Механизмът за разследване ще е ефективен, когато се убедим, че се разследва почтено.

Единадесет. Толкова са съдиите, които дадоха съгласие да бъдат включени в списъка, от който на случаен принцип да бъде изтеглен магистратът, който да стане специален прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Годни за длъжността според закона са действащите съдии от Наказателната колегия на Върховния касационен съд или такива от окръжно и апелативно ниво, които имат ранг на върховни. Условието е през последните седем години да са работили като съдии по наказателни дела. На тези условия отговарят повече от 200 съдии, т.е. едва 6% от тях са готови да се включат в специалния механизъм.

Днес на случаен принцип беше избран Антон Урумов – съдия от Софийския градски съд и бивш спецсъдия. Това обаче не отменя въпросите защо съдиите не искат да участват в процедурата.

Може би отговорът се крие във факта, че през изминалите 2 години, в които първият спецпрокурор – Даниела Талева, заемаше поста, този механизъм не се оказа нито ефективен, нито прозрачен. Но преосмислянето и ремонтът му не са на дневен ред. Не само това, но и дори няма воля да се поправят технически пропуски в законовата уредба, които се превръщат в допълнителни спънки пред механизма. Така например в НПК се препраща към несъществуващ чл. 243а!

За 2 години

желаещите съдии са намалели двойно.

Талева беше избрана от списък с 22 магистрати. Сега в листа, поддържан от Върховния касационен съд, са останали едва 11. Бяха 12, но един се отказа… Седмина са от Софийския градски съд, двама – от Софийския апелативен съд, а останалите трима – от Окръжния съд във Варна. Сред тях и този път са бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, както и някогашният шеф на закрития апелативен спецсъд Георги Ушев. Предишния път имаше желаещи и от Русе и Ямбол, от Апелативния съд във Варна, както и от върховната инстанция. Сега такива няма.

Има няколко причини мнозинството съдии да бягат от списъка.

Ако са добросъвестни, те вероятно смятат, че като ад хок прокурор биха били лишени от възможността да изпълнят задълженията си да разследват задълбочено и обективни, защото реално нямат самостоятелност. По времето на Талева видяхме, че тя иска от зам. главен прокурор (когото при нужда трябва да разследва) удължаване на срока на проверка срещу главния прокурор. Макар че такова искане е напълно излишно. Тя дели помещения с върховната прокуратура и ползва ресурса ѝ. Вероятно и отпуските ѝ се разрешават от някои от хората, които разследва. Видяхме как и дори когато е сезирана по Закона за достъп до обществена информация тя се криеше под полата на зам. главен прокурор. Това прави съвсем логично съдиите, които биха влезли в списъка, за да вършат работа при нужда, да отказват. Излишно е да се спори колко Талева е еталон за безупречен ад хок прокурор, защото е ясно, че не е.

Тя пропусна шанса да използва публичността в своя защита и да огласи какво ѝ пречи да е пълноценен ад хок прокурор. Дори

не намери за необходимо да се отчете

след мандата си…

Някои магистрати, с които “Сега” разговаря, не биха станали ад хок прокурор, защото смятат, че конструкцията е изначално грешна. Други смятат, че законът изобщо не е трябвало да допуска съдиите да имат право на избор – а да се избира между тези, отговарящи на определени условия. Това би заобиколило рисковете в списъка да се наместят предимно хора, водени от меркантилни подбуди – заради по-високата заплата срещу не особено много работа в продължение на 2 години, при това ще се отърват от сегашните си висящи дела, както и такива, които дават съгласие, за да могат после да обслужват главния прокурор. Гледайки сегашния списък, може да имаме основателни подозрения, че в него има такива хора.

Друга част от съдиите, които отговарят на условията да са в списъка, но не дават съгласие да са в него, сигурно не искат да си развалят комфорта. В крайна сметка “клиент” би им бил един от най-силните хора в държавата, който може да стовари върху тях цялата ѝ мощ.

Главният прокурор е все същият всевластен и недосегаем човек, какъвто беше в ерата на Никола Филчев. Точно тази недосегаемост стана причина България да бъде осъдена в Страсбург по делото “Колеви”, по което има решение още от 2009 г. На това решение властите опитваха да отговорят, създавайки механизма за разследване на главния прокурор. Но страната е все така под наблюдението на Комитета на министрите за това как го изпълнява.

Преди седмица комитетът отново заседава по темата и

поиска гаранции, че механизмът е ефективен,

а ад хок прокурорът е независим от главния прокурор, заместниците му и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Трудно ще ги получи.

Продължаващият да се представя за изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов не просто поиска отвод на съдията, който трябваше да се произнесе по отказ да бъде разследван, но си позволи да търси отвод и на всеки съдия от Съюза на съдиите в България, който би дал съгласие да бъде избран за спецпрокурор. А по всичко личи, че Сарафов няма никакво намерение да се оттегли като изпълняващ функциите главен прокурор. С хитрия си ход да се откаже от делото във Върховния административен съд по казуса с прекратената процедура за избора му за титуляр, той реално опитва да препятства Конституционният съд да се произнесе срещу него за промените в Закона за съдебната власт.

Вече е ясно, че Талева “завеща” една отворена преписки, която новият спецпрокурор ще трябва да довърши.

Между другото, за тези 2 години, така и не беше избран прокурор, който до контролира служебно действията на ад хок прокурора. Такъв може да е наказателен съдия от Върховния касационен съд. Това точно заради безумната грешка в НПК да пише, че такъв се избира, когато са налице обстоятелствата по чл. 243а… Какъвто член няма. Интересно нарочно ли в Министерството на правосъдието 2 години не намират време и воля за тази дребна поправка – да задраскат “а”-то, за да остане само чл. 243.

Съдебният контрол върху спецпрокурора реално го няма. Какво като съдът посочи на Талева колко калпаво е провела проверката по сигнала на БОЕЦ срещу Сарафов и как без време е отказала да образува разследване. Е, образува го и веднага след това го прекрати. Без да има инстанция, която да провери това прекратяване. Чудно.

Механизмът за разследване ще е ефективен, не когато видим някого главен прокурор зад решетките. А когато обществото бъде убедено, че при нужда да се разследват главният прокурор и заместниците му, това ще става от независим и почтен магистрат, който разполага с инструментите и свободата да действа. И не на последно място – който може публично да представи и защити актовете си. Гражданите имат право да знаят дали спецпрокурорът е работил задълбочено и качествено, или разследването му е проведено абсолютно проформа. Другото е само прах в очите, какъвто ни се хвърля 2 години с Талева.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ