламентирани сметица.
И докато Христо Ковачки „набива канчето“ на председателя на Общинския съвет Красимир Чаврагански, кметицата Елза Величкова се присъедини към проекта на санкционирания за корупция по глобалния закон „Магнитски“ политик Делян Пеевски – „Ново начало за регионите“ преди Великден.
Елза Величкова стана кмет на Бобов дол след като беше издигната от местна коалиция, в която влизат Партия на зелените, БСП, „Има такъв народ“ и „Заедно за силна община“. Тя разполага с 6-ма съветници в 13-членния Общински съвет. Трима са съветниците на ГЕРБ, а четирима – на „Бъдеще за родината“, зад което очевидно стои Ковачки.

Пожари и срещи с оперативен работник:
А през последните два месеца непрекъснато стават пожари в общината – около 7-8 от юли насам, казват местните. Първо горя слама, после трансформатор в ТЕЦ „Бобов дол“, преди дни и незаконно сметище край село Паничерево по пътя Дупница – Кюстендил.
От сдружение „За Разметаница“ казват, че отделно е имало още няколко по-малки пожара. Хората се съмняват, че продължават да се горят отпадъци в ТЕЦ Бобов дол.
Преди месец работник загина в ТЕЦ-а на Ковачки, докато чисти мелеща машина за биомаса. Близките му смятат, че инцидентът се потулва и не става въпрос за самоубийство, както искат да го изкарат. Според тях чичо им загинал, след като е бил накаран да влезе вътре в шрегера и да го почисти от отпадъците. В петък от централата заявиха, че загиналият мъж е бил служител на партньорска фирма – „Хийт Енерджи“, а не на самата централа. „Случилото се е трагедия. Пренебрегването на правилата за безопасност има фатални последици“, заявяват двете дружества. От ТЕЦ „Бобовдол“ твърдят също така, че близки на загиналия не са се свързали с тях, а по информация на негови колеги той е живеел сам. Инцидентът се разследва.
Членове на сдружението са подавали редица жалби срещу мръсния въздух – до ТЕЦ-а, до Регионалната инспекция по околната среда, до общината, но ефект няма. Отговорът на властите е че няма замърсяване на въздуха, всичко е в нормите. Ние на това, което дишаме и на черните кълбета с дим, които виждаме ли да вярваме, или на екоинспекторите, според които всичко е точно, питат недоволни жители на Бобов дол. През последния месец те организираха няколко протеста срещу мръсния въздух.
Казват, че ефект няма. Станцията, която следи за качеството на въздуха е на Ковачки, монтирана е пред къщата на кмета на Големо село, което е на повече от 2000 м от ТЕЦ. Те искат независима измервателна станция на РИОСВ да бъде поставена на 200 м от комините, която да следи за тежки метали във въздуха в реално време и да подава данните в европейските институции, така че да са видими за всички.

„Но ситуациата е катастрофална. Колкото повече подавам сигнали, толкова по-ужасяващо става“, каза пред Mediapool Даниела Тонева от сдружение „За Разметица“. Именно тя преглежда записа от заседанието на общинската екокомисия и дава гласност на признанието на председателя на Общинския съвет Красимир Чаврагански как се отчита пред Христо Ковачки. Вече е получила призовка от оперативен работник да се яви в полицията, в понеделник.
Местните жители подозират, че причината за честите пожари и инцидентите в последно време е поредното предложение за фотоволтаичен парк. Сега просто се подготвят терените за него, убедени са те.
В област Кюстендил се намира един от най-големият соларен парк – ФЕЦ „Верила“, зад който стоят Сами Чакъров, син на Джевдет Чакъров, Асен Христов и Кирил Бошов, собственици на „Електрохолд“. Голяма част от Конявската планина също е покрита с фотоволтаици, пише Медиапул.
Връзките на Ковачки, който сам притежаваше своя ПГ от купени депутати от други партии, с ГЕРБ и ДПС са десетилетни и оттам идва неговата протекция и безнаказаност в мръсния бизнес (буквално) с ТЕЦ-овете и игрите с цената на тока и парното.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сянката на Държавна сигурност над българския преход
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗСЛЕДВАНЕ
Въшката Цонев се бил скрил в Гърция
Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.
В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.
Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.

Появяват се и информации, че в средата на месец юни може да започнат проверки и разследвания, свързани с неговата дейност.

Предстои да се види дали тези твърдения ще бъдат потвърдени от компетентните институции.








