АНАЛИЗИ

АЙНЩАЙН: ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ?

Желателно ли е онзи, който не е никакъв експерт по икономически или социални въпроси да изказва своето мнение относно социализма? Поради ред причини считам, че е.

Нека първо разгледаме този въпрос от гледна точка на научното познание. Може би изглежда сякаш няма съществени методологически различия между астрономията и икономиката – учените и в двете области се опитват да открият законите на общата приемливост в ограничен кръг явления, за да направят връзката между тях колкото се може по-ясна и разбираема. Но в действителност методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката е трудно начинание поради това, че наблюдаваните явления често зависят от множество фактори, които изключително трудно могат да бъдат оценени поотделно. В допълнение опитът, който е натрупан от началото на така наречения цивилизован период на човешката история — както е добре известно – в голяма степен стимулира фактори, чиито характер далеч не е само икономически. Някои от водещите в исторически план държави, дължат своето съществуване на завоевания например. Завоевателите се обособяват – както законово, така и икономически – като привилегирована класа в завладяната страна. Добивайки права върху собствеността над земята, те назначават водачи от собствените си редици. Онези, от които зависи образованието, превръщат класовото разделение на обществото в трайна институция, създавайки ценностни системи, които оттам нататък, до голяма степен несъзнателно, направляват социалното поведение на другите.

Но историческата традиция е, така да се каже, от вчера. Никъде не сме превъзмогнали напълно онова, което Торстейн Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наблюдаваните икономически явления принадлежат тъкмо на хищническата фаза и следователно законите, които можем да изведем от тях, не са приложими към други фази. И тъй като действителните цели на социализма са именно преодоляването и отиването отвъд хищническата фаза на човешкото развитие, то икономическите науки в настоящото си състояние, могат да осветлят единствено малка част от бъдещото социалистическо общество.

Второ, социализмът има социална и етическа цел. Науката, от друга страна, не може да създава цели, още по-малко пък да ги възпитава в човешките същества. Тя би могла, най-много, да предостави средствата чрез които да се постигнат определени цели. Но самите цели биват заченати от личности с високи етически идеали и доколкото те не са мъртвородени, а витални и енергични, биват приемани и пренасяни от толкова много хора, които, отчасти несъзнателно, предопределят бавната, но сигурна еволюция в обществото.

Тези причини ни казват, че трябва да бъдем нащрек за опасността от това да надценим науката и нейните методи, когато става дума за касаещите човека проблеми. Също така, не трябва да приемаме и че експертите са единствените, които имат правото да изразяват своето мнение по въпроси отнасящи се до организацията на обществото.

От известно време се чуват гласове, които твърдят, че човечеството минава през криза и че стабилността ни е силно разклатена. Характерно за подобни ситуации е, че индивидите усещат безразличие и дори враждебност спрямо големите или малки групи, към които принадлежат. За да илюстрирам мисълта си, позволете да опиша нещо от личния ми опит. Наскоро, заедно с един интелигентен и благоразположен човек, обсъдихме опасността от нова война, която по мое мнение поставя под сериозна заплаха съществуването на човечеството и отбелязах, че единствено една наднационална организация би могла да предложи защита срещу нея. Тогава моят гостенин, с хладен и спокоен глас, отвърна: “Защо се противопоставяте толкова дълбоко на изличаването на човешката раса?”

Сигурен съм, че преди по-малко от век не би било така лесно да се изкаже подобно становище. Това е позиция на човек, който дълго се е борил да достигне до вътрешно равновесие и повече или по-малко е загубил надеждата за успех – израз на болезнена самота и изолация, от която страдат толкова много хора от нашето време. Каква е причината и има ли изход?

Лесно е да се повдигнат подобни въпроси, но е трудно да им бъде отговорено с каквато и да било степен на сигурност. Въпреки това трябва да опитам, доколкото мога, макар да съм наясно с факта, че нашите чувства и стремления са често противоречиви и неясни, и че не могат да се изразят в лесни и опростени формули.

Човек е едновременно самотно и социално същество. Доколкото е самотен, той претендира да защити своето собственото, както и на близките си, съществуване; да задоволи личните си копнежи и да развие присъщите си способности. Доколкото е социален, той се стреми да получи признанието и любовта на своите събратя, да сподели техните удоволствия, да ги утеши в скръбта им, но и да подобри условията им на живот. Единствено съществуването на тези променливи и често противостоящи си стремления отчита особеностите на човека. Тяхното специфично комбиниране предопределя степента, в която човек може да постигне вътрешно равновесие и така да допринесе за благото на обществото. Напълно възможно е относителната сила на тези два стремежа, в основата си да е наследствено предрешена. Но личността, която в крайна сметка се формира, е следствие от средата, в която се намира човекът по време на своето развитие – както от структурите и традициите на обществото, в което израства, така и от оценките за конкретните поведения в него. За човека абстрактната концепция за “общество” е сборът от неговите преки и непреки връзки, както със своите съвременници, така и с всички хора от предшестващите поколения. Отделният човек е способен да мисли, чувства, да се стреми да осъществява целите си и да работи за себе си, но той зависи до голяма степен и от обществото – в своето физическо, интелектуално и емоционално съществуване – и то така, че е невъзможно да го мислим или разбираме извън рамката, зададена от него. Обществото е това, което ни осигурява храната, дрехите, дома, средствата за производство, езика, формите и голяма част от съдържанието на мисълта. Нашият живот е възможен поради труда и достиженията на толкова милиони минали и настоящи съществувания, всички те скрити зад скромната дума “общество”.

Очевидно е следователно, че зависимостта на човека от обществото е естествен, природен факт, който не може да бъде пренебрегнат. Така стоят нещата и с мравките и пчелите. Въпреки това, докато при тях процесът на живота е фиксиран до най-малките си детайли от непоколебимостта на наследствените инстинкти, то нашите социални шарки, ведно с връзките помежду ни, са променливи и податливи на влияния. Паметта, способността за формиране на нови комбинации и дарбата на вербалното общуване са направили възможно независимото от биологическите необходимости развитие на човека. Подобно развитие се проявява в традициите, институциите и организациите; в литературата, в произведенията на изкуството, в науката и в техническите достижения. Това обяснява как става така, че в известен смисъл човек да може да повлияе на живота си чрез собственото си поведение и как в този процес съзнателността и желанието могат да изиграят съществена роля.

По рождение, посредством наследствеността, човек придобива една биологическа обвързаност, която трябва да приемем за фиксирана и непроменима, и която включва и естествените стремления специфични за нашия вид. В рамките на живота си, в допълнение към това, придобиваме и културнa обвързаност, която наследяваме от обществото не само чрез общуване, но и благодарение на ред други взаимодействия. С течение на времето тази културна обвързаност търпи промени, като по този начин определя в голяма степен отношенията между индивидите и обществото. Съвременната антропология ни учи, чрез сравнителни изследвания на така наречените “примитивни култури”, че голяма част от общественото ни поведение може драстично да се разминава и да бъде поставено в зависимост от преобладаващите културни и организационни модели в обществото. Тъкмо така онези, които се стремят да подобрят човешката съдба, могат да оправдаят надеждите си. Поради биологичните си дадености човешките същества не са осъдени да се унищожават взаимно или да се прекланят пред жестока, самоубийствена съдба.

Ако се запитаме как структурите на обществото и културните отношения на човека трябва да се променят, за да може животът ни да бъде пределно удовлетворителен, е нужно да сме наясно с факта, че има определени условия, които остават непроменими. Както вече споменах, биологическите дадености на човека, от гледна точка на своята практическа цел, са непроменими. Освен това технологичното и демографско развитие от последните няколко века създадоха социални условия, които се установяват трайно. В относително гъсто населени региони, ведно с необходимите за тяхното продължително съществуване блага, абсолютно необходими са както екстремното разделение на труда, така и високоцентрализирания производствен апарат. Времето, в което индивидите или относително малките групи можеха да бъдат напълно самодостатъчни, макар да събужда идилични копнежи, си отиде завинаги. Би било малко преувеличено да твърдим, че човечеството, дори и сега, формира цялостна общност на производство и потребление.

Достигнах до мястото, в което мога накратко да посоча кое е онова, което стои зад кризата на нашето време. То засяга връзката между индивида и обществото. Индивидът е по-съзнателен отвсякога за своята зависимост от обществото. Но той не изпитва тази зависимост като положителен актив, органична сплав или защитна сила, а по-скоро като заплаха спрямо естествените си права и дори икономическото си съществуване. Нещо повече – ситуацията в обществото ни е такава, че акцентът все по-често бива поставян върху егоистичните стремежи в нас, докато социалните такива, които са по природа по-слаби, прогресивно се израждат. Всички човешки същества, без значение от тяхната позиция в обществото, страдат от това израждане. Несъзнателни затворници на собствения си егоизъм, те усещат несигурност и самота, която ги лишава от наивността, простотата и обикновените удоволствия от живота. Човек може да открие смисъл в живота, напук на краткостта и опасностите му, единствено чрез посвещаването си на обществото.

Икономическата анархия на капиталистическото общество, такава каквато съществува днес, е по мое мнение истинският източник на злото. Пред нас се изправя масивната общност на производителите, членовете на които са в непрестанен стремеж да се лишат един друг от плодовете на колективния труд – не чрез сила, но чрез позоваване на законно установените правила. В този смисъл е важно да схванем, че средствата за производство – което включва целия производствен капацитет необходим за производството, както на потребителски стоки, така и на капиталови такива – може да се превърне в, и в по-голямата си част е, частна собственост на определени лица. За улеснение в следващите редове ще наричам “работници” онези, които не споделят собствеността върху средствата за производство, макар това да не съответства напълно на обичайната употреба на термина.

Собствениците на средствата за производство са в позиция, която им позволя да закупуват трудовата сила на работниците. С помощта на средствата за производство работниците произвеждат стоки, които стават собственост на капиталиста. Същественият момент в този процес е връзката между онова, което работникът произвежда и онова, за което му бива заплащано – и двете измервани по отношение на реалната стойност. Доколкото трудовият договор е “свободен”, заплатата на работника се определя не от реалната стойност на продуктите, които произвежда, а от неговите минимални нужди и от изискванията на капиталиста за работната сила и нейните отношения спрямо броя на работниците, конкуриращи се за дадена позиция. Важно е да се разбере, че дори на теория заплатите на работниците не са предопределени от стойността на техните продукти.

Частният капитал се концентира в ръцете на малцина, отчасти заради съревнованието между капиталистите, отчасти заради техническия напредък и повишаващото се разпределение на труда, стимулиращо формирането на по-големи производствени единици за сметка на по-малките. Следствие от това развитие е олигархията на частния капитал, безкрайната мощ на която не може да бъде ефективно контролирана дори чрез едно демократично организирано политическо общество. Това се случва откакто членовете на законодателните органи са избирани от политически партии, до голяма степен финансирани или повлияни от капиталистите, които от изцяло практически нужди, отделят избирателя от законодателната власт. Друга последица е тази, че така представителите на народа не защитават в достатъчна степен интересите на непривилегированите. Още повече, че при съществуващите условия капиталистите неизбежно упражняват контрол, директно или не, върху основните източници на информация – преса, радио, образование. Изключително трудно е, а в повечето случаи дори невъзможно за отделния гражданин да достигне до обективни заключения, на базата на които да осъществи политическите си права.

Преобладаващата ситуация в една икономика, основана на частната собственост върху капитала, се характеризира чрез два основни принципа. На първо място – средствата за производство (капиталът) биват разпределяни от техните собственици както сметнат за добре; на второ – трудовоправното договаряне е свободно. В този смисъл, разбира се, няма такова нещо като чисто капиталистическо общество. И по-специално – би трябвало да се отбележи, че след дълга и горчива политическа борба, работниците успяват с това да обособят донякъде подобрена форма на “свободен трудов договор” за определени работни категории. Но, като цяло, днешната икономика не се различава много от “чистия” капитализъм.

Продукцията се извършва за печалба, а не за употреба. Няма положение, в което всички способни и желаещи да работят хора да бъдат привилегировани от това да имат работа. Почти винаги съществува една “армия от безработни”. Работниците са в постоянен страх от това, че може да загубят работата си. И понеже безработицата и слабото заплащане не осигуряват печеливш пазар, като следствие производството на потребителски стоки бива ограничавано и затруднено. Техническият прогрес често води до по-високи нива на безработица, вместо до облекчение за всички от тежестта на труда. Мотивите на печалбата, заедно с конкуренцията между капиталистите, са отговорни за несигурността в натрупването на капитал, което пък води след себе си до по-чести кризи. Неограничената конкуренция пък води след себе си огромно разхищение на труд и така стигаме до израждането на социалното съзнание на индивидите, за което вече споменах. Тъкмо него считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от това зло. В учениците се насажда нагласата за едно преувеличено съперничество, която ги учи да се прекланят пред придобития успех като пред трамплин за бъдещата си кариера.

Убеден съм, че има само един начин да се отървем от тези прекомерни злини, а именно – чрез установяване на социалистическа икономика, придружена от социално ориентирана образователна система. В подобна икономика средствата за производство ще бъдат притежавани от самото общество, а тяхната употреба ще бъде планирана. Плановата икономика, която напасва производството на нуждите на общността, би разпределяла труда между онези, които са способни да го извършват, гарантирайки препитание за всеки мъж, жена и дете. Образованието на индивидите, в допълнение към насърчаването на вродените им възможности, ще се опита да развие в тях чувството за отговорност към ближния в противовес на настоящата възхвала на успеха и властта.

Но това не е всичко. Необходимо е да запомним, че плановата икономика все още не е социализъм. Като такава тя може да бъде придружена от абсолютно поробване на личността. Социализмът изисква от нас да открием решение на някои изключително трудни социални и политически проблеми, като например как, с оглед на широкото централизиране на политическата и икономическа власт, да попречим на неограничената власт и надменността на бюрокрацията? Как правата на личността да бъдат съхранени и защитени, в противовес на мощта на бюрокрацията?

Яснотата по отношение на целите и проблемите на социализма е от огромно значение в епохата на преход, в която се намираме. Тъй като при настоящите условия свободните и безпрепятствени обсъждания на подобни проблеми са силно табуизирани, аз считам създаването на това списание за изключително важна обществена заслуга.

Йордан Малджански

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!