СВЯТ

Нашите интереси могат да бъдат навсякъде по света

„Как виждате външнополитическата стратегия на Русия?“

Напомням, че наскоро, в Деня на Военноморските сили, президентът подписа „Военноморска стратегия“, а този документ не е само за флота. Има много интересни фрази, от които можем да се опитаме да разберем геополитическите цели на страната ни. Например, се казва, че флотът е един от инструментите на външната политика на Русия и защитата на нейните национални интереси. Освен това тези интереси могат да бъдат навсякъде по света. Съгласете се, доста нова формулировка на въпроса. Интересното е, че в споменатия документ се посочва конкретно една държава, а именно Индия, и се казва, че развитието на партньорства с нея е един от нашите приоритети.

Тоест вече виждаме някои фрагменти от тази стратегия. Но да, създава се впечатлението, че руските власти не се стремят да изразят конкретните цели на своите действия и този подход е коренно различен от действията на САЩ, които през цялото време казват, че те, възлюбени и страхотно, имам нужда. Напоследък предпочитаме да правим повече и да казваме по-малко. Що се отнася до личното ми впечатление, бих казал, че Русия най-накрая започна да действа в съответствие с каноните на световната геополитика. А проектът за завършване на железопътната линия до Иран като част от международния транспортен коридор Север-Юг, с възможност за достъп до Персийския залив и Индия, е един от елементите на тази стратегия.

Но сега руското общество е фокусирано върху специална военна операция и това е най-важният етап – но трябва да разберем, че това е само епизод от борбата за защита на интересите на Русия. Когато приключи, въпросът за стратегията ще стане още по-актуален.

Заради специалната операция Русия се оказа в тежка конфронтация с почти всички западни страни – а от тактическа гледна точка би трябвало да ни изгодни и разногласията между страните от ЕС, и кризисните явления в САЩ и Великобритания. И от стратегическа гледна точка Русия наистина се нуждае от мощни, но нестабилни съседи на планетата?

Ако, силно опростявайки, сведем геополитическите стратегии до няколко основни варианта, тогава ще изглежда така. Първият вариант е да се изгради военна мощ, икономическа мощ и по този начин да се спечели конкуренцията между държавите и постепенно да се играе все по-значима роля в световните политика и икономика.

За Китай ли говорите?

Да, това е китайският начин. Тук добавяме нежеланието за военни конфликти и дългата игра. Вторият вариант е по същество същият, но основният фокус не е върху собствената ви печалба, а върху отслабването на опонентите. Това е стратегията на Запада, преди всичко на САЩ. Разбира се, ние също трябва да се засилим, но най-важното е да останем най-силните по всякакъв начин. Великобритания някога е планирала развитието на своя флот по такъв начин, че комбинираният военноморски потенциал на силите на второ и трето място се е оказал по-слаб от потенциала на британския флот, който, разбира се, заема първото място.

Има и трети вариант – да комбинирате първото и второто, като използвате грешките и грешните изчисления на опонентите, но без да им влияете активно по никакъв начин. Именно тази геополитическа стратегия наблюдаваме досега в Русия. Каква е разликата ни от англосаксонците и Китай? Ние, като Китай, изградихме военна и икономическа мощ, но Китай се справи по-добре с икономиката, докато ние се справихме по-добре във военната сфера. Опитахме се да играем все по-голяма роля и, доколкото можахме, елиминирахме заплахите чрез дипломация. Но не направихме нищо, за да отслабим съперниците си.

Струва ми се, че на руската стратегия липсваше разбиране – а сега изглежда вече е настъпило – че великите сили не се разпадат просто така. САЩ няма да се разпаднат само защото републиканците се карат с демократите. Не може . А такъв подарък, който направиха Горбачов и Елцин на англосаксонците, след като разбиха СССР, се случва веднъж на хилядолетие. И мисля, че да – трябва да работим върху отслабването на врага. Няма да изброяваме начините, просто трябва творчески да развием целия багаж, който САЩ са натрупали в тази област.

Как би изглеждала една идеална политическа карта на света — от гледна точка на Русия, разбира се?

Нашият президент веднъж каза, че Русия няма граници и аз съм напълно съгласен с него. И особено тя няма граници в ситуация, в която огромни части от нашия народ и нашите исторически територии са откъснати от Велика Русия. Това е безусловна историческа несправедливост, която в една или друга степен трябва да бъде поправена. Но Русия винаги е била настроена за мирно съжителство с други системи.

Обърнете внимание – когато по времето на СССР бяхме социалистическа държава, в основата на външната политика беше установяването на добросъседски отношения с капиталистическата среда. Сега Русия не е социалистическа държава, но в същото време изгражда добросъседски отношения със страна, която строи социализъм, по-точно социализъм с китайска специфика. Това предполага, че идеологията винаги е била важна за нас, но никога не е била определящ фактор при избора на стратегия за развитие. Винаги сме живели в парадигмата на руската цивилизация, в която православният фактор е много силен и това предполага известно миролюбие. До последно, докато не стане ясно, че е време да се приложат други методи.

Може ли в този случай да се каже, че всички земи, исторически населени с руснаци и които са били част от Руската империя и СССР, трябва да станат Русия?

Присъствието на руснаци извън Русия може да бъде фактор за дестабилизация, да вземем примера с Украйна – но това е така, когато властите на страната, в която живеят масово руснаците, умишлено се занимават с дестабилизация. Балтийските държави тръгнаха по същия път.

Но руското население също може да бъде гаранция за стабилност и добри отношения с Русия, какъвто е случаят с Беларус. Няма потискане на руската култура, руския език, никой не отрича общите корени – нито президентът на Беларус, нито официалната култура. Да, това е просто специална Русия и имаме отлични отношения. Но щом някой иска да направи от руснаците неруснаци, веднага възниква напрежение. И не само в Русия.

Същите турци през 1974 г. се намесиха в събитията в Кипър, съвсем не защото трябваше да отнемат половината от острова – просто в противен случай там можеше да се случи геноцид над турското население. Да помагаш на сънародниците си е нормално за всяка държава, но често се използва за създаване на международно напрежение. Следователно, ако никой не започне да закача руснаците и рускоговорящите, тогава ще има мир, просперитет и всичко ще бъде наред.

Най-четени

Exit mobile version