ПАРИ

Идва ли Видовден за любимите фирми на властта?

Изнесените от служебния финансов министър огромни загуби за хазната не са новина, но са съществена стъпка за повече прозрачност в работата на НАП.

Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще видим ли ново отношение на данъчни, митници, контролни органи към любимите фирми на властта? Ще помогне ли с нещо осветяването на огромните несъбираеми задължения към хазната, ще секне ли поддържането на огромни фиктивни касови наличности от част от българския бизнес?

Тези въпроси звучат почти риторично, защото засягат системни проблеми в работата на НАП и митниците. Много от обявените от Асен Василев практики всъщност не са новина. Това обаче не е оправдание за бездействието досега. Служебното правителство направи силна заявка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална промяна, но пък може да наложи максимална прозрачност, от която следващите кабинети ще е трудно да отстъпят. Какво разбрахме досега?

Отписването на стари задължения се е превърнало в спорт

Само за 3 години – от 2017 до 2020 г., НАП е отписала по давност задължения в размер на 10 млрд. лв. Ежегодно данъчните отписват задължения в размер на 2-3 млрд. лв., които не са успели да съберат в максимално позволения от закона срок от 10 г. Извън отписаните суми към НАП са натрупани други 10 млрд. лв. просрочени задължения, които на свой ред са трудосъбираеми, обяви служебният министър Василев.

В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за раздаване, защото митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по давност задължения обаче не е новина. Още през 2019 г. се разбра, че отписваните по давност задължения са достигнали космически нива. Одит на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките в НАП за периода 2013-2016 г. показа, че само в рамките на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 млрд. лв. (тогава влезе в сила промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде възможност на данъчните да отписват задълженията с изтекла абсолютна давност по служебен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените задължения към края на 2016 г. достигаха рекордните 30 млрд. лв., а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.

Това, което впечатлява в действията на служебния министър, е не толкова самите данни, колкото готовността те да бъдат обявени. Данъчните не обичат да признават провалите си и медиите трябваше да водят съдебни дела, за да се сдобият с тази обществено значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в отделна секция на сайта на НАП ще е значим напредък по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.

Показателен е и

отказът на Василев да приеме тези високи нива

на несъбираемост като нещо нормално. Неговото поведение изпъква на фона на доста наглите оправдания на бившата шефка на НАП Галя Димитрова. В опит за защити данъчните тя обясни, че отписваните през 2017-2020 г. задължения са трупани преди периода 2006-2009 г., т.е. отдавна, и данъчните са били безсилни да ги съберат в максималния срок от 10 г. заради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на практика е признание за дългогодишния отказ/провал на държавата реално да издирва и наказва некоректните длъжници. Само за сравнение – отписваните с лека ръка 3 млрд. лв. годишно надхвърлят годишния приход от корпоративен данък. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи само от НАП, но не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ управлява 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, за да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, но който нито Галя Димитрова, нито останалите яростно защитаващи “успехите” на Борисов желаят да отговорят.

Призракът на други неработещи институции наднича и зад темата с касовите наличности, корупцията и купуването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на огромни касови наличности също не е новина. През 2017 г. НАП изнесе данни за огромни касови наличности, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании декларации за 2016 г. данъчните установиха, че 1289 фирми държат в каса наличности от над 1 млн. лв. Или общо 13 млрд. лв. Данъчните предупредиха, че започват проверки и дадоха възможност на фирмите сами да коригират декларациите си. Проверките потвърдиха основната причина за декларирането на фиктивни касови наличности – отклоняването на средства на фирмите за лични нужди на собствениците и свързани с тях лица, или така нареченото скрито разпределение на печалба. По закон то се санкционира с глоба, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дивидент и се облага с данък. В резултат от кампанията през лятото на 2018 г. НАП отчете, че касовите наличности в анализираните фирми са намалели с близо 5 млрд. лв. към края на 2017 г.

Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на проверките не са фирмените пари, отклонявани за лични луксозни покупки, а използването на сумите за купуването на вот и корупция. Тук по никакъв начин не може да се очаква резултат от самата НАП – освен самото установяване на фиктивни касови наличности, и темата ще трябва да получи продължение от други органи като МВР и прокуратура.

Най-интересен е фокусът на НАП върху

фирмите, получаващи най-големия пай от публичното финансиране

под формата на обществени поръчки и изпълнение на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на обществен ресурс направо звучат революционно, дори и без конкретика за самите компании, каквато няма как да очакваме от НАП. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на компаниите ще бъдат обявени след получаването на съгласие от съответните ресорни министри, възложители на поръчки.

Направо не е за вярване, че след години затваряне на очите институциите не само ще признаят явната концентрация на обществен ресурс в шепа фирми, но тези компании ще бъдат щателно проверени. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 г. бившият финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния сектор със сходно твърдение – че големите поръчки в бранша отиват в 5 фирми, и дори се стигна до писане на опровержение от страна на Камарата на строителите, че в бранша няма картел. (Междудругого – по същото това време премиерът Бойко Борисов отмени търговете за строителство на магистрала “Хемус” по подозрение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев фирми, а сега същата тази магистрала се строи съвсем натъмно от незнайно кого).

Сегашните данни на данъчни и МФ за концентрация при получателите на обществени ресурси са повече от показателни. 7 компании през 2020 г. или 0,007% от всички получатели на публични средства (96 150 фирми) са взели договори за 3,4 млрд. лв., което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании надали ще е толкова голяма изненада – повечето процедури за възлагане на договори са публични, но голямата новина тук е, че най-после ще бъде направена и проверка на тези компании и поне временно комфортът за любимите фирми на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за концентрация бяха засечени с друг списък – този за получателите на кредити от Българската банка за развитие. Предстои да видим дали всички тези действия на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна икономика, без фаворизирани фирми.

Post Views: 13

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 7

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 24

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 21