БЪЛГАРИЯ
България е франкофонска държава по указание на началника си (може ли иначе?)
Живият труп в Брюксел чака България да му се отчете
Държавата ще мънка на поправителен изпит в ЕС, че няма успехи срещу корупцията от 2019 г. насам
Да си говорим като франкофон на франкофона, защото официално България е франкофонска държава! Вероятно по указание на началника си (може ли иначе?) Министерството на външните работи пусна на 3 февруари съобщение, че в медиите се появили неправилни интерпретации на изявление на министъра Николай Милков, когато отчитал успехите си пред обществото на 27 януари.
Съобщението в стил “моят френски бе разбран неточно” трябваше да засрами медиите, че в днешно време не наблягат на езиковата си подготовка. Министър Милков бе посланик в Париж до назначаването си в правителството на Гълъб Донев и би трябвало да се върне там след съставяне на редовно правителство. Това означава, че владее френски език, особено като се има предвид, че е завършил френска гимназия. Неговият политически речник обаче странно наподобява думите, употребявани от бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов, който от чуждите езици ползваше английски и руски, но не и френски. Разликата е ясна, но
в какво се състои приликата между двамата?
И единият, и другият самоотвержено уверяват, че окончателно е погребан срамотният за България Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който от 2007 г. я изолира заедно с Румъния от другите държави в ЕС под специален мониторинг за върховенството на закона. Само че този механизъм се е зомбирал и периодично се завръща като жив труп, защото не са го опяли по канона нито Съветът на ЕС (правителствата), нито дори Еврокомисията, която го доведе до клинична смърт.
Фантомът се показва, когато му хрумне и за последно надникна зад рамото на министъра на 27 януари, на когото пошушна как да изложи отчета си, и особено прогнозата си какво предстои на България. “От нас се очаква да бъдем обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната ни след 2019 г. и трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона”, изпусна се министърът, който сетне се подразни, че медиите са забелязали точно тези думи. Според съобщението на неговото министерство те са ги “интерпретирали” неправилно, защото имал предвид общия Механизъм за върховенството на закона, който важи за всички държави в ЕС и действа от 2020 г., а не специфичния за България и Румъния, който уж бе спрян през 2019 г. Иначе казано,
не било МСП, а било друг механизъм,
който не е толкова срамотен, защото се отнася до всички.
Нека проверим, защото френският език съдържа нюанси, които могат да променят смисъла, ако бъде разбран погрешно! Така например, на българската дума “превеждам” съответстват две френски думи – interpréter (когато се прави превод на устно изявление) и traduire (когато се превежда писмен текст). Тъй като медиите са отразили устно изявление на министъра, интерпретацията му трябва да означава, че не са го изопачили, а са предали какво е казал. Той обаче бяга от изречените си думи чрез съобщението на ведомството си, което вече е писмено.
И така, според министерството МСП бил спрял окончателно през 2019 г. и трябва вече да го забравим. Но според казаното от министъра Еврокомисията щяла да пише преглед на България какво е направила от 2019 г. досега. Ако ставаше дума за общия Механизъм за върховенство на закона, по него има ежегодни доклади през последните три години, включително и през 2022 г. Ще има и през 2023 г. Защо следващият доклад ще прави преглед какво се е променило в поведението на държавата не от миналата година, а чак от 2019 г.? Не е нужно човек да ползва френски, за да се досети: защото ще бъде продължение на последния доклад по МСП от 2019 г., който жизнерадостно заключи (както предишният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер бе обещал на Бойко Борисов в някакво опиянение), че “извършеният от България напредък по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС”.
Тъй като никоя друга държава няма да бъде върната да се отчита от 2019 г. насам, ясно е, че ще се обърне
специално внимание на България
– изолирана от другите членове на ЕС, включително и от Румъния, за която последният доклад по МСП бе от 2022 г. Предстоящият доклад няма да бъде нещо друго, а продължение на МСП, независимо как ще бъде озаглавен.
Каквото и благозвучие да се търси, държавата ще трябва да отговори дали е изпълнила последните указания на Брюксел, дадени преди четири години. А в резюме те гласяха следното: направете онова, което обещахте! От 2007 г. ЕК си води неофициален регистър на неизпълнените от България обещания, като се започне от “ще разбием три големи престъпни групировки” и се стигне до “ще въведем отчетност на главния прокурор”. Междувременно докладите по МСП спряха, защото България предложи да се самонаблюдава и да отмени изтощения Брюксел в безплодния му мониторинг. С постановление на Министерския съвет № 240 от 24 септември 2019 г. бе обявено, че се създава Национален координационен механизъм за върховенството на правото и на Съвет за неговото прилагане. През следващите три години можеше да се съди за неговото съществуване само по публикация в бр. 14 на “Държавен вестник” от 18 февруари 2020 г. за някакви дребни корекции в постановлението.
Служебното правителство усети, че
самоконтролът по примера на Санчо Панса,
който си ударил два шамара в отговор на настояването на Дон Кихот за самобичуване, не може повече да заблуждава никого, и с ново изменение от 5 август 2022 г. задейства съществуващия до момента само на книга вътрешен механизъм. Министърът на правосъдието Крум Зарков свика за четири месеца (заедно с Висшия съдебен съвет) две заседания на Съвета за върховенство на правото – на 19 септември и 5 декември. От техните протоколи личи, че всеки от участниците ентусиазирано е изложил проблемите на своята професионална среда, но от погледа им е убегнал най-големият проблем, заради който Брюксел гледа накриво държавата: отчетността на главния прокурор. Естествено няма и нито дума за преследване на корупцията по високите етажи на властта, както и за съдене на босове на престъпни групировки, заради които Брюксел очакваше “реални резултати”.
Провалът на 48-то Народно събрание да изработи механизъм за контрол на главния прокурор означава, че България няма да има какво да отчете от 2019 г. насам, освен преливане от пусто в празно. Всички аргументи на Нидерландия срещу членството ѝ в Шенгенската зона ще останат в сила. Мутрите, които президентът Румен Радев се бе засилил да изхвърли някъде навън, се оказаха толкова добре окопани, че и брюкселски топ няма да ги помръдне. Впрочем, може ли министър Милков да преведе на френски думата “мутри”, за да го разберат и в Европа за кого в България не важи върховенството на закона?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








