Кратка история на украинския сепаратизъм

Преди 105 години, на 3 юли 1917 г., „депутатите“ на Централната Рада на Украйна изслушват в тържествена обстановка текста на „Втория Универсал“. Това е опит за сложна политическа игра, в която привържениците на украинския сепаратизъм се опитват да измамят временното правителство. В Киев едновременно заговарят и за автономия и дори за бъдеща независимост, но и признават централната власт в Петроград. Такава игра не може да продължи дълго и скоро приключва. Болшевишкият преврат води до възможността открито да се обяви отделяне и да се насочи курс към изграждането на националистическа украинска държава.
Украинският сепаратизъм и национализъм стават реална политическа сила веднага след Февруарската революция от 1917 г. Отслабването на централното правителство в цяла Русия много бързо води до там, че радикални политици, които преди това не са тръбели своите възгледи, получават възможност да водят открита пропаганда и да влияят на умовете на хората. Но ние ще видим произхода на сепаратизма в Украйна много по-рано, още през XIX век, когато населението на тази част от Руската империя става обект на хитроумните машинации на поляци и австрийци.
Поляци и австрийци създават „проекта Украйна“
След разделянето на Полша, при което Руската империя си връща земите на Бяла и Мала Русия, които преди векове са били част от Древна Рус, поляците се замислят. След като получават болезнен удар върху националната гордост, те решават да отмъстят на руската държава. Полският елит излиза с идеята за създаване на „украинска нация“, за да удари руската държавност с чужди ръце.
Полският йезуитски историк Валериан Калинка описва програмата за действие по този начин. „Нека Мала Русия остане самата себе си, но да бъде католимеска – тогава тя никога няма да бъде Русия и ще се върне към единство с Полша. Тогава Русия ще се върне в естествените си граници – и при Днепър, Дон и Черно море ще има нещо различно. И ако – дори това да не се сбъдне, тогава ще бъде по-добре Мала Русия ще бъде независима, нежели руска.

Ако Украйна не може да бъде полска, то нека не е и руска, такива са плановете на поляците.
През първата половина на XIX век полската пропаганда възпитава няколко поколения местни интелектуалци, които са убедени, че не са малоруси, а истински „украинци“. Така името на полските покрайнини, граничната зона – се превръща в името на народа, построен от поляците.
През втората половина на XIX век Австрия поема полската щафета. Австрийската империя включва много славянски народи: чехи, рутени, словаци, словенци, хървати. Всички те, намирайки се под контрола на германците и унгарците, чувстваха своята малоценност. Затова през XVIII и XIX век симпатиите към Русия нарастват все повече и повече сред австрийските славяни. Австрийците се страхуват, че това рано или късно това ще вземе връх над предаността на Хабсбургската монархия.
Австрийските власти започват широко да прилагат древния принцип „разделяй и владей“, изобретен от древните римляни. Смисълът на новата политика е да се разцепят славянските народи, част от които вече да не са ориентирани към Русия, а към Австрия. И тук на помощ идва полският проект на „украинската нация“. Австрийците вземат под крилото си младото украинско национално движение. Точно същата политика започват да водят и на Балканите, където срещу сърбите се повдига нация от „бошняци“. Първоначално това са прости сръбски и хърватски селяни, които под натиска на турците приемат исляма и се самоопределят като мюсюлмани. Но с усилията на Виена босненският диалект беше обявен за отделен език (поразително сходство с това, което се прави в Украйна) и започна засилено обучение на национални босненски кадри.
От рутените в Галиция започват да се правят „украинци“. Народ, който още през XIX век се е отличавал с рядка преданост към руското единство и православната вяра. Но десетилетия масирана пропаганда, украинизация на образованието и преминаване на почти всички млади мъже през украинските полкове на австрийската армия, дават отличен резултат. До началото на ХХ век значителна част от галицийците се превръщат в убедени украински националисти (как това работи за втори път в Украйна, видяхме от собствения си опит през 30-те години, изминали след разпадането на СССР). Рутените, които не предават своя народ, са физически унищожени от австрийците още през Първата световна война в концентрационните лагери Талерхоф и Терезин.
Украински национализъм под егидата на Виена
В Галиция легално действат милитаристични сдружения на украински националисти. Спортни клубове „Сокол“ и „Пласт“ – украинско скаутско движение. През 1900 г. е създаден съюзът „Сич“. Тази организация е разделена на „повети“, всеки от които има свой боен отряд. Бойците са ангажирани в постоянно обучение по стрелба, ориентиране, оцеляване и прочее. През 1912 г. “Сич” е окончателно милитаризирана.
Те получават право да носят оръжие от австрийските власти, провеждат военни учения и формират бойни части (отново се налагат паралели със случилото се в Украйна след 2014 г.). Впоследствие именно „Сечовите стрелци“ стават основа за формирането на украинската армия. Виена се надява да получи непримирими врагове на Русия в лицето на украинците, готови да се бият с руснаците до последния куршум.
Междувременно започва Първата световна война. Русия воюва в нея срещу съюза на Германия и Австро-Унгария, следователно австрийците не се забавят да използват тайното си оръжие срещу руснаците – украинския сепаратизъм.
На 1 август 1914 г. в Лвов бързо е свикана така наречената Главна украинска Рада, събрание, което представлява само националистически организации, но веднага е призната от австрийците за пълномощен представител на интересите на „целия украински народ. “ Радата публикува изявление, в което се казва: „Царят на Русия, самодържецът на империята, който е исторически враг на Украйна, иска война“. Руската държава е обявена за враг на Украйна.
През 1914 г. четирима емигранти националисти, избягали от Русия с подкрепата на австрийския генерален щаб, създават Съюза на доброволците на Украйна. Осигурено му е щедро финансиране, най-добрите специалисти по журналистика и работа с масите. Съюзът издава свои пропагандни периодични издания, много националистически книги. И най-важното, той получи възможност да води пропаганда сред военнопленниците, дошли от Мала Русия. Тези, които преминават на страната на „украинизма“, получават по-добра храна и по-мек режим, онези, които остават лоялни към Русия, са жестоко преследвани. Само след няколко години бойните отряди на Семьон Петлюра ще бъдат съставени от обработените пленени „украинци“.
Украйна и революцията
Въпреки това до 1917 г. шансовете на украинските националисти за успех са близки до нула. Съюзът на Русия, Франция и Великобритания уверено шлайфа военната мощ на Централните сили. Победата на Антантата е очевидна за всеки наблюдател, но след това през февруари 1917 г. в Русия започват вълнения, водещи до революция. Започна ерата на анархията. Временното правителство се оказва твърде слабо, за да контролира събитията извън столицата. Сепаратистите веднага се възползват от това.
В Киев се появяват националистически организации като Съюза на украинските автономисти-федералисти, Украинския военен клуб “Хетман Полуботок” и много други. Националистическите политически организации възобновяват своята работа: Асоциацията на украинските прогресисти и Украинската социалдемократическа партия, където официалната идеология – още преди идването на Хитлер – е „националсоциализмът“.
Всички тези партии и съюзи трябва да обединят усилията си, всички имат една цел – независима Украйна. За това на 4 март 1917 г. е образувана Централната Рада. Всъщност това е координационният център на обществените организации, но той веднага заявява, че ръководи цяла Украйна. Точно както в Русия болшевиките и есерите установяват двувластие чрез свикване на Съвети на работническите и войнишките депутати, в Украйна Радата се превръща в алтернативен център на властта.
Претенциите на Радата са успешно подкрепени от създаването на бойни отряди, а след това и от украинизацията на армията, когато националистите получават на свое разположение цели три корпуса на руската армия, в които командният състав е набързо сменен и активно започва промиване на мозъци на войниците според опита на отдавна функциониращия Съюз за освобождение на Украйна.
Курс към независимост
Още на 6 април националистите събират Всеукраински национален конгрес. Ръководителят на Централната Рада Михайло Грушевски (който гради кариерата си в австрийска Галиция), съставяйки правилата за избор на делегати на конгреса, специално добавя клауза, според която абсолютно всеки „съзнателен украинец“ може да се обяви за делегат, въпреки че не се изискват документи, потвърждаващи пълномощията.
На конгреса Централната Рада е преизбрана като пълномощен орган на властта. Делегатите решават да изпратят депутация в Петербург за преговори за автономия. Но преговорите с временното правителство се провалят. Един от членовете на делегацията – Винниченко по-късно си спомня обидено как Временното правителство „отприщи комисия от професори срещу делегацията, която ни нападна и започна да ни натиска от всички страни, опитвайки се да ни събори от позициите, да ни въвлече в правни дебри.“
Връщайки се у дома с празни ръце, делегатите убеждават депутатите от Централната Рада, че е дошло времето за решителни действия. На 23 юни Радата приема „Първия Универсал“, който същия ден беше прочетен пред делегатите на Втория Всеукраински военен конгрес. В документа се казва: „Народе, твоите избрани хора декларираха своята воля, както следва: нека Украйна бъде свободна. Без да се отделя от цяла Русия, без да скъсва с руската държава, нека украинският народ на собствената си земя има право да управлява собствения си живот. Единствено нашето украинско събрание има право да издава законите, които трябва да дадат този ред тук, при нас, в Украйна . Същите закони, които трябва да бъдат дадени в цялата руска държава, трябва да бъдат публикувани във Всеруския парламент.
Това все още не е декларация за независимост, но документът вече казва, че няма да има общ закон – Украйна ще има свои собствени закони, Русия ще има свои собствени. За да одобрят властта на Радата, шест дни по-късно „депутатите“ съставят отделно украинско правителство.
Вторият Универсал – отстъпление
Временното правителство, което все още има власт и влияние, реагира много остро на сепаратистката атака на Централната Рада. Александър Керенски идва в Киев за преговори, като успява да убеди Радата – в замяна на официално признаване на автономията, да спре сепаратистките стремежи, да се съгласи с върховенството на временното правителство и да попълни Централната Рада с делегати от други народи на Украйна, предимно руското мнозинство. Този компромис е въплътен във „Втория Универсал“ на Централната Рада, издаден на 3 юли 1917 г.
Формулировката там е много по-гъвкава и предпазлива: „Ние, Централната Рада, винаги сме били за това да не отделяме Украйна от Русия, така че заедно с всички нейни народи да вървим към развитието и благоденствието на цяла Русия и към единството на демократичните сили“. Обявено е, че правителството на Централната Рада е само носител на висшата областна власт и е подчинено на Временното правителство.
Изследователят на украинския национализъм А. Дикий описва историята на Втория Универсал по следния начин: „Всяка страна тълкува споразумението между Централната Рада и Временното правителство по свой начин, но всеки разбира, че то е наложено за Временното правителство. В това не може да има съмнение”. А известният юрист професор Нолде пише за него така: „набързо, между два влака, трима руски министри и проф. Грушевски се съгласи да се създаде украинска държава”.
През юли 1917 г. в Украйна се провеждат наистина свободни и демократични избори за местно самоуправление. И се оказа, че националистите претърпяват съкрушителна загуба на тях, като вземат под 10% от гласовете. Става ясно, че Централната Рада представлява само себе си и няма реална подкрепа, освен мощен пропаганден апарат, създаден с австрийски пари, тълпа от агитатори и войнствени групи.
Октомврийският преврат и независима Украйна
Но вече е твърде късно. Страната върви към бездната. Накрая юлската криза от 1917 г. е разрешена чрез сформирането на ново правителство, което включва изключително министри от социалистическите партии. Това правителство бързо губи всички лостове за управление на държавата.
През октомври 1917 г. болшевиките извършват военен преврат. Неговият резултат е провъзгласяването на независимостта на Украйна на 7 ноември 1917 г. в „Третия Универсал“ на Централната Рада. Националистите са толкова ентусиазирани, че обявяват претенции към всички руски гранични губерни: Воронеж, Курск, земите на Донското казачество и Кубан. Оттук нататък само война може да разреши конфликта.
През 1918 г. в земите на бившата Руска империя избухва Гражданската война. Продължава до 1920 г. и завършва с образуването на Украинската съветска социалистическа република, контролирана от болшевиките, която през 1922 г. става част от СССР.
Случващото се днес е продължение на процес, започнал преди повече от век. По-скоро да се надяваме да е завършека му.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.