Развитието на политическата ситуация в света все повече говори в полза на това, че световната икономика постепенно ще се отклонява от глобализацията към регионализацията на индустрията и търговията, към създаването на търговски блокове. А големите страни са все по-заинтересовани от създаването на свои собствени – независими от вноса – ключови сектори на икономиката.
Но традиционните сектори вече са в изградена система от взаимовръзки, чието прекъсване е отделна и бавна работа. В този контекст е интересно да се види как се развиват събитията в нови сегменти. Ще бъдат ли изградени предимно като вътрешноблокови истории или първоначално като глобални истории? В енергетиката такъв нов обект за наблюдение е секторът на електрическите превозни средства, а в по-широк вид веригата „добив на литий – преработката му – производство на батерии – същинското производство на електрически превозни средства“.
Една от сензационните и показателни истории от последните дни тук беше решението на китайската компания КАТЛ да отложи изграждането на завод за производство на батерии за електрически превозни средства в Съединените щати след посещението на Нанси Пелоси на остров Тайван. Планираният обем на инвестициите е пет милиарда долара. КАТЛ е най-големият производител на батерии за електрически превозни средства, като представлява над една трета от този пазар. Компанията доставя батерии на много големи производители на електрически превозни средства по света.
Какво повече има в това решение? Демонстрация на позиция в решаващ момент (което е важно вътре в Китай) или опасения за дългосрочната съдба на техните инвестиции в САЩ?
Като се има предвид това, има поне две причини, поради които КАТЛ би искал да инвестира в САЩ. Първо, с такъв висок пазарен дял компаниите трябва да се разширят географски, за да растат. Второ и най-важно, последните законодателни инициативи на САЩ са важни в случая.
Във вторник Джо Байдън подписа така наречения Закон за намаляване на инфлацията. Той, по-специално, драстично променя ситуацията с данъчните стимули за закупуване на електрически превозни средства в Съединените щати. Данъчният кредит (до 7500 долара) ще бъде наличен само ако най-малко 40% от материалите за батериите са произведени в Съединените щати или в страни, с които е сключено споразумение за свободна търговия (в случая с лития това са Чили, Австралия, Канада). Има изключение за Аржентина. А до 2026 г. делът на такива материали трябва да нарасне до 80%. Освен това самите електромобили ще трябва да се произвеждат в САЩ.
Всъщност САЩ искат, доколкото е възможно, да създадат пълен производствен цикъл на своя територия или на територията на приятелски страни. Тук коментарите в контекста на регионализацията на световната търговия са излишни. Вече казахме по-рано, че Русия планира да развие собствен добив на литий, въпреки че все още не сме начело по отношение на обема и качеството на запасите. Но много високите цени на литиевите суровини позволяват да се инвестира дори в проекти с не най-ниска цена. Същото обаче може да се каже за САЩ и Канада. Сега там се добиват доста символични количества литий, но има много проекти в плановете, включително нетрадиционен добив. Тук се добива от скали и от подземни соли и води. Високите цени досега позволяват дори да не се мисли за възможни вносни мита за борба с конкурентите – всяко производство се оказва печелившо, единственият въпрос е размерът на свръхпечалбата.
По един или друг начин новият американски закон напрегна почти всички участници на пазара. Минните компании вече мислят как бързо да увеличат производството в „правилните“ страни.
Азиатските производители на автомобили също изпитват проблеми. Например, „Хюндай“ произвежда почти всички електрически превозни средства, продавани в САЩ и ЕС директно в Корея, която от своя страна е 80% зависима от доставките на литиев хидроксид от Китай. Корейските производители на батерии представляват една трета от световния пазар. Приблизително същата зависимост от китайските доставки на литиев хидроксид и японските компании.
Европейският съюз изразява подобни опасения. Европейската комисия по-рано поиска премахване на измененията, които дискриминират електрическите превозни средства, произведени в ЕС. Между другото КАТЛ, която постави на пауза изграждането на завод за батерии в САЩ, обяви подобно производство в Унгария с инвестиции от над седем милиарда евро.
Отделна история е преработката на суровини. Тук и по-долу, когато говорим за рециклиране, нямаме предвид вторичната обработка на батериите, чието влияние върху пазара все още е малко, а довеждането на литиевите суровини до необходимите съединения и чистота. Съединените щати не крият, че една от задачите на новото решение е не само да разчитат на собствен добив и производство в приятелски страни, но и да намалят зависимостта от Китай. Китай е с доста голям добив на литий, но все още е на трето място след Австралия и Чили. И като се има предвид голямото вътрешно търсене, изглежда, че няма от какво да се притесняват. Но Китай е лидер в рециклирането. Между другото, значителна част от сподуменовия (съдържащ литиев минерал) концентрат от Австралия сега се преработва и в Китай. В резултат на това КНР притежава над 60% от световния капацитет за преработка на литиеви суровини до чистотата, необходима за производството на батерии. За сравнение: Съединените щати имат около седем процента.
Защо рециклирането е концентрирано в Китай? Освен географията има два фактора – цена и екология. И, строго погледнато, те са взаимосвързани. Ясно е, че на теория е възможно да се изпълнят най-високите екологични изисквания за преработка, но само в този случай обемът на инвестициите ще се увеличи допълнително. По един или друг начин, в КНР капиталовите разходи за съоръжения за преработка на литий се оказват два пъти по-ниски, отколкото в САЩ и Австралия. Обработката в Южна Америка (където, припомняме си, има много добив на литий) е по-евтина, отколкото в САЩ, но по-скъпа, отколкото в Китай.
Любопитно е, че възможното прехвърляне на литиевите съединения в по-висок беше обсъдено малко по-рано в ЕС. Ако бъде взето такова решение, то ще разруши плановете на Европейския съюз да създаде собствени мощности за производство на литиеви съединения за батерии, които сега практически липсват. На този фон Великобритания подготвя своя нов проект за рециклиране и ако всичко върви по план, то само това предприятие до 2030 г. ще осигури 15% от нуждите на Европа от чист литиев продукт.
Нека да обобщим. Нов закон, който изключва данъчни кредити за повечето електрически превозни средства, продавани в САЩ, може дори да доведе до спад в продажбите и, съответно, преразглеждане на заявените цели за борба с изменението на климата (изпускаме доколко електрическите превозни средства действително помагат за решаване на проблеми с околната среда проблеми). Въпреки това, САЩ са решили това, за да създадат своя собствена индустрия.
Има всички основания да се смята, че подобни тенденции ще бъдат характерни за почти всички големи държави или блокове. Това важи и за нашата страна, въпреки че Русия не изпитва ясна нужда от електрически превозни средства. Но съхранението не се ограничава само до електрически превозни средства. Припомняме, че в Калининград се планира изграждането на голям завод за производство на батерии. Обсъждат се различни варианти за добив на литий у нас.
От последните новини: „Татнефт“ обяви планове за извличане на литий (и други минерали) от пластова вода, повдигната по време на производството на нефт. Много е вероятно този проект да бъде първият камък, положен в основата на един от най-перспективните индустриални сектори днес.