ПАРИ

Задава се три пъти по-мощна световна криза

Партньор на Сорос обвинява политическите и монетарни власти на САЩ, разтревожен е от социалното неравенство

През 1992 година Стенли Фримън Дръкънмилър заедно със своя партньор, приятел и колега Джордж Сорос извършиха най-успешната “спекулативна атака” на ХХ век. Според израза на финансовите медии този дует финансисти, ръководили фонда “Куантум”, атакуваха Банката на Англия и за няколко дни спечелиха близо милиард лири от обезценяването на британската валута. По-късно пътят на Дръкънмилър, който обичал тишината и предпочитал винаги да е в сянка, и пътят на Сорос, който винаги е демонстрирал желанието си открито да се занимава със световна политика, рязко се разминали. И двамата спекуланти обаче се превърнаха в легенди във финансовия свят, защото успяха да унижат най-старата централна банка на Запада, пише РИА “Новости”.

Наскоро тайнственият и необщителен партньор на Сорос реши да даде първото за много години голямо интервю. От разговора се разбира, че той няма добри новини за световната икономика и има много лошо отношение към Доналд Тръмп.

Най-важното в интервюто обаче е неочакваното признание на Дръкънмилър, че семената на новата глобална икономическа криза не само са посети, но скоро и ще поникнат. “Ние взехме причините за миналата криза и ги утроихме”, признава Дръкънмилър. Той обаче не уточнява кого има предвид под “ние”.

Всъщност прочутият спекулант има готов списък на онези, които, според него, са виновни за бъдещата криза. Дръкънмилър е убеден, че за всичко са виновни именно политическите и монетарните власти на САЩ (за последните десет години) и никой друг.

Позицията на американския милиардер е оформена не като предупреждение, а като присъда. Той обвинява американските политици и ръководителите на американския Федерален резерв, че те в известна степен са “изопачили капитализма”, който не може нормално да работи при близо нулеви процентни ставки, и именно това изопачаване е направило следващата криза не просто неизбежна, но и далеч по-мащабна от тази през 2008-2009 години.

Милиардерът подчертава, че опитите да се решат с помощта на нови кредити проблемите, предизвикани от старите дългове, са обречени на провал. Нещо повече – той заявява, че освен икономическите въпроси, той е разтревожен от екстремното ниво на социалното неравенство, предизвикано от американската икономическа политика. “Най-голям ускорител на социалното неравенство стана програмата за количествено смекчаване (програмата на Федералния резерв, в рамките на която банките и банкерите бяха спасени от фалит за сметка на държавната хазна – бел. РИА “Новости”), тук няма какво да се спори”, смята Дръкънмилър. И веднага посочва втората причина за предстоящия социален взрив – интернет, “който транслира информацията за разрива между нивата на живот” на всички жители на планетата. Като пример милиардерът дава собственика на компанията “Амазон” Джеф Безос. “През последните дни имаше десетки статии за това, че състоянието на Безос е над 150 милиарда долара. Как ще погледне на това обикновеният човек?!”
Въпреки че интервюто на Дръкънмилър е публикувано на сравнително слабо известната интерент телевизия “Риал вижън”, тезата му се разпространи сред световните финансови медии със скоростта на горски пожар.

Проблемът е в това, че все по-трудно става да се обявяват пророците на приближаващата криза за глупаци, фанатици и конспиролози. Когато за наближаващата криза и социален взрив говорят авторитетни финансисти, е хубаво да се вслушаме в думите им. Нещо повече, журналистите от агенция Блумбърг, които са анализирали интервюто на Дръкънмилър, подчертават, че той далеч не е първият, който обръща внимание на предстоящите трудности за глобалната икономика. През последните месеци едновременно няколко мними влиятелни личности на Уолстрийт се изказаха по темата и представиха не по-малко мрачни прогнози.

Кенет Корделе Грифин, милиардер и мениджър на гигантския хедж фонд Citadel Investment Group, наскоро предупреди, че прекалено големите дългове ще станат “семена” на бъдещото падение на икономиката. Citadel е компания, известна с участието си на всички финансови пазари и с колосалните си доходи. А под управлението на самия Грифин е капитал, равен на БВП на такива страни като Латвия или Парагвай. Такива големи играчи никога не правят непремислени изказвания, тъй като грешките, направени публично, влияят прекалено негативно на бизнеса им.

През юни тази година към списъка на пророците на кризата се добави още един милиардер, финансист и математик Джефри Гъндлах, който е собственик на инвестиционния фонд DoubleLine Capital. Той смята, че отправна точка на следващата криза ще е прекалено големият дълг. Гъндлах обръща особено внимание на това, че дефицитът в американския бюджет и американският държавен дълг се увеличав на фона на увеличаващите се доларови лихвени проценти и всичко това може да доведе до “фискални трудности” за Вашингтон.
Би било грешка обаче да се смята, че прогнозиране на кризата е прерогатив само за милиардерите финансисти. Предчувствието, че след “кредитния банкет” ще последва кризисен икономически махмурлук се появяват и в много финансови медии. “Гответе се за следващата финансова криза”, с такова заглавие влиятелният “Уолстрийт джърнъл” зарадва читателите си на юбилея от банкрута на банката “Лемън брадърс”, с който започна кризата през 2008-а. “Начините за решаване на проблемите след 2008 г. натрупаха още повече дългове”, твърди колумнистът на най-влиятелното икономическо издание в САЩ.

А освен това съществува категория участници на финансовите пазари, които не могат публично да говорят за приближаващи кризи, но които чисто служебно са длъжни да се готвят за тези кризи и да предприемат за защита от тях конкретни мерки. Това са централните банки и западните анализатори още сега отбелязват прекалено активното увеличаване на златните резерви на Русия, Китай, Индия и други страни. Дори полската Централна банка при положение, че страната не е заплашена от каквито и да било санкции от страна на САЩ и съпътстващите ги политически рискове, изведнъж започна да купува злато, за първи път от няколко десетилетия.

Положението малко напомня “Титаник”: на палубата свири оркестърът и пътниците все още се веселят, въпреки че срещата с айсберга вече е неизбежна. В същото време най-прозорливите вече спускат на вода лодките и се бият за място в тях. Втората вълна на световната финансова криза болезнено ще удари всички. Но когато “Титаникът” на западната икономика се срещне с айсберга, руската лодка има всички шансове да е на безопасно разстояние, пише РИА “Новости”.

Стенли Дръкънмилър е хедж фонд легенда. Той е роден на 14 юни 1953 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Учи в ричмъндското училище The Collegiate School и го завършва с отличие по английски език и икономика. След като завършва колеж, той стартира своя Ph.D в University of Michigan.

На 28 години основава Duquesne Capital фонд, като използва макроикономически план за инвестиции. Неговата забележителна възвръщаемост привлича вниманието на Dreyfus и той е поканен да управлява някои от техните фондове. Докато управлява своя и някои от фондовете на Dreyfus, Дръкънмилър постига средно по 40% възвръщаемост за 3 месеца, което е изключително постижение.

През 1988 г. Стенли започва работа в Soros Fund Management, където е шеф стратег до 2000 година, като едновременно ръководи и своя Duquesne. През 1992 г. Стенли Дрънкънмилър прави 1 милиард долара, като заедно със Сорос залагат срещу британския паунд.

През 2000 г., Дръкънмилър напуска Soros Fund Management и се отдава на своя фонд, като от създаването си фондът отчита една-единствена година на загуба – 2010, а средната възвръщаемост е 30% годишно. През 2010 г. Дръкънмилър обявява, че закрива своя 12- милиарден фонд Duquesne Capital, защото е разочарован, че не е могъл да донесе възвръщаемост на своите клиенти. Стенли е известен също с множеството дарения, които прави през живота си, като едно от тях е дарение от 36,5 млн. долара за реконструиране на научния факултет в Боудуин.

Дългът на САЩ с нов рекорд

Държавният дълг на САЩ достигна нов рекорд от 21,5 трилиона долара, съобщи “Уошингтън икзаминер”. Американската медия отбелязва, че в края на фискалната 2017 г. дългът е набъбнал до 20,25 трилиона долара. За една година дългът се е увеличил с 1,25 трилиона долара.
Подчертава се, че за последните 11 месеца на настоящата фискална година държавните заеми са достигнали 895 милиарда долара – 222 милиарда долара повече в сравнение с година по-рано.
Продължава да се увеличава и бюджетният дефицит. До 2020 г. той ще достигне 1 трилион долара.

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.