ЗАКОН

КПКОНПИ е мъртва, но дълговете ѝ са живи

  • Всеки, до когото антикорупционната комисия се е докоснала в опит за конфискация, може да съди държавата
  • Наказателното дело срещу ЛиЛана и брат ѝ Скилър е доникъде. КПКОНПИ обаче внесе искове за конфискация срещу тях, които сега безславно е принудена да оттегли.

Антикорупционната комисия, криеща се под звучното съкращение КПКОНПИ, от 6 октомври е в историята. Наследството ѝ обаче продължава да живее и дълго време ще има да плащаме за „постиженията“ ѝ.

Които ще продължават да се трупат. Наскоро писахме как само два отхвърлени иска за отнемане на имущество се равняват на над половината от конфискуваната през цялата м.г. сума.

Към всичко това трябва да се прибави и масовото отказване на комисията от искове за конфискация, заведени през годините, което се случва в момента. Причината за отказите е Тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 18 май тази година. С него беше постановено, че се конфискува само налично имущество с неустановен законен произход, т.е. няма как да бъде отнето нещо, което в края на проучвания от комисията 10-годишен период не е във владението на човек и не е преобразувано в друго имущество. Тълкувателните решения имат сила на закон, така че КПКОНПИ започна да оттегля исковете си. Според адвокати, юристите ѝ направо изнемогват във времето и отказите се правят в навечерията на съдебните заседания.

Отказите от иск обаче влекат след себе си разноски, които се възлагат на комисията. Има случаи, в които говорим за

десетки хиляди лева само по едно дело.

Преди 2 месеца „Сега“ получи от комисията данни по Закона за достъп до обществена информация. И се оказва, че делата, по които са направени откази от искове – пълни или частични, наистина не са никак малко. До средата на август има над 80 такива дела. Вероятно броят им се е увеличил, защото на „Сега“ са известни дела, които ги няма в списъка на КПКОНПИ.

Като например процесите за конфискация, водени срещу певицата ЛиЛана – Лиляна Деянова, и брат ѝ Александър Деянов – Скилър.

ЛиЛана бе арестувана шумно в края на април 2020 г. Прокуратурата я обвини за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и нейният брат – известният бийтбоксър Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров.

След като престоя повече от месец в ареста, Деянова бе пусната срещу 40 000 лв. гаранция. Още при арестуването ѝ се появи хипотезата, че това е свързано с преследването на Васил Божков от прокуратурата. В един момент и самата тя го обвърза. „На третото изречение от всичките свидетели и служители на нашата фирма говорят за Васил Божков. Предвид, че ни обвиняват за евроизмами и заплахи, да се говори за Васил Божков и да се разпитват свидетели за него. За мен това оставя усещане, че аз не съм тук, никой от нас не е тук, заради тези проекти, предвид че те преди три, четири години вече са изпълнени. А сме тук защото познаваме един човек, който е невинен все още“, заяви в едно от съдебните заседания по мярката си за неотклонение ЛиЛана.

Брат ѝ не беше арестуван, прокуратурата му определи гаранция от 50 000 лв. Той отказа да я внесе, но въпреки това държавното обвинение не посмя да го задържи, както иначе разпорежда НПК.

Наказателното дело срещу Деянови вероятно е до под кривата круша, защото още не е стигнало до съда. Повдигнатите им обвинения обаче дадоха основания на КПКНОПИ да поиска конфискация на имущество за около 600 000 лв., което прие за незаконно.

Искът срещу певицата беше за близо 307 хил. лв. Повече от половината от тази сума е заради поршето ѝ, а останалата част са внесени парични средства в две търговски дружества – „Интелинор“ ООД и „Нованор“ ООД, както и 24 353 евро в сметката ѝ.

От Скилър комисията искаше 2 дружествени дяла от капитала на „Скилър“ ЕООД,

които са с равностойност 2 лв.;

гараж и апартамент от 106 кв. м. в София, а също и 60 598 лв. вноски по банкови сметки, БМВ от 2008 г.

В момента, в който има влязъл в сила съдебен акт, с който КПКОНПИ е загубила делото за конфискация, или се е отказала от иска си, ответникът може да потърси обезщетение по Закона за отговорността на държавата, коментира пред „Сега“ адвокат Катина Бончева, която се е сблъсквала с не един иск на комисията, както е водила и дела за вреди срещу нея. Тя „движи“ и процесите на Деянови.

А тези, срещу които има постановени решения за конфискация, без да е изследвана и установена причинна връзка на имуществото им с престъпление, могат да се обърнат и към съда в Страсбург, смята адвокат Бончева. „Причината е в закона, а оттам и в практиката, които

явно се отклоняват от международните стандарти

в т.нар. гражданска конфискация“, посочи още тя.

Производствата по конфискация всъщност продължават по старите си правила въпреки новия антикорупционен закон. Старият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество остана само Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Конфискацията ще се движи от досегашната антикорупционна комисия КПКОНПИ, която се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, а в нея остават само служителите, които се занимаваха с това. Управляващите се заканват да внесат и изцяло нов закон за конфискацията, но все още не са го сторили. Като обяснението е, че се чака евродиректива по темата, с която да бъде съобразен. Докато се чака обаче за сметка на данъкоплатците остава да покриват щетите от поредния, но едва ли последен експеримент.

А действащият като председател на КПКОНПИ неин зам.-председател Антон Славчев отива на конкурс за прокурор. В прокуратурата се спаси и бившият му началник Сотир Цацаров, веднага след като подаде оставка от комисията преди година и половина.

Да ни е честито.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Най-четени

Exit mobile version