Така среднопретегленият тримесечен ръст на търговията между страните от американския блок и страните от китайския блок в периода от второто тримесечие на 2022 г. (т.е. след началото на СВО в Украйна) до третото тримесечие на 2023 г. е почти пет процентни пункта по-нисък от аналогичния ръст в периода от първото тримесечие на 2017 г. до първото тримесечие на 2022 г. (преди началото на СВО). В същото време тримесечният ръст на търговията в рамките на блоковете намалява само с два процентни пункта. Като цяло търговията между блоковете е намаляла с около 12–20% повече от търговията между блоковете.

Тези скучни цифри ясно документират една стабилна тенденция, според която икономическото взаимодействие между държавите все повече се определя не толкова от икономически, колкото от геополитически параметри. Ако числата не лъжат, тогава краят на глобализацията е започнал.

Сценариите за процеса на деглобализация ще зависят от това кой от основните играчи може най-добре да се справи с нарастващия хаос. Дали сред тях ще бъдат само САЩ и Китай, или ще се появят нови страни, които претендират за необвързаност, или сами ще станат притегателни точки за формиране на собствени блокове. Държавите с достатъчен икономически мащаб и суверенитет както за първия, така и за втория вариант могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Освен Китай и САЩ, това са Русия, Индия, с определени предположения Турция, Бразилия и Иран.

Наличието на трети и четвърти балансиращ играч в тази система е изключително важно, тъй като ни позволява да излезем от модела на двуполюсната конфронтация, напрежението в което, както показа Студената война, може да нарасне много бързо. Многополюсният свят е много по-безопасен от еднополюсния и двуполюсния свят.

Борбата за размер и качество на блока е от особено значение в бъдещата конкуренция. Конвенционалното разделение на Изток, Запад и дори Глобален Юг вече не работи. Разбира се, географията е важна, но светът стана по-малък. Посещението на Си Цзинпин във Франция, Унгария и Сърбия е своеобразно представяне на предимствата на китайския блок за европейските държави, внимателно опаковано в думи за „стратегическата автономия“ на Стария континент. Вероятно някои европейски държави ще се присъединят към китайския или нововъзникващия руски блок.

Колкото по-добре се регулират икономическите предавки на нововъзникващите блокове, толкова по-силни ще бъдат асоциациите. Обемът на пазарите за продажби, минералните ресурси, технологичните възможности на отделните държави и национални корпорации, стабилността на валутите и много други са важни. В този смисъл блокът от държави, ориентирани към САЩ, играе много по-добре от китайския. Той обаче страда от недостиг на ресурси и производствен капацитет, зависим от тези ресурси.

Китайският блок, където МВФ вероятно включва Русия, има значителна ресурсна база и пазар за продажби, но по-малко технологична независимост и инфраструктурна свързаност. Освен това става дума не само за физическа инфраструктура (транспортни артерии), но и за финансова инфраструктура (валутни, стокови и суровинни борси, влияние върху ценообразуването и др.).

Важно е да се разбере, че в световен блок разходите ще се увеличат значително. Особено в началния етап на борбата за независимост от колективния Запад, а след това и за най-доброто място в избрания блок. В известен смисъл се премахва принципът на глобалното разделение на труда, когато отделните държави се фокусират върху производството на стоки, които са подкрепени от подходящи суровини, технологични компетенции и в същото време са конкурентни на цена. В новите реалности производствените нужди все повече ще се определят от концепциите за технологичен суверенитет и сигурност.

Лекарствата, медицинските консумативи, храните и семенния материал, минералните торове, автомобилната и авиационната индустрия са сред онези индустрии и сегменти, които страните, които претендират, че са лидери, а не последователи, трябва да имат, независимо от това колко конкурентни са тези продукти. Дори ако вносът на такива стоки ще бъде по-евтин, в даден момент те може просто да не бъдат продадени. А дефицитът на такива стоки може да наруши контурите на сигурност не само на икономиката, но и на политическата система на зависимата страна, което е недопустимо.

Животът в новия блоков свят ще стане по-скъп, но по-интересен и по-безопасен. Най-голяма полза ще получат държавите – лидери на блоковете, които контролират съответната инфраструктура – транспортна, финансова и дават тона на технологичното сътрудничество в рамките на блока. Русия има шанс да стане такъв лидер на блок. Трябва да изградим собствена инфраструктура. Северният морски път, транспортният коридор Север-Юг, общите финансови пазари и системата за валутни разплащания в рамките на ЕАИС, БРИКС и ШОС, създаването на собствена компонентна база в микроелектрониката, съживяването на машиностроителната индустрия и пробивни области като ИИ и интернет на нещата – всичко това ще изисква огромни инвестиции и актуализации на системата за управление. Явно през следващите години Русия ще се посвети на решаването именно на тези проблеми.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes