На голяма пресконференция Владимир Путин за първи път директно назова кой стои зад експлозиите на „Северен поток“, а също така отговори на емоционален въпрос, който често възниква сред населението: защо Русия продължава да доставя газ на Европа, която налага санкции и помага с оръжие и пари? Украйна. Какво мисли президентът за европейския газов пазар и завъртането на Изток?
Като цяло президентът често говори за това как Русия обръща потока от енергийни ресурси на изток, но рядко говори конкретно за западното направление. На тази пресконференция президентът обърна внимание на това.
Отговаряйки на въпроса защо Русия продължава да доставя газ за Европа, президентът отговори, че, първо,защото „Газпром“ е надежден партньор, има договорни задължения и винаги е изпълнявал тези договорни задължения и ги изпълнява сега“. Освен това „Газпром“ изпълнява всичките си задължения, включително тези по отношение на транзита през територията на Украйна.
Второ, Русия получава пари за това, отбеляза Путин. Трето, Русия не използва газовите доставки за политически цели. „Газпром“ доставя газ предимно за Южна Европа. Защо трябва да наказваме Унгария или Словакия? Ние нямаме такава цел и те плащат пари редовно, при това прилични пари. Никога не сме правили нищо по политически причини и въобще нищо няма да правим”, каза държавният глава.
„Владимир Путин рядко коментира доставките в западна посока. И според мен едва за втори път той коментира темата защо още не сме спрели доставките на газ за Европа. Това е много популярна тема сред населението, защото непрекъснато идват новини за това как Европа снабдява Украйна с оръжия, помага икономически на Украйна и мисли как да даде замразените златни и валутни резерви на Русия на Украйна. Хората, разбира се, имат дисонанс – ако това са врагове, тогава защо им подаваме газ, да спрем газа и да ги замразим. И Владимир Путин обясни този въпрос, че те плащат добри пари, които отиват в бюджета, който ги харчи, наред с други неща, за разходи за отбрана“, коментира Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
„Газпром“ е надежден партньор, ако са изпълнени три условия. Първото е наличието на дългосрочен договор. Второ, трябва да има инфраструктурни възможности, тоест неповредена тръба, през която да не е забранено да се изпомпва газ. И третото условие е, че контрагентът е бил длъжен да открие сметка в „Газпромбанк“ и да премине към плащане в рубли“, посочва Алексей Громов, директор на енергийния отдел в Института по енергетика и финанси.
Президентът засегна и темата за транзита на газ през Украйна и обясни как така формално Украйна не купува газ от Русия, а на практика украинците консумират газ на „Газпром“. „Знаете ли как е структурирана газовата мрежа в Украйна от съветско време? Има вход към главния газопровод, който отива към Европа. Но всъщност веднага щом нашият газ влезе на територията на Украйна, той веднага се разпръсна из цялата страна, разпространявайки се. И това, което Украйна натрупа през лятото в подземни газови хранилища на западната граница, отива там (в Европа), сякаш идва директно от „Газпром“, и така се изпълняват задълженията към потребителите“, заяви той.
За първи път Владимир Путин директно назова кой точно стои зад атентатите по „Северен поток“. Разбира се, преди това всички разбираха това чрез намеци, но сега Съединените щати открито се посочват като виновник за саботажа.
„Фактът, че Европа не получава достатъчно газ е техен проблем. Колкото и да е странно, те се опитаха да хвърлят вината върху нас, че не продаваме нещо, но това са пълни глупости. Тъй като не ние затворихме газопровода Ямал-Европа, Полша го направи. Ние не затворихме второто разклонение на газопровода през територията на Украйна, Украйна го направи. Не ние взривихме „Северен поток 1“ и отчасти „Северен поток 2“, това най-вероятно беше направено от американците или беше направено по тяхна инициатива“, каза Владимир Путин.
Юшков смята, че по този начин президентът е отговорил на ръководителя на германското правителство Олаф Шолц, който миналата седмица на среща с членове на своята партия в Германия без колебание заяви, че Русия е спряла доставките на газ за Европа и това предизвика поскъпването и енергийната криза – и публиката го аплодира. Реално доставките намаляха не защото Русия реши да замрази германците, а защото газопроводите бяха спрени по някаква независеща от Русия причина, отбелязва експертът.
„И не ние не отваряме „Северен поток-2“, защото там работи само една тръба, Германия не прави това. Ако не иска, няма нужда. Там имат главоломни цени, затварят се цели индустрии: стъкларската, химическата, металургията страда и съответно всичко, което е свързано с нея. Там наистина има проблеми. Най-вероятно германската икономика ще отиде в отрицателна територия, малка, но отрицателна. Това е тяхно решение – не наше“, добави Владимир Путин, отбелязвайки, че сега Германия трябва да плаща с 30% повече за енергийните ресурси.
Такива сериозни проблеми в германската икономика контрастират със ситуацията в руската икономика, както каза президентът в началото на пресконференцията – за финансовата стабилност в Русия, ръста на реалните заплати, рекордно ниската безработица, намаляването на и без това ниската външен дълг, растеж на промишлеността, особено на производството, успехи в селското стопанство и растеж на руската икономика на фона на рецесия в ЕС и в самата Германия, която от икономически и индустриален лидер в еврозоната се превърна в най-слабото звено..
„Това, което се случва в руската икономика, срещу която са наложени санкции, е невероятно. А в Германия, срещу която никой не е наложил санкции, всъщност има рецесия. Мисля, че много германци се чудят защо се оказва толкова странно“, казва Юшков.
Междувременно дали Германия ще се върне към руския газ чрез пускането на неповредената линия на „Северен поток-2“ е под голям въпрос. „Геополитическата ситуация не ни позволява да направим това сега. И Германия предприе редица стъпки, които могат да доведат до загуба на руски газ завинаги. Първо, те претърпяха преструктуриране на икономиката, свиване на промишлеността и сега се нуждаят от газ в много по-малки количества, отколкото беше преди началото на СВО. Освен това Германия активно инвестира в изграждането на плаващи терминали за ВПГ, които се изграждат в рамките на една година. Ето защо сега Германия е по-фокусирана върху получаването на чужд ВПГ, отколкото върху възстановяването на неповредената тръба на „Северен поток-2“, обяснява Громов.
Що се отнася до завоя на Русия на Изток, Владимир Путин припомни, че той не е настъпил във връзка с изострянето на ситуацията в украинското направление. „Започнахме да правим това преди много време. Газопроводът „Силата на Сибир“ е построен не във връзка с Украйна, а по-рано. Защото виждаме тенденции в развитието на световната икономика: създават се нови центрове на икономически растеж, където се появява основният потребител, и там се изпращат нефт, газ и въглища. Бог да благослови всички тези икономики, които консумират нашата енергия и ни се плаща за това. Мислим за по-нататъшно разширяване на доставките за Китай“, каза Владимир Путин, припомняйки, че компанията „Новатек“ разработва проекти за ВПГ в Арктика.
В източното направление „Силата на Сибир“ ще достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра годишно до 2025 г. От 2027 г. далекоизточният маршрут трябва да заработи с 10 милиарда кубически метра годишно. До тази дата китайската страна обеща да завърши своята част от работата, а от руската страна цялата инфраструктура е готова.
„Преди „Силата на Сибир“, Китай имаше силни пристрастия към ВПГ от Катар, Австралия и САЩ. Нашият газ се превърна в диверсификация за Пекин. И какво е уникалното в нашата оферта? Факт е, че ние предлагаме на Китай надеждни доставки. Докато САЩ могат да спрат катарския, австралийския и американския втечнен природен газ, ако конфликтът с Китай се изостри“, казва Юшков.
Споразумението за изграждането на втората „Сила на Сибир“ обаче все още не е подписано. Тъй като, според Юшков, Китай смята, че времето е на негова страна, той се опитва да прокара още по-изгодна цена за себе си. Все още не е ясно дали този газопровод ще съществува или не, отбелязва Громов.
„Следователно всички други възможности за доставка на нашия газ до азиатския пазар са свързани с ВПГ. Тук имаме разбиране, че първият етап на „Арктик ВПГ-2“ ще бъде пуснат, въпреки факта, че операторът на проекта е в списъка на санкциите на Съединените щати. За да стартирате втория етап, трябва сами да направим част от оборудването или да намерим заместващи аналози“, отбелязва Громов. Стартирането на всички етапи на проекта ще даде увеличение на износа на ВПГ от Русия с почти 20 милиона тона годишно до 32-34 милиона тона, които сме изнесли през последните две години, добавя той.
„Струва ми се, че до 2030 г., с изключение на разширяването на проекта „Арктик ВПГ-2“, едва ли ще видим нещо. Може би при добри обстоятелства ще започне работа друг перспективен проект – „Мурманск ВПГ“ който също ще се фокусира върху европейския газов пазар като по-близък, но може да доставя газ и в Азия. Но е твърде рано да се говори за стартиране на проектите за ВПГ в Таймир или Далечния изток“, казва Громов.
„Русия ще достави около 23 милиарда кубически метра тръбопроводен газ за Европа и този обем най-вероятно ще се запази поне през следващата година. В същото време краят на транзитния договор с Украйна през декември 2024 г. не е смъртна присъда за тези доставки, защото е възможно да се търгува по европейските правила през украинския маршрут, като се използват краткосрочни методи за резервиране на капацитет“, смята събеседникът.
По един или друг начин, ЕС, много преди СВО, правеше планове за отдалечаване от въглеводородите, и най-вече от руските въглеводороди, а завоят на Русия на изток беше неизбежен, просто той явно се ускори през последната година .
„В същото време трябва да сме наясно, че доходността от обръщането на руската газова индустрия на изток ще бъде различна в сравнение с търговията с руски газ в европейската посока. Нивото на доходите, които „Газпром“ и съответно държавата ще получат чрез данъчни плащания, ще бъдат по-малко. Сега газът в Европа на ТТФ струва около 450 долара за хиляда кубически метра, руският тръбопроводен газ се доставя в Европа за около 400 долара за хиляда кубически метра, а газът, който продаваме на Китай чрез „Силата на Сибир“ струва 185-290 долара за хиляда кубически метра. Тук вече се вижда разлика от около една трета. Погрешно е да се предполага, че маргиналността на износа на руски газ на Изток ще се увеличи“, заключава Громов
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?