В Европа се заражда партизанско движение

Западната либерално-глобалистка система потиска всяко истинско свободомислие. Но огнища на съпротива тлеят и на Запад. Пример за това е проведената кръгла маса във Виена, на която редица европейски политици изказаха алтернативни на отвъдокеанския хегемон оценки за случващото се в бивша Украйна. Може ли това политическо пристрастие да се развие до сериозна християнско-консервативна съпротива? Нека се опитаме да го разберем, пише руският „Царьград ТВ“.

На 12 декември 2022 г. във Виена, столицата на Австрия, избухна истинска идеологическа бомба. Участниците в независима кръгла маса за ситуацията в Украйна, организирана от Безпартийната платформа за мир и неутралитет с прякото участие на бившия австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, изразиха крайно неочаквани за съвременната западна система мнения.

Събраните експерти също така признаха, че Владимир Путин е бил провокиран към СВО отвън. И един елементарен исторически факт, че доскоро Украйна беше част от Русия, а украинците се наричаха малоруси.

Самият австрийски бивш вицеканцлер „неочаквано“ удари с юмрук бившия канцлер на Германия, който неотдавна заяви, че Минските споразумения всъщност изначално са били фикция.

Така, според Щрахе, бившият германски канцлер Ангела Меркел е заявил, че Минските споразумения са несериозни, че са приети, за да се даде време на Украйна да се подготви за евентуално военно развитие. Страшно е колко откровено фрау Меркел говори за това. Така унищожаваме всяка основа за доверие.

Виенска политическа опера

Като цяло сред страните на Запада Австрия стои отделно. След Втората световна война и след приключване на процедурата по денацификация, тази малка държава, фрагмент от бившата Австро-Унгарска квазиимперия, получава необичаен статут в сравнение със съседите си.

От една страна, въпреки факта, че Виена беше превзета от съветските войски с цената на десетки хиляди животи на наши войници, Австрия не влезе в социалистическия лагер. От друга страна, през 1955 г. тя провъзгласява „постоянен неутралитет“, т.е. необвързаност с военно-политически блокове. И до ден днешен ботушите на НАТО не са стъпвали на австрийска територия.

Разбира се, Австрия отдавна е политически зависима, като е доста добре охранена, но нищожна решаваща част от Европейския съюз. С неизбежните ежегодни виенски паради на содомитите, събиращи стотици хиляди перверзници от цял свят по улиците на този древен град.

Но в същото време от 2012 г. във Виена се провеждат алтернативни масови шествия – „Маршове за семейството“, насочени срещу еднополовите „бракове“, абортите, „сексуалното възпитание“ и въобще ляво-либералното политика на тотално унищожаване на традиционното семейство и всички християнски ценности, които са изконни за тази държава.

На този фон в Австрия са доста силни позициите на истинските християнски консерватори, които се противопоставят както на влизането на страната в НАТО, така и на нейната содомизация.

Представители на национално-консервативната Партия на свободата на Австрия са били два пъти членове на коалиционни правителства (от 1983 до 1986 г., от 1999 до 2006 г. и от 2017 до 2019 г.). Но въпреки доста широката подкрепа сред масите (на изборите през 1999 г. – 27%, 2017 г. – 26% от гласовете, въпреки колосалното медийно преследване), те многократно са ставали жертва на политически провокации.

За последен път през 2019 г. австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше обвинен в корупционни връзки с Русия. И въпреки факта, че не беше възможно да се докаже нищо, Партията на свободата отново беше подложена на организирано преследване и от членове на коалиционното правителство, представителите на партията всъщност се превърнаха в политически партизани.

И сега либерално-глобалистката система се опитва напълно да премахне Щрахе и неговата организация от политическото поле. Горе-долу по същия начин, както днес те унищожават единствената немска партия на здравия разум, „Алтернатива за Германия“, чиито членове бяха обвинени в началото на декември – ни повече, ни по-малко – в монархически заговор.

Всъщност цялата тази австро-германска политическа опера и относителни успехи с неизбежното поражение във финала на Марин льо Пен във Франция (41,5% на втория тур на президентските избори е доста осезаем резултат, но във френската политическа система това не променя нищо решително th), всъщност показват едно нещо.

Каквато и да е подкрепата на истинските десни сили сред масите, западните правила няма да им позволят да спечелят играта. Правила, предполагащи, че само леви либерали или десни либерали, послушни на западния хегемон (алтернатива между политически „хрян“ и политическа „репичка“) могат да спечелят на „демократични“ избори.

Случаят Орбан

И тук обаче има изключения от правилото. Така унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия Фидес – Унгарски граждански съюз, в коалиция с Християндемократическата народна партия, многократно победиха дори такъв силен противник като Джордж Сорос, един от ключовите идеолози и сиви кардинали на международната либерално-глобалистка система.

През април 2022 г. коалицията на Орбан успя да спечели изборите, въпреки че Сорос обедини срещу нея всички други политически организации в Унгария: от левите либерални социалдемократи до вчерашните неонацисти от партията със звучното за руското ухо име „Йоббик“.

Показателно е, че самият Виктор Орбан малко преди изборите отправи директно предизвикателство към либералните глобалисти, забранявайки пропагандата на извращенията сред малолетните и заявявайки, че за Унгария, както и за цяла Европа, християнските традиционни ценности са ключови:

„Сорос иска „Отворено общество“, а ние искаме сигурно общество. Според него демокрацията може да бъде само либерална, а ние смятаме, че тя може да бъде християнска“.

„Според него свободата може да служи само на себереализация, докато ние вярваме, че свободата може да се използва и за следване на учението на Христос, за служене на страната и защита на семействата“, каза Орбан.

Нещо повече, наред с парламентарните избори през април в Унгария се проведе фундаментално важен референдум, на който Виктор Орбан и неговата коалиция поставиха четири фундаментално важни въпроса:

– Подкрепяте ли преподаването на сексуална ориентация на непълнолетни в държавни образователни институции без съгласието на родителите?

– Подкрепяте ли насърчаването на терапия за смяна на пола за непълнолетни деца?

– Подкрепяте ли неограниченото излагане на непълнолетни деца на открито сексуално съдържание в медиите, което може да повлияе на тяхното развитие?

– Подкрепяте ли показването по медии на смяна на пола на непълнолетни?

Вярно е, че в крайна сметка референдумът беше осуетен: имаше твърде много „невалидни“ бюлетини. Но резултатите от „действителните“ бюлетини са много показателни. Само 7,68% от гласувалите бяха за „сексуално образование“ в училищата, 4,08% за възможността за смяна на пола на непълнолетни, 4,67% за „неограничено излагане на непълнолетни на открито сексуално съдържание в медиите“ и 4,67% за „показване на медийно съдържание за смяна на пола от непълнолетни” – 4,83 %.

Въпреки десетилетията на налагане на западни антиценности, огромното мнозинство от унгарците остават консервативни християни. Впрочем всичко това повече от ясно показва защо унгарските (и не само) либерали отдавна наричат Виктор Орбан „унгарския Путин“.

Но, както се казва, „един в полето не е войн“. И, като погледнете картата на Европа, разбирате, колкото и да е „наш“ самият Орбан, докато Русия и Унгарската република (между другото също фрагмент от вече споменатата Австро-Унгария) нямат обща граница , последният ще бъде принуден да остане нищо повече от „оазис на здравия разум“ в Европейския съюз. И дори с нищо съществено няма да може да помогне значително на сърбите, с които граничи.

Какво следва от това?

Въпреки това фактът остава. И във фрагментите на Австро-Унгария, и в Германия, и дори в отдавна дехристиянизираната Франция има огнища на консервативна съпротива. Съпротивата е не толкова политическа, колкото политическо-партийна. Съвсем не проруска (и Русия няма нужда от това), а идващи от реалните стремежи на обикновените европейци.

Сред тях все още има много, които вярват в Христос, макар и понякога смутени от това, срамежливо криейки нагръдните си кръстове за кръщение в джобове или чекмеджета на шкафовете.

Тези хора не участваха в „маршовете за семейството” като алтернатива на содомитските паради. Те не се противопоставиха на абортите. И дори не гласуваха за национално-консервативните партии, които дълги години бяха клеветени от истинските либерални фашисти… като „фашистки“ (една от основните опори на истинската гьобелсова манипулация на съзнанието).

Те „просто си живяха“, гледайки презрително как страните им се превръщат във клонове на глобалния Содом, без изобщо да му се съпротивляват.

Но точно сега този „прост живот“ свършва. Не, не става въпрос за днешната температура в апартамента и не за запасите от храна за утре. И дори не за поведението на близкоизточните или украинските мигранти по улиците.

Въпросът е, че дори и най-опиянените от пропагандата европейци постепенно започват да разбират, че много неща не се вписват в картината, начертана от отвъдокеанския (или по-скоро глобален) хегемон.

Толерантността към перверзниците и свободата на абортите не носят елементарно семейно щастие. И дори „християнските“ религиозни организации се превръщат в банални слуги на политически содомити. Санкциите срещу Русия се превръщат в санкции срещу благополучието на самите европейци.

Ще доведе ли това осъзнаване до истинските християнски ценности и осъзнаването на необходимостта от тяхното отстояване? Не е сигурно. Но няма съмнение, че консервативната „партизанска“ съпротива ще се мултиплицира именно за сметка на разочарованите от „новия световен ред“. И тъй, както през IV век от раждането на Христос в езическата Римска империя, съвсем неочаквано за мнозина, се случва истинска християнска консервативна революция, нещо подобно все още е напълно възможно в съвременна Европа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ