ЗДРАВЕ

Канибалите на ГЕРБ: $250 000 за сърце в болница „Лозенец”, донорите мрат като мухи

Роднини даряват части от телата си и то не само в болница „Лозенец”. Бъбреците струват до 140 000 долара, сърцето е най-скъпо – 250 хил. долара. Това не е сюжет от най-новия филм на ужасите, а зловещи реални факти от действителността на завладяната от ГЕРБ държава, които едва сега излизат на яве.

Шефът на правителствената болница „Лозенец” проф. Любомир Спасов правил незаконни бъбречни трансплантации от живи донори, разчу се наскоро. Затова и заради източване на здравната каса по няколко пътеки той беше уволнен. Проф. Спасов от години е с ореола на несменяем директор. Това, което обаче изненада и ужаси, са незаконните трансплантации на хирурга, който беше обявен за светило в тази специфична област на медицината. Новината беше шокираща, но някак набързо мина и отмина.

Може би защото, както обясняват експерти, такива практики има не само в България, но и в другите европейски страни. Върви се по ръба на закона, като донорите се обявяват за роднини, пише в. „Уикенд“. Продажбата на органи е забранена.

В България такива трансплантации се правят поне от 3 години, обясняват запознати. При това далеч не само в правителствена болница. За незаконните трансплантации в правителствена болница потвърди и Мишел Леви, който е бил маркетинг мениджър в лечебното заведение. Той заяви, че знае за

5 незаконни трансплантации на черен дроб и бъбреци.

При всички тях донорите и реципиентите се представят за роднини, но не са. „Реципиентите са палестинци с израелски паспорт, а донорите са граждани на Украйна, Молдова” – допълни той.

По негови думи, връзката между пациентите и болницата се осъществявала със специална фирма. Тя била собственост на турски гражданин с представител в България и човек, който отговаря за логистиката. „Те пристигат, те намират реципиентите, те намират донорите и със знанието и благословията на проф. Спасов тези хора се озовават в болница „Лозенец” – казва Леви. Донори и реципиенти се намирали бързо. Обикновено били хора с нисък социален статус, допълва Леви. Имало и точен алгоритъм за документацията, удостоверяваща роднинска връзка.

В България документите за трансплантация се изпращали до Агенцията по трансплантации само ден или два преди самата операция – твърди бившият маркетинг мениджър: „И да иска някой да реагира – той няма време. Законът гласи – 7 дни до трансплантацията. Винаги се чака последният момент”.

Запознати казват, че по точно същия начин работят и из цяла Европа, която и сега удобно замълча, след като се разчу за тънките схеми в правителствената клиника „Лозенец”. Донори, намерени срещу заплащане, и у нас, и по света се представят за роднини. При това никой не разследва дали са наистина такива, властите предпочитат да си затворят очите, още повече, когато всичко е доброволно. Неморално е, няма спор, но пък казват, че такива операции дават и голям шанс на медицината да се движи напред.

От друга страна, списъците на чакащите пациенти са дълги, а донорските органи – съвсем малко. Иначе като се каже „търговия с човешки органи” сме склонни да го приемаме като криминален сюжет на роман или филм. За съжаление обаче това е реалността в модерния свят, в Европа, в частност и в България. Разказват, че и заможни българи водят в Турция, например, свои „племенници”.

Наскоро например циганка дала бъбрека си за 50 000 лева на известна дама по същата схема, като пътували за целта до клиника в Истанбул.

Продажбата на органи, както обясняват запознати, започва най-напред със съгласието на дарителите. В Правителствена болница те се оказаха молдовци и украинци, които се разделили с бъбрек или парче черен дроб и го дали на свои „роднини” с арабски имена от Израел. Срещу обещание за голяма сума пари. Друг е въпросът кой колко е взел след това, понеже се мълви, че има и младежите, които си тръгнали без да им се плати или им дали само част от обещаното.

За разлика от други страни, все пак в България поне не са известни случаи на донори-деца, защото казват, че по света жертви на този специфичен трафик са само възрастни, но и съвсем млади хора. По принцип

най-желаният донор е здрав мъж,

на възраст 20-30 години и задължително да не пуши.

В интернет могат да се намерят не само обяви за търсене и предлагане на органи, но и ценоразпис. Два бъбрека се търгуват за 140 000 долара, черен дроб – за 120 000 – 200 хил. долара. Панкреасът е оценен обикновено за 70 000 долара, а два бели дроба вървят за 200 000 долара. За костен мозък се плаща 23 000 долара за грам. Роговица на око струва пък 5000 долара, но сърцето е най-скъпо – 250 000 долара. Тънкото черво е „само” 2500 долара. При това цената на органите от вече починал донор е наполовина. Звучи потресаващо.

Излишно е да уточняваме, че органи даряват хора, най-вече натиснати от нужда, като изключим тези, които са истински роднини, близки или приятели. На свой ред лекарите обикновено ги уверяват, че да се разделят с орган не е толкова страшно и може да се живее и само с един бъбрек, а пък черният дроб бързо се възстановява.

От друга страна обаче, както е отбелязано и в сайта на здравното министерство, „благодарение на трансплантацията на органи, тъкани и клетки са спасени животите на 1921 наши сънародници от 2005 г. досега”. И си струва пак да отбележим, че има постоянен недостиг на донорски органи и затова мнозина от чакащите не стигат до оцеляват до операцията.

Според международни проучвания най-големите незаконни пазари на органи са в Китай и Индия. Нещо повече, в Индия, дори има клиники, където такава процедура е официално разрешена. От друга страна, там повечето от хората нямат паспорт, а като цяло едно дете се записва в регистрите едва като навърши две години. Така че е трудно, дори невъзможно да се проследи кой на кого е дарил орган и едва ли властите ще тръгнат да правят специално проучване. Най-евтините органи според медици се предлагат в Бангладеш, като цените там могат да са и на половината на тези в другите райони по света. Според запознати със схемите, пациентите, получили орган, обикновено поемат и разходите по възстановяването на донорите, което отнема от 10 дни до месец.

Да отбележим още, че само в романите и филмите трансплантациите се правят с нож и в мазета и в примитивни операционни зали. Не че и в свръхмодерна клиника донорът има гаранции, че няма да остане инвалид или измамен при заплащането. Важно е обаче да има съвпадение между донора и реципиента по много медицински показатели. Ако няма имунологична съвместимост, ще започне отхвърляне на органа. Точно затова най-добрите дарители са кръвните роднини и това е позволено от закона. А приказките за отвлечени хора за органи, най-често са свободни съчинения на любители на конспирации. Подобни отвличания са безсмислени, защото само след изследване може да се установи дали има съвместимост.

На дарителите най-често се заплаща след операцията. А когато не получат обещаното, се оказва, че няма на кого да се оплачат. Продажбата на органи на черно, както е известно, не се толерира от закона, търговията с човешки „резервни части” е забранена.

След като гръмна скандалът с операциите и трансплантационния туризъм на племенниците от Молдова и Украйна в нашата правителствена болница, руски сайтове пуснаха съобщение, че един от молдовците се завърнал в родината си след приключението в София и малко по-късно починал.

Най-четени

Exit mobile version