БЪЛГАРИЯ
Лайн@метката ПИК: Защо ГЕРБ самоубийствено мълчи за димката на Рашков/Хаджигенов, „легендирана като укрити записи с насилие над протестиращи“
Лайн@метката ПИК, известен като тоалетната хартия на проваления режим на Борисов и на все още главния прокурор Гешев, излезе със скандална статия, в която освен писъци и истерия, се раздават и рецепти как трябвало да постъпят бившите управляващи по темата с полицейското насилие… Матреалът няма автор, но то все тая (известна журналистка позната като Баба Яга). Вижте какво пише сайтът на Недялко (познат като подлогата) едно към едно:
ГЕРБ самоубийствено мълчи за манипулацията на дуото Рашков – Хаджигенов, легендирана като “укрити записи с насилие над протестиращи”.
А Младен Маринов още сутринта трябваше да излезе и простичко да разясни обективната истина:
Въпросните записи никога не са били укривани. Напротив. Те са публично известни. Имало е насилие в нощта на 10 юли 2020 г. и заради видеоматериала е образувана дисциплинарна проверка в СДВР със заповед на Маринов още тогава. Установени са четирима виновни полицаи, на които са наложени тежки дисциплинарни наказания. Те са обжалвали в Софийския административен съд, където записите на Хаджигенов са били прожектирани като доказателствен материал. Съдът оставя жалбата на наказаните без последствия. По случая е била образувана преписка в Софийска районна прокуратура.
Младен Маринов трябваше да изложи контратеза: след 10 юли 2020 г. никой униформен не е докосвал с пръст протестиращ (само ги ритаха). Даже обратното – полицията безпрецедентно търпеше месеци и месеци наред посегателства, палежи, блокади, всевъзможни провокации, каквито не биха били търпени в нито една друга държава и европейска столица.
(Значи Недялко и ти Баба Яга, ако вас ви ритат оковани и вие ли ще си мълчите???)
Пример – силовото потушаване на протестите в Париж и Берлин с помощта на палки, сълзотворен газ и водни оръдия.
Младен Маринов трябваше да припомни и публикува стотици фотоси и видеа, документиращи насилието НАД полицията. И НАД мирни граждани.
Например – вандалщината над автомобила на майка с две деца на Румънското посолство.
Младен Маринов трябваше да повика бившите си колеги – офицери, потърпевши от хулиганските прояви на ултрасите на Божков. Бити, с разпокъсани униформи, сплашвани, палени (ама няма нито едно доказателство). Тези мъже и жени трябваше да разказват от първо лице.
Необяснимо е защо бившият шеф на МВР не го прави, не защитава себе си, своите служители и честта на пагона.
Истината е, че миналото лято българската полицията се държа достойно, толерантно, не допусна ескалация на напрежението. Толерантно даже до глупост – само и само да не припламне искрата на гражданската война, каквато целяха подбудителите на бунта Румен Радев и Васил Божков.
…И сега ГЕРБ мълчи, очевидно по команда. В съзнанието на масовата публика мълчанието е израз на гузност. А ГЕРБ и бившето правителство на Борисов няма за какво да бъдат гузни – те проявиха повече от търпимост към абсолютно незаконните, частично платени и нерегламентирани улични демонстрации.
Това мълчание или снишаване е грешка. Така общественият разговор се подменя в услуга на партиите на “протеста”, които очевидно се провалиха и изложиха, изпокарвайки се как да си поделят постовете в новото правителство.
И сега – с помощта на медийната си машина, те отклоняват вниманието от провала в посока ГЕРБ, в посока миналото, в посока “полицейски зверства”, каквито всъщност нямаше.
Пиар стратегията на Борисовия щаб допринася за тази манипулация. Направо я облагодетелства. В момента не дискутираме измамника Кирил Петков, който е министър незаконно, не дискутираме рекета на Радев, който отказва да връчи втори мандат, не дискутираме просташките изблици на ИТН, а пак и пак, до припадък, какво се било случило на жълтите павета миналото лято…
Ние хоръра “Знам какво направи миналото лято” сме го гледали. Това лято е важно кой какво прави, обаче някой майсторски подменя филма.

БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








