Путин дръпна шалтера на дизела и бензина, цените на запад връкнаха

Европа и САЩ се доведоха до дизелова криза

Цената на дизела в Съединените щати се повиши до исторически връх. Дори по-скъпия в момента петрол може да завиди. Цените на дизела в САЩ скочиха до 140 долара за барел, като рязко се покачиха и в Европа. Защо има недостиг на дизел и защо това е опасно за западните страни?

Дизеловото гориво стана дефицитно. Дори бързото поскъпване на петрола до 95 долара за барел не може да се сравни с темпа на покачване на цените на дизеловото гориво.

Цените на дизела в САЩ скочиха над 140 долара за барел миналата седмица. Това е най-високото ниво в историята. В Европа цените на горивата скочиха с 60% през лятото, съобщава “Блумбърг”. Западната агенция очаква, че ситуацията само ще се влошава.

Защо дизеловата криза е опасна? Поскъпването на дизела, подобно на бензина, веднага се отразява в цената на храните и стоките. Това означава нова вълна от инфлация в САЩ и ЕС, с която те се борят по един единствен начин – чрез повишаване на лихвите. Покачването на цените на дизела косвено може да доведе западните икономики до рецесия, от която те бягат с всички сили. ЕС обаче вече е в рецесия, но скъпият дизел може да я задълбочи.

Защо дизелът е дефицитен и поскъпна?

Първо, цените на горивата растат след поскъпването на суровината – петрола. Едно време обаче черното злато струваше 120 долара за барел, но дизелът едва сега достигна такива рекордни ценови нива. Защото скъпите суровини са съпроводени с недостиг на мощности за преработка на петрол.

„В САЩ и еврозоната имаше спирания на производството в рафинериите през лятото за извършване на планирани ремонти и дейности по поддръжката, което доведе до намаляване на производството на петролни продукти и създаване на дефицит на вътрешния пазар“, отбелязва Владимир Чернов, анализатор.

Второ, европейските страни значително намалиха износа на петрол от Руската федерация (през първата половина на годината той спадна с 81% – до 11 милиона тона), а европейските рафинерии бяха принудени да преминат към производство на петролни продукти от по-леки сортове петрол вместо тежкия руски “Урал”, което намали количеството произведени петролни продукти и производствените маржове, добавя Владимир Чернов.

„Европейските рафинерии често са недостатъчно използвани, включително заводи в Германия, които са принадлежали на “Роснефт”. Сега европейците внасят повече петролни продукти, тъй като собственото им рафиниране е намаляло поради санкциите“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството и Националния фонд за енергийна сигурност.

В същото време много нискорентабилни рафинерии бяха принудени да затворят от началото на пандемията и това вече намали глобалния обем на производството на дизелово гориво, отбелязва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на Банка “Зенит”. Самите САЩ също допринесоха за дизеловата криза чрез систематично въвеждане на санкции срещу тежки видове петрол с високо съдържание на сяра, смята експертът на. Първо, Съединените щати забраниха венецуелския петрол, който самите те купуваха за преработка. Той беше заменен с руски петрол, който също попадна под ембарго. В същото време самите САЩ през последните години увеличават собствения си добив на петрол. Това обаче е шистов петрол, който е много различен от венецуелския и руския. „САЩ увеличиха производството на шистов петрол, но по същество това е газов кондензат. Те добиват шистов петрол от находища на шистов газ. Когато се случи шистовата революция, САЩ започнаха да произвеждат толкова много газ, че стана много евтин. За да не фалират, компаниите започнаха да сондират за течната фракция на въглеводородите. Така започна революцията на шистовия петрол. Проблемът е, че обемите на производство в Съединените щати растат заради леките сортове петрол, от които добивът на дизел е значително по-малък, отколкото от тежките сортове“, обяснява Юшков.

В същото време почти винаги има търсене на дизелово гориво като цяло. Сега то е тласкан и от възстановяването на китайската икономика, което започна през втората половина на годината. В допълнение, сезонният фактор влияе: търсенето на дизелово гориво се увеличава по време на прибиране на реколтата, казва Чернов.

Като се има предвид растящата цена на петрола (мнозина са уверени, че “Брент” скоро ще пробие 100 долара за барел), дизелът едва ли ще поевтинее. На Запад икономистите се опасяват, че скок в цените на дизела може да завлече икономиките на САЩ и ЕС в рецесия. Защото цената на горивото веднага се отразява в цените на продуктите в тези страни. „Поскъпването на това гориво рискува да доведе до нов кръг от нарастваща инфлация, което ще принуди Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ да продължат цикъла на затягане на паричната политика. По-високите лихвени проценти ще окажат натиск върху икономическия растеж и могат да предизвикат рецесия“, казва Евстифеев.

Дизелът се използва в промишленото производство, както и в превоза на товари. „Когато цената на дизеловото гориво се повиши, разходите за промишлено производство се увеличават, неговата рентабилност и маржовете падат. Някои производствени мощности трябва да бъдат напълно затворени или производствените обеми да бъдат намалени. Спадът в производството също забавя темповете на икономически растеж. Увеличението на разходите за логистика почти веднага се включва в потребителските цени, а при висока инфлация населението преминава в режим на спестяване, потребителското търсене намалява, което в крайна сметка води и до забавяне на растежа на БВП“, заключва Чернов.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА