НОВИНИ

Борисов ни наказва с бясно увеличение цените на горивата!

Цените на бензина и дизела полудяха! В Ст. Загора литърът по-скъп от Люксембург… ТАБЛИЦА

Цените на горивата у нас полудяха и са на път да отбележат нов рекорд за последните няколко години.

Най-масовият бензин А 95 е поскъпнал само за месец средно с 11 стотинки, а дизелът – с 13 стотинки. Сравнението от началото на годината е още по-шокиращо – от януари и бензинът, и дизелът са поскъпнали с над 30 стотинки.

Това показва справка в данните за средните цени на горивата в България в платформата Fuelo.

Прогнози на експерти сочат, че тези цени не са пределни и в идните седмици и месеци може да се вдигнат още. Така скоро може да видим стойности над 2.50 лева за литър, пише още пише в. “Сега”.

В момента А 95 в България струва средно 2.29 лева, а дизелът върви по 2.41 лв. за литър, което е колкото плащат в Словакия и е по-скъпо от Полша.

Но различията в отделните региони на страната са доста сериозни. Ако в някои бензиностанции по морето бензинът може да се намери и по 2.14 лв. за литър, в София и по магистралите той достига 2.47 лева за литър.

Подобна е и ситуацията при дизела, чиято цена се движи от 2.21 лв. до 2.46 лв. за литър на някои бензиностанции. И докато преди месеци за цените на горивата важеше правилото, че колкото по-далеч зареждаш от София, толкова по-евтино излиза, то сега това не е така. София е в средата на класацията по скъпотия. В столицата бензинът се търгува средно по 2.35 лева за литър, а дизелът – по 2.38 лева.

Най-скъпи са горивата в най-бедния район на страната – Северозападния – в областите Враца, Видин и Монтана.

Средната цена за литър бензин в Монтана е 2.42 лева, а дизелът върви по 2.47 лева. Най-евтино е в област Хасково, където литър дизел върви по 2.37 лева, бензин А 95 е 2.34 лева, а пропан-бутанът – 1.06 лева.

Следват областите Добрич и Пловдив, където е по-скъпо с около стотинка. Големи различия има и в цените на бензиностанции от една и съща верига в отделните региони и дори в зависимост от разположението на обекта – на магистрала, на главен път или в малко населено място.

Парадокс е, че бензиностанциите в някои градове в България държат цени, които са доста по-високи от средноевропейските. Така например се оказва, че бензиностанции в Стара Загора бият по цени на горивата в една от най-богатата европейски държави – Люксембург.

В града на липите най-масовият бензин А 95 се търгува и по 2.47 лв. за литър, докато средната цена във Великото херцогство е “едва” 2.42 лв. за литър. И докато у нас цените са високи, то в съседна Турция например литърът А 95 върви по 1.66 лева, а дизелът се търгува за 1.51 лева.

Евтино е и в Македония, където бензинът струва 2.01 лева за литър, а нафтата – 1.56 лева. Значително по-скъпо е в Сърбия, а в Румъния цените са почти същите като у нас – 2.42 лв. за литър А 95 и 2.27 лв. за дизел. Най-скъпи при съседите са горивата в Гърция. Там най-масовият бензин струва 3.50 лева за литър, дизелът върви по 3.07 лева.

Традиционно цените в България растат в началото на летния сезон, като после следва лек спад. През тази година тенденцията е обърната. Според експерти поскъпването на горивата ще продължи и дори предстои пореден скок до Нова година. Цените на горивата у нас зависят основно от фактори извън България, коментира пред bTV икономистът Румен Гълъбинов.

Усложняващата се обстановка около Саудитска Арабия и предстоящите санкции срещу Иран биха покачили още цената на суровия петрол. “При това положение очаквам цени в България от 2.60 лева за литър бензин, а за дизела – до 2.70 лева. Инфлацията ще се ускори до 4%, а може и да премине тази граница. По този начин тя ще изпревари ръста на БВП за тази година”, добави той.

Една от причините за резките колебания при горивата според Гълъбинов е, че нямаме достатъчно конкурентен вътрешен пазар. “Когато настъпят резки промени на международния пазар, в България не можем да балансираме успешно със свободен внос на горива, например. По същия начин, когато пада цената на петрола, много по-малко е намалението в крайната цена на горивата”.

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.