Прокуратурата се разквича: Закриването на специализираното правосъдие противоречи на Конституцията

Приемането на предложенията за закриване на тези структури, освен статута и независимостта на магистратите, би накърнило сериозно и интересите на българската държава, се посочва в становището

Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпрати становище до председателя на Народното събрание и председателя на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно събрание във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс. Това съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.

Ето какво пише в становището:

Предложенията за изменения в ЗСВ и НПК са прибързано внесени, част от тях противоречат на Конституцията и са несъстоятелни.

В проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е предвидено премахването на всички звена на специализираното правосъдие (съд, прокуратура и следствени органи). Приемането на предложенията за закриване на тези структури, освен статута и независимостта на магистратите, би накърнило сериозно и интересите на българската държава, се посочва в становището.

В мотивите за исканите промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса за разликите между „специализираните“ и „извънредните“ структури още преди да започнат да функционират специализираните съдилища и прокуратури у нас.

С Решение №10 от 15 ноември 2011 г. по к.д. №6/2011 г. Конституционният съд е приел, че Специализираният наказателен съд отговаря на изискванията за редовен съд, който да бъде независим и безпристрастен. КС вече се е произнесъл с решение по друго дело от 1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, а с Решение № 22 от 1998 г. по к.д. № 18/1998 г. е приел, че “по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система“ и не са съдилища само от функционално гледище.

Твърденията в мотивите на законопроекта за липса на резултатност от функционирането на специализираните структури не са подкрепени с аргументи, се казва в становището. Няма позоваване на какъвто и да било анализ, който да почива на конкретни данни за вида и обема дела и резултатността по тях през целия период на съществуването им, включително сравнен с предходни периоди.

Анализът на ежегодните доклади на ПРБ и в частност на доклада на Специализираната прокуратура (СП) показва, че с всяка следваща година резултатите на СП се подобряват не само като статистика, но и като качество на работа. Тази прокуратура заема ключово място в борбата с организираната престъпност и се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж.

Постигнатото от Специализираната прокуратура, макар и съществуваща от кратък период от време, е несъизмеримо с постиженията на териториалните прокуратури с обща компетентност по посочените направления, което доказва ползата от специализацията и компетентността на национално ниво, пише в становището.

В него се посочват конкретни дела на Специализираната прокуратура, сред тях досъдебни производства за корупционни престъпления, дела за шпионаж, довели до обявяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе поради осъществявана от тях нерегламентирана дейност, несъвместима с Виенската конвенция и др.

ПРБ напомня, че по дела на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е „изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб“.

Предложените промени изобщо не са съобразени с измененията в НПК, които възлагат на Специализирания наказателен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура и биха се отразили отрицателно на взаимодействието с нея, и в частност с европейските и с делегираните прокурори, предвид поетите ангажименти по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество и създаване на Европейска прокуратура.

Закриването на специализираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана публично от редица обвиняеми и подсъдими по наказателни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура и разглеждани от Специализирания наказателен съд. Премахването им не би съответствало на обществения интерес и на очакванията на българските граждани за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало в пълна степен на интересите на организираната престъпност. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от специализираните органи на съдебната власт, защото закриването би било намеса в работата им чрез политически механизми за влияние, се посочва в изпратеното до парламента становище.

Съгласно Мнение №9 от 17 декември 2014 г. на Консултативния съвет на Европейските прокурори по европейски норми и принципи, засягащи прокурорите, известно като „Римската харта“, независимостта и автономията на прокуратурата представляват неизменно следствие от независимостта на съдебната власт. Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни в своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск или вмешателство, като се спазват принципите на разделение на властите и отговорността.

Предлаганото законодателно решение за възстановяване или премесване на магистрати като резултат от закриването на специализираните органи на съдебната власт несъмнено ще доведе до необосновано засягане на гарантиращите статута на магистратите принципи и нарушаване на правата на конкретните съдии, прокурори и следователи.

Прокуратурата изразява и отрицателно становище по отношение на предложенията за промени, засягащи организацията на работата в ПРБ. Въвеждането на задължение за всеки административен ръководител на териториална прокуратура ежегодно да внася в ПК на ВСС доклад по подобие на този, който ежегодно се внася от главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, е в противоречие с единността на ПРБ. Такива доклади на практика се подготвят ежегодно от всяка териториална прокуратура.

Приемането на законопроектите биха представлявали сериозно отстъпление от постигнатия напредък на държавата в борбата с корупцията, признат от европейските ни партньори, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно ниво. Прибързани промени, без необходимото широко обсъждане с всички компетентни органи и без съответни кардинални промени в процесуалния ни закон, не биха могли да постигнат какъвто и да било ефект, освен отрицателен, се посочва в становището на ПРБ.