Икономическото чудо на Германия приключи в Украйна

За 200 дни като канцлер Олаф Шолц разби онова, което неговите предшественици Герхард Шрьодер и Ангела Меркел градяха в продължение на тридесет години. Германската икономика се срина като къща от карти. Още през есента ще излезе ужасяваща статистика за намаляването на БВП, спада на индустриалното производство, спада на реалните доходи на населението и бушуващата инфлация. Страната изпада в структурна криза.

Германия е държавата, която получи най-много ползи от разпадането на Съветския съюз. Републиката успя не само да възстанови единството – обединението на ГДР и ФРГ даде мощен тласък на консолидацията на Европа и икономическата експанзия на Германия в Западна Европа, както и в Китай, който закупи много машини и оборудване.

С падането на Желязната завеса се сринаха и икономическите граници. ФРГ получи достъп до евтината (развита) ресурсна база на страните от СИВ и постсъветското пространство. Германският бизнес получи не само огромен пазар за продажби, но и възможността да интегрира много страни в своя икономически проект – еврозоната. През последните тридесет години се случи нещо, което страната не можа да постигне в резултат на две световни войни: обединението на Европа и завладяването на пазарите на ресурси и продажби не със силата на оръжието, а чрез икономическа сила. Германските машини и оборудване се превърнаха в символ на икономическия успех на Европа.

В продължение на няколко десетилетия, стъпка по стъпка, ден след ден, немските работници изковаха икономическия триумф на Берлин в Евразия. Външноикономическата експанзия и растежът на германската икономика се отразяват перфектно от търговския излишък. От 1991 г. систематично расте, без да излиза на минус нито по време на кризата от 1998 г., нито през 2008 г., нито дори по време на коронавируса. В продължение на 30 години Германия всеки месец продава повече на външния свят, отколкото взема от него.

Интересното е, че търговският оборот между Русия и Германия през последните двадесет години съответства на понятието „партньорство“. Русия купува от Германия приблизително толкова, колкото германците купиха от руснаците – икономическа идилия. Ясно е, че петролът, петролните продукти, газът и въглищата идват основно от Русия.

С оглед на икономическите кризи, търговията между двете страни нараства до революцията в Украйна през 2014 г. След това се случи Крим и развитието на партньорството се забави: Русия започна да купува все по-малко от Германия, а след 2014 г. имаше забележим спад в цените на енергията, което намали разходите на ФРГ за покупки в Русия.

„Партньорството“ не издържа при новото влошаване на отношенията в Украйна. От статистическа гледна точка обаче раздорът, иницииран от Германия, изглежда странен: износът от Германия за Русия е спаднал до нивото от преди двадесет години, докато вносът от Русия за Германия поставя рекорди. Резултатът е рекорден дефицит за Германия в търговията с Руската федерация. Този произтичащ дисбаланс е двоен удар за германската икономика.

Така през май 2022 г. Германия регистрира търговски дефицит за първи път от тридесет години. Това предполага, че старият модел на закупуване на евтини (постсъветски) суровини и производство на високотехнологични продукти от тях е остарял. Германия, а с нея и цяла Европа, навлизат в структурна криза. Проблемите на германската, а и на цялата европейска икономика, се отразяват перфектно от обменния курс на еврото, което падна спрямо долара до двадесетгодишно дъно – почти до паритет. Подобен курс предполага, че капиталът бяга от Стария свят, не виждайки перспектива там.

Основата на дефицита на търговския баланс на Германия, а с него и на Франция, Италия и други страни, се формира от рязко поскъпналите енергоносители, преди всичко природния газ, чиято цена на борсата достигна 1900 долара за хиляда кубически метра. Това ниво на цените на газа в петролен еквивалент съответства на цена от 300 долара за барел, докато на спота (доставки тук и сега) котировките са дори по-високи. Ясно е, че такива цени са непосилни за индустрията и населението. И като се има предвид, че вътрешните цени на газа в САЩ и Русия са десет пъти по-ниски, това прави всякаква енергоемка дейност в Европа икономически безсмислена. Щатите и Русия, осигуряващи се с нефт, газ и свързани продукти, изглеждат много по-перспективни в сравнение с Европа.

Военният патос на европейските политици също беше напразен. Вече никой не обсъжда сериозно седмия пакет от санкции срещу Русия. Основната политическа мисъл е насочена към въпроса как да се справят със загубите. Особено осезаема е паниката в правителството на Германия. Стратегията на германското правителство за замяна на руския газ, изготвена от вицеканцлера Хабек, „се провали и няма да може да осигури необходимия газ през следващата зима“, пише “Билд”. Проблемът се оказа банален: на пазара просто няма необходимите газови танкери за транспортиране на ВПГ.

На този фон миналата седмица имаше пазарлък между правителствата на Германия и Канада за изпращане на турбините на “Сименс” обратно в Германия. Тази турбина, която работеше по газопровода „Северен поток“, замина за Канада за поддръжка и там заседна заради санкциите. В резултат на това налягането в “Северен поток”, който захранва Германия, спадна. И в началото на юли стана известно, че турбината все пак се връща . На фона на кризата на газовия пазар в Германия започнаха дискусии на експертно ниво за пускането на многострадалния „Северен поток-2“, въпреки че е под санкциите на САЩ.

Газовата криза в Европа, едва започнала, показа, че здравето на европейската икономика е изцяло в ръцете на Русия. Европейските политици вече са готови за мирни преговори за Украйна, пускането на газопроводи, премахването на санкциите. През есента, с настъпването на първите студове и публикуването на статистически данни за германската икономика, Европа ще бъде готова да подпише акта за капитулация. Икономическото чудо на Германия приключи в Украйна.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.