КУЛТУРА

Да си спомним предната бомбастика – арестуваха кметица, а в съда основният обвинител каза, че не са говорили за никакъв “подкуп”….

Официознитемедии може и да успяха да потулят случая с натопения “убиец” на Виктория Маринова, но из социалните мрежи все още е пълен скандал.

Почтивсичко от изявленията на Бойко, Маринов и Цацаров бе разнищено и основните фундаменти на обвинението изглеждат вече идиотски, твърдят професионални адвокати.

Напърво място, така нареченото “ДНК” доказателство, реално не може да съществува. Дори по жертвата да е открито чуждо ДНК, то “убиецът” е в чужбина и няма как да е взета насрещната проба. Няма и достатъчно време да се проверят двете. А човек, представил се като “ченге” обяви, че ние изобщо нямаме лаборатория за ДНК и пращаме пробите в чужбина. Т.е. вероятността за 2-3 дни да се намери ДНК-съвпадение е доста ниска.

Теоретичное възможно да е взето ДНК от някаква вещ на обвинения в дома му – например четка за зъби. Но това не е толкова надеждно доказателство, и не може да се говори за 100%, на толкова ранен етап.

Остава и въпросът с времето за обработка на ДНК-то.

Другаабсолютна лъжа на властта е, че обвиненият е тренирал бокс. И трите бокс-клуба в града го отрекоха. Т.е. той не е тренирал бокс. Разбира се, всеки може да се раздуе, че е тренирал сам при домашни условия, но то сподобна логика могат да обявят, че е тренирал и кунг-фу. Очевидно я няма професионалната подготовка, с която се внушава, че той е опитен бияч, който с лекота ще нокаутира видимо по-силна от него жена.

Итретата глупост, която издиша, е че са намерени вещи и дрехи на жертвата в дома на убиеца. Като оставим настрана въпроса кой идиот ще направи подобно нещо – да носи улики в дома си, дори като пренебрегнем това, то имаме записа на камерите. Предоставен от МВР. На него се вижда бягащ човек, който не носи нито вещи, нито нечии чужди дрехи! А и ако логично той си е свършил работата и бяга, тогава дори първосигнален примитивен субект, просто ще захвърли всичко друго.

Но “изведнъж” някакви дрехи се появиха в къщата в гетото. Която не се заключва и всеки може да влезе и да подхвърли каквото си иска. Особено като е празна.

Следвсичко това остава въпросът и с времето. Между 12 ч. когато според приятели, Виктория е видяна съвсем жива от тях, и 12:11 минути, когато убиецът “бяга” пред камерите, това са 11 минути. В тях са влезли съпротивата преди изнасилването, а после и 1 част “изнасилване и гавра”, и после и убийството. Е, как в 1 минути влиза 1 час? Да не би да сме сменили времето вече?

Инай-сетне – никой не отговаря за пътуването до Германия. Дори с кола става дума за поне 20 часа непрекъснато каране. Без почивка. Дали е възможно? Но по-важното е, че “убиецът” НЯМА кола. Т.е. трябва да спира, да взима автобуси и пр. И на всичкото отгоре, трябва да сменя няколко регистрации, в рамките на 1 ден, при положение, че в Германия смяната наадресна регистрация става минимум за 2-3 дни. И то ако имаш официален договор за наем. Самият Бойко Борисов обяви, че “убиецът” 3 пъти си е сменил адреса за 1 ден…

Нонай-интересното е къде е отишъл накрая – при майка си. Е защо ще си сменя адресите, като накрая ще иде при майка си, където е най-лесно да го намерят? Очевидно тези “смени на адреси” са напълно измислени, за да се внуши, че престъпникът се е опитвал да се крие.

Изобщо, цялата работа уникално смърди на постановка.

Некаси спомним предната постановка – публичният арест на кметицата Десислава Иванчева. Сега в съда, дори основният свидетел – Александър Ваклин, заяви че никога не е говорил с нея за подкуп. Т.е. това дело е реално потънало вече. Остава само формално да се завърши. А помните каква бомбастика беше…

Бойко, абсолютно не ти вярваме. Махай се от тази страна, народът те мрази, за твое добро, се махни.

До 7 дни ще има нова супер истерия, дори ще е по нещо далеч по-дребно от убийство. Бойко, ти си прозрачен и ясен, и ти си причината за всички тези истерии. Народът не те иска, и затова непрекъснато изригват скандали. Те са начинът народът да ти каже да се махаш…

Добри Божилов

11.10.2018

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.