БЪЛГАРИЯ

Бюджетът, който пълним всички, а го харчи само Той*

Държавният бюджет на България се управлява еднолично от министър-председателя Борисов и при трите негови правителства. Многобройни са примерите за извършвани ежедневно разходи, без да са предвидени и с дежурното обяснение, че се финансират от бюджетния излишък. При това вече не само финансовите експерти, но и политолози и всякакви други анализатори посочват, че бюджетният излишък е резултат не на повече приходи, а на манипулации при планирането и осъществяването на разходите.

Формално имаме закони, които определят как да протича бюджетната процедура и как да се контролира изпълнението на бюджета. Законът за публичните финанси е в сила от 2014 г., като главното му предназначение е да определя правилата за харчене на събраните данъци.
Нашият закон обаче е направен така, че позволява през годината да се извършват промени в разходите – от Министерския съвет, от министъра на финансите и дори от самите изпълнители по бюджета в отделните звена. Подобна практика е позната на всички страни, но проблемите при нас идват от прекалено широките възможности за промени в течение на годината. Одит на Сметната палата установи, че бюджетът за 2015 г. е бил променян 1243 пъти. Нещо повече, в края на 2015 г. в преходните разпоредби на проектобюджета за 2016 г. е включен параграф, в който се предлага законово изменение на държавния бюджет за 2015 г.! Няма друг такъв случай в цялата наша практика през последните двадесет години. Въпреки че прецедентът е отбелязан от Сметната палата, няма никакво действие от страна например на фискалния съвет или на друг държавен орган. И управляващите продължават да се разпореждат с общите пари по начин, който създава условия за разхищения и злоупотреби.
Христоматиен пример е Държавната консолидационна компания (ДКК). Неотдавна Министерският съвет реши да предостави 500 милиона лева на ДКК, за да ремонтира язовирите в страната. Още в началото на 2018 г. същата компания получи (за дъщерното си дружество „Еко Антрацит“, бел. ред.) 120 млн. лева от бюджета, за да решава въпроси, свързани с екология, рекултивация и поддържане на хвостохранилища. Тук е мястото да припомним какво е ДКК и защо бе създадена.
В управленската програма на ГЕРБ, огласена през пролетта на 2010 г., като мярка за „укрепване на фискалната позиция” е предвидено създаването на държавно дружество, в което ще се апортират държавните акции, останали след приватизацията на електроразпределителните предприятия.
Така се появява ДКК – компания на подчинение на министъра на икономиката (тогава Трайчо Трайков). В мотивите е обяснено, че тези остатъчни акции ще бъдат приватизирани, но тъй като продавач ще е ДКК, парите няма да отидат в Сребърния пенсионен фонд (както се предвижда по Закона за приходите от раздържавяването), а ще останат в дружеството и то ще ги превежда в бюджета като дивиденти. Тъкмо това според тогавашните виждания на управляващите щяло да укрепи фискалната позиция на страната. Шумно се разяснява, че новото предприятие ще управлява всички миноритарни дялове и акции на Министерството на икономиката. Но през следващите години и особено по времето на министър Лукарски в ДКК се включват и цели държавни дружества – като „Кинтекс“ ЕАД и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Първоначалната концепция за съществуване и работа на ДКК главоломно се променя. Обхватът на ДКК се разширява и когато начело на икономическото министерство застава Емил Караниколов, номиниран за поста от „Атака”. Междувременно в ДДК влиза и авиоремонтният завод „Авионамс“.
Последното предоставяне на 500 млн. лв. бюджетни пари на ДКК ЕАД обаче е несравнимо с всичко сторено досега. Само с едно семпло решение на Министерския съвет половин милиард лева се прехвърлят в разпореждане на няколко души, които никой не познава. Не е ясно как ще се изразходва тази огромна сума, какъв ще е контролът и каква отговорност ще носят членовете на съвета на директорите на ДКК, които се отчитат само през министъра на икономиката. Според практиката на страните от ЕС подобни действия на правителството се анализират в специални доклади на фискалния съвет, като докладите са предназначени за широката общественост. И България вече си има фискален съвет, но анализ и доклад няма.
ДКК далеч не е първият холдинг, през който преминават огромни суми, без никой да разбере къде и защо се харчат. Тази тъжна част от нашата най-нова стопанска история започна през 90-те години със създаването на Банковата консолидационна компания, която трябваше да осъществи приватизацията на банките в България. При закриването й БКК се отчете към държавния бюджет със скромната сума от 127 млн. лева. Нещо подобно се случи с държавната компания „Публични инфраструктурни проекти“, която усвои 240 млн. лева и после безславно бе закрита. Към групата на странните държавни холдинги може да причислим и БЕХ – Българския енергиен холдинг.
Министър Емил Караниколов вместо да ограничи дейността на ДКК до първоначалната идея за управление на миноритарни дялове, разшири дейността й до предели, които няма как да не доведат до изтичане на обществени средства в изключително големи размери. Нека си припомним, че Караниколов разгърна широка и смущаваща дейност – предоставяне на залози от ДКК пред банка, на която пак той е „патронът” (Българската банка за развитие, бел. ред.), вземане на кредити от същата банка, сложни сделки със синдиците на КТБ около разправията с „Дунарит“ и др.
Никой не е дал отчет пред обществото какви са резултатите за ДКК. Всички се питаме дали с язовири, хвостохранилища и рекултивация трябва да се занимават фирми, подопечни на Министерството на икономиката, а не министерствата на земеделието и на околната среда. Обяснения обаче няма – нито от правителството, нито от Фискалния съвет, нито от другаде. Което засилва притесненията, че безотговорното харчене на общите пари няма да спре.
Де юре и де факто
Годишните приходи и разходи на всяка демократична държава се определят ежегодно чрез Закон за държавния бюджет. И у нас, както и във всяка демократична страна, са създадени многобройни контролни органи. Във всяко ведомство с бюджет над определен праг съществуват вътрешен одитор и инспекторат, които трябва да следят всеки лев да се изразходва според Закона за бюджета.
В края на годината финансовият отчет на всяко министерство, агенция, съвет или друг орган се преглежда от одитори на Сметната палата. Палатата от своя страна е задължена да се произнася ежегодно как се изпълнява Законът за държавния бюджет, като изготвя и доклад върху отчета за изпълнението му. Този доклад, както и самият отчет за изпълнението на бюджета трябва да се приемат от Народното събрание. От няколко години в системата за контрол е включен и Фискален съвет, чиито членове са избрани от Народното събрание. Главната му задача е да се грижи за прозрачното и ефективно извършване на разходите. За съжаление, досега Фискалният съвет е доста пасивен. Народното събрание от години не включва в своята работа обсъждане на годишните отчети за изпълнение на държавния бюджет. Нищо не се чува и от вътрешните одитори по отношение на изпълнението на бюджета в отделните министерства. Казано накратко – контролните системи за защита на обществения интерес не работят пълноценно.
* Автор: Проф. Христина Вучева

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.