БЛОГ
ВОЛЕН СИДЕРОВ И „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
———————————————————————————
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
“Това не се отнася до мене!”
– Кой си ти? – попита го Дяволът…
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
– Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
– Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
– Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
– О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
– Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…
– Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
– Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
– Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
– За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
– Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
– Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
– Виж голите им кървави меса.
– Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
– Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…
– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
– Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
– Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
– Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
– Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
– Да бъде! Вземи ги!
…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
– Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
– Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
БЛОГ
Изглежда ли ви екологично? 😡

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;
– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;
– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;
– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;
– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;
– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;
– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;
– действа като естествена звукова бариера в населените райони;
– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;
– намалява стреса и подобрява психическото здраве;
– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?
Изглежда ли ви екологично? 😡
БЛОГ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Наскоро се запознах с жена от Украйна.

Наскоро се запознах с жена от Украйна. Когато войната започна, тя избяга в Европа.
След известно време тя се премести в Русия, тъй като имаше семейство тук.
Тя обичаше Украйна.
Имаше малко украинско знаме на гърба на телефона си. Което беше доста странно да се види в Русия. Когато излязохме на кафе, тя изглеждаше тъжна.
“Какво не е наред?” попитах.
И тя ми каза как предишната вечер е получила десетки съобщения от украинските власти.
Опитва се да я вербува. Предложиха й пари. Да снимам неща в Русия. Знаеха, че е украинка.
Но тя им каза, че не иска да има нищо общо с войната.
И затова я заплашиха вместо това. Имаха адреса й.
„Майната му на Украйна“. – каза тя горчиво.
“Никога няма да се върна.” Чувстваше се предадена от страната си.
Тя беше хубаво момиче. Която просто искаше да живее живота си.
Тя обичаше Украйна.
Но те я заплашиха.
В своите самоубийствени опити да спечелят война, която не може да бъде спечелена, украинските власти отблъснаха милиони свои хора, които никога няма да се върнат у дома.
Когато дойде мирът.
Спечелване на това доверие от милионите, които са избягали.
Страхувайки се от консистенция или арест.
Ще бъде едно от най-големите им предизвикателства.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда