ЗАКОН
Иво Прокопиев осъди прокуратурата за 93 000 лв.
Прокуратурата е осъдена да плати 91 000 лв. на бизнесмена и издател на “Дневник” и “Капитал” Иво Прокопиев. За сметка на държавното обвинение са и 1804 лв. съдебни разноски.
Това се вижда в електронното деловодство на Софийския градски съд. Повод за осъждането е проваленото дело за продажбата на миноритарния дял от EVN, по което Прокопиев беше подсъдим заедно с бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков. След като загуби делото на две инстанции, прокуратурата се отказа да протестира пред Върховния касационен съд. Окончателно бяха оправдани и трима служители на инвестиционния посредник “Булброкърс” – Радослав Рачев, Любомир Евстатиев и Петър Василев.

Иво Прокопиев беше обвинен, че в края на март 2010 г. се е изказал в полза на продажбата на миноритарния дял в EVN пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Така той подпомогнал тогавашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков да извърши длъжностно престъпление. Дянков беше подсъдим за оказван натиск върху тогавашния ръководител на Агенцията за приватизация и настоящ министър на икономиката Емил Караниколов да възложи изготвяне на занижена оценка на остатъчния държавен дял от 33% в “ЕВН България Електроразпределение” АД. Трайчо Трайков беше обвинен за безстопанственост, защото е апортирал дяловете на държавата в Държавната консолидационна компания, т.е. изпълнил е решението на правителството. Впоследствие тези дялове са продадени през фондовата борса. На подсъдимата скамейка нямаше нито един човек от Агенцията по приватизация, въпреки че точно тя е в основата на сделката.
След оправдателната присъда Прокопиев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата. Той претендираше за 100 000 лв. за морални вреди, но съдия Стефан Кюркчиев определя, че справедливото обезщетение е 25 000 лв. Отделно са присъдени и 66 000 лв. за имуществени вреди – толкова е платил Прокопиев за адвокати по време на разследването и делото на две инстанции.

Прокуратурата ще дължи и лихви, ако решението за обезщетението влезе в сила, все още е само на първа инстанция. Към днешна дата законната лихва върху 91 000 лв. е 30 708 лв.
В иска си Прокопиев твърди, че с наказателното производство е бил злепоставен в обществото, че било опозорено доброто му име на гражданин и професионалист – предприемач и общественик, а репутацията му е била съществено накърнена. Делото напълно променило живота му, той непрекъснато се тревожел какво ще стане и как ще се отрази на семейството му, а здравето му – психическо и физическо, се влошило.
Прокуратурата пък пледира, че е действала по закон. Дори да се приеме тезата, че на Прокопиев са причинени морални вреди, то обезщетение от 100 000 лв. било силно завишено и несъобразено с принципа на справедливостта, със средния жизнен стандарт в страната и с трайната съдебна практика по аналогични случаи, настоява още прокуратурата.
Пред съда са разпитани различни свидетели, които разказват за шока на Прокопиев от повдигнатото обвинение. Свидетелите припомнят и колко активен беше Иван Гешев като главен прокурор във връзка с това дело. След оправдателната присъда на първа инстанция той написа в социалните мрежи: “Загубихме малка битка, но сме твърдо решени да спечелим войната срещу корумпираните политици и престъпно забогателите олигарси. В името на справедливостта за ограбените българи, които заслужават по-добър живот.”

Съдията обяснява, че оправдателната присъда е била широко медийно отразена, което неутрализира или поне намалява значително вредите за Прокопиев. “Повдигането на неоснователните обвинения без съмнение е накърнило в много по-значителна степен честта и достойнството на Прокопиев, отколкото доброто му име в обществото”, пише съдът.
Отчита се също, че Прокопиев е бил с най-леката мярка за неотклонение – подписка, а делото му е продължило 4 години. Така в крайна сметка съдът приема, че вредите са среден размер. “Задължително следва да бъде отчитан общоизвестния факт, че срещу ищеца е воден и друг наказателен процес, чиито вредни последици трудно биха могли да бъдат диференцирани от вредните последици, които са произтекли пряко в резултат от конкретното обвинение, за което се води настоящия процес”, обяснява още съдията.
Колкото до парите за адвокат, съдът сочи, че “макар и значителни по размер, адвокатските хонорари са били фактически заплатени, а този факт на плащането т.е. на извършването на разхода, не се оспорва от прокуратурата”.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
“Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва”, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
“Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система”, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система”, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
ЗАКОН
ВСС прие оставката на Сарафов, няма да получи 20 заплати
Борислав Сарафов е заемал поста директор на Националната следствена служба на два пъти – първо след избора му през 2017 г., а след това и след преизбирането му през 2022 г.

Съгласно закона ръководителят на НСлС изпълнява и функциите на заместник главен прокурор по разследването. Още преди да оглави службата, Сарафов беше заместник главен прокурор – длъжност, която заемаше от 2013 г.









