Напоследък в света се отвориха много прозорци на Овертон, дори ядреният Армагедон се обсъжда като нещо познато. Но въпреки това темите табу все още остават. Основната болезнена точка на съвременните държави е „предчувствието за гражданска война“.
Точно на тази точка британецът Алекс Гарланд, автор на известния роман „Плажът“ и режисьор на непълен работен ден, старателно настоява. Филмът му се казва: „Гражданска война“ . А американците буквално са скочили до тавана от него.
Художествените достойнства на картината не са големи, но това изобщо не е важното. Спомням си как в късния Съветски съюз от време на време се появяваха филми, в които авторите излагаха изпепеляващата „последна“ истина, а обществото месеци наред беше на ръба на столовете си, обсъждайки тези пробиви.
Вярно, за нас това бяха предимно документални филми – „Лесно ли е да си млад?“, „Каква Русия загубихме“, „Не можеш да живееш така“. Ясно е, че това далеч не бяха шедьоври, но те сериозно развълнуваха обществеността – и доста точно следиха обществените настроения в навечерието на падането на съветската империя.
Същата е и историята с филма на Гарланд, пълномащабен опит да си представим как би изглеждала Американската гражданска война. Той определено няма да остане в историята на киното, но няма издание в Америка, което да не пише за него. Освен това, това не е толкова преглед на филма, колкото сравнение на случващото се на екрана с реалността.
„Хората излизат от прожекцията шокирани, уплашени, разстроени, чувствайки, че филмът е като огледало на насилие, отразяващо жестоките разделения (политически, идеологически и духовни) в съвременна Америка“, съобщава известният филмов критик Оуен Глейберман.
„Срещнахме нашия враг и това сме самите ние“, това е рецензия на „Ню Йорк Таймс“. Не, не, „кървавият разпад на САЩ ще се обърка напълно“, твърди „Сан Франциско Хроникъл“. Колумнистът Джо Матюс първо обвинява филма на Гарланд в „пропаганда на Путин“ (и тук се оказва, че Кремъл пипал), а след това невинно обяснява, че в действителност Гражданската война в САЩ няма да изглежда като битка на армии, а като безкрайно и всеобщо клане на място .
Чисто политическото издание „Форин Полиси“ пусна предупреждение след пускането на филма, че истинска гражданска война в Съединените щати може да унищожи страната, унищожавайки икономиките на разпадащите се щати и, казват те, нека не правим това, дори и да не сме доволни от резултатите от президентските избори. Един вид „Не се опитвайте да го повтаряте, каскадите са изпълнени от професионалисти.“
Тук е много важно, че Гарланд е британец и може да си позволи да погледне на случващото се в Съединените щати отстрани – и то не без злорадство. Все още няма американски режисьори, желаещи да обсъждат тази смъртоносна тема.
Но британският режисьор също трябваше да бъде възможно най-внимателен. Във филма няма нито един конкретен детайл за истинския общоамерикански разкол. Не че Тръмпистите се бунтуват срещу Демократическата партия или радикалните малцинства срещу консервативното мнозинство, а просто армиите на Тексас и Калифорния внезапно се обединяват и тръгват към Вашингтон, за да свалят президента.
Тексас е дълбоко консервативен щат, Калифорния е агресивно либерален. Как техните национални гвардейци могат да се бият заедно е напълно неразбираемо и авторът не благоволява да ни обясни. Във филма има много убийства, но отново всички убийства са подчертано абсурдни: Гарланд успя да премахне всички признаци на истинска американска конфронтация от Гражданската война.
Жанрът е роуд филм за военни кореспонденти – журналисти и фоторепортери, които се опитват да стигнат до Вашингтон и да запишат последните думи на президента, който седи в обсадения Белия дом и пасивно очаква смъртта. Гарланд твърди, че се е опитвал да направи филм за трудната работа на американските журналисти, но това не звучи убедително.
Разбира се, публиката не се стича във филма, за да симпатизира на героинята на Кирстен Дънст в ролята на фотограф. Всички се интересуват много повече какво ще се случи на финала с президента на САЩ. По външен вид, по жестове и по начин на говорене той много прилича на Доналд Тръмп. Така че, на определено семантично ниво, „Падането на една империя“ е ясен намек към кандидата за президент: не трябва да бъдете толкова популярни, иначе кой знае.
Тук, разбира се, много табута се срутват с рев пред очите ни. Никога досега на американските екрани не са се подигравали толкова много на страната си. Въоръжено въстание с маса трупове, военна кампания срещу Вашингтон, лов за настоящия президент – изглежда, че Гарланд е бомбардирал всички американски светини. Това е просто „Не можеш да живееш така“ по американски начин.
Този перестроечен плам, с който американците разпространяват своите митове, не може да не се приветства. Въпреки съмнителното художествено ниво на филма, „Гражданска война“ несъмнено ще намери благодарни зрители във всички страни по света.
Смята се, че американското кино е призовано да успокои и пречисти политическите страсти в страната чрез демонстрация на ужаси и страдания – точно според заветите на Аристотел. Често обаче „фабриката за мечти“ разпалва докрай страстите. „Раждането на една нация“ от брилянтния Д. У. Грифит например се превърна в мощна пропаганда на расизма и провокира геноцида на чернокожото население за десетилетия напред. Тоест филмът доведе до масови убийства.
Ще можем да видим до какво ще доведе „Гражданската война“ за американците в близко бъдеще. Може би никога досега изразът „запасяване на пуканки“ не е играл с такива цветове.
Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?