По заповед на господарите от САЩ в Косово откриха новия ловен сезон на сърби

Властите на Косово задържаха вече трети сърбин. Белград го нарече „лов“ и повтори намерението си да изпрати контингент в частично признатата република. Страните не са готови за компромис, което прави сегашното изостряне най-сериозното в последно време. А дипломатическата конфронтация се подхранва от военни приготовления.

Повишаване на ставките

В нощта на 16 декември в северната част на град Косовска Митровица (с преобладаващо сръбско население) е арестуван бившият косовски полицай Сладжан Трайкович, сърбин по националност. Според съпругата му той е обвинен в „някакви военни престъпления“ през 1998-1999 г.

Директорът на отдела за Косово и Метохия Петър Петкович осъди действията на косовския премиер Албин Курти.

„Новото задържане показва, че Курти продължава да преследва сърбите, не иска да намали напрежението и да деескалира ситуацията. Как изведнъж се появиха доказателства срещу сърбите, които напуснаха структурите на Косово, но е нямало такива доказателства, докато са били част от системата на Косово?”, подчерта сръбският представител.

Трайкович е вече поне третата жертва на косовските сили за сигурност през последния месец. По-рано спецслужбите задържаха Милян Аджич, както и Деян Пантич, също бивш полицай, заподозрян в тероризъм. Арестът му на 10 декември стана причина за поредното изостряне на ситуацията в северната част на Косово. През деня сърбите издигнаха барикади и блокираха пътища с камиони, за да попречат на Пантич да бъде откаран в Прищина.

В продължение на седмица блокадата не беше вдигната – въпреки ултиматумите на Курти. През цялото това време Пантич е бил в управление на косовската полиция недалеч от КПП-то. Ситуацията се усложнява от факта, че арестуваният е с хронично заболяване. Необходимите лекарства са му предадени само три дни след задържането.

Хуманитарните съображения, както изглежда, не притесняват много Прищина – кризата там се използва предимно за политически цели.

Дълъг път към Европа

Властите на Косово успешно „устроиха“ изострянето със Сърбия навреме за срещата на високо равнище на държавните глави от ЕС, която започна в Брюксел на 15 декември. Именно на този ден Прищина демонстративно подаде молба за членство в съюза.

Документите бяха приети, но засега това не е нищо повече от политически жест. Най-малко пет държави-членки на ЕС (Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия) все още не са признали независимостта на Косово. Тази позиция е свързана и с териториални спорове в рамките на споменатите държави. Ако се съгласят сръбската автономна област да има суверенитет, това ще предизвика верижна реакция в Каталуния или например в турската част на Кипър.

„Когато става въпрос за страни, кандидатстващи за членство в ЕС, има определена процедура, която трябва да се следва и Косово не е изключение“, припомни източникът в Брюксел. „Има много различни параметри, които институциите на ЕС трябва да вземат предвид, тъй като Косово не е признато от пет страни членки на съюза.

Има и други държави, които не желаят да видят страната в „общия европейски дом“, въпреки че все още не са го обявили. Икономически слабо Косово може да се превърне в бреме за ЕС и няма да добави осезаеми ползи за съюза.

И накрая, като кандидатства за членство в ЕС, Прищина развърза ръцете на Белград на дипломатическия фронт. Според Вашингтонските споразумения от 2020 г. Косово гарантира да не лобира за членство в международни блокове. Сърбия отговори, като спря опитите за отмяна на признаването от трети страна на независимостта на провинцията. Сега сръбските власти са свободни да използват пазарлъци, задкулисни преговори и просто на официално ниво да изискват от другите държави да не признават Косово. И това е перспективен сценарий за Белград. Поведението на Прищина става все по-токсично в очите на и без това вече раздирания от противоречия Запад. Не е изключено някои страни, които преди подкрепяха косовските сепаратисти „заради компанията“, сега да променят мнението си.

Контингент по право

Белград, освен дипломация, има и военен вариант в резерв.

След като косовските власти подадоха молба за членство в ЕС, Сърбия се обърна към НАТО с молба да разположи контингент в частично признатата република – 1000 души.

Албанският премиер Еди Рама разкритикува действията на сърбите, като обеща, че „Косово никога повече няма да бъде управлявано от Белград“.

Но правото на ограничено военно присъствие на Сърбия в региона е дадено от Резолюция 1244 на ООН от 1999 г. Единственото нещо, което изглежда възпира Белград, е опасността от сблъсък с контингента на НАТО КФОР (Косовските сили). Ето защо президентът Александър Вучич печели време, като подава заявление, с което може да се размине: документът на ООН не задължава да предупреждава за прехвърлянето на толкова малки сили. Които освен това и преди бяха в Косово, но после бяха извадени като ненужни.

Трупане на мощ

Освен Албания инициативата за сръбския контингент беше критикувана и от по-сериозни играчи, в частност Германия и САЩ. Американският посланик в Сърбия Кристофър Хил, въпреки че призна, че Белград има право да се обърне към КФОР, отбеляза, че крайният резултат е непредвидим.

„Тозивъпрос остава политически и следователно изисква политическо решение. Трябва да върнем ситуацията към нормалното, за да могат косовските сърби да имат ясна представа как ще изглежда животът им в бъдеще“, коментира дипломатът.

Вучич, съдейки по публичните изявления, сам разбира, че сръбските военни няма да бъдат допуснати в Косово просто така. Според него КФОР са длъжни да се съобразят с желанията на Белград, но може и да забавят отговора. В този случай сръбският лидер е готов да внесе въпроса в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че това едва ли ще даде резултат: Русия и Китай и да подкрепят Сърбия, то САЩ ще използват правото на вето.

В резултат на това паузата, взета от Белград, може да се обърне срещу самите сърби. Прищина, според пресата, атакува не само дипломатически – тя се е заела с превъоръжаването на армията в случай на горещ конфликт. Косовското министерство на отбраната очаква пратка „модерно оръжие“ на обща стойност над 27 милиона евро, пише сръбският вестник “Курир”. Изданието отбелязва, че най-малко 11 камиона с оръжия вече стоят на българско-македонската граница. Твърди се, че товарът е бил изпратен от Турция. Въпреки че Анкара официално се дистанцира от ескалацията около Косово, информацията не изглежда нереалистична. Като член на НАТО, турската страна може да се превърне в транзитен пункт за доставките на Алианса.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ