Лудия дядка насъска японците на война с Русия и Южна Корея
На границите на Русия е разположена третата по стойност армия в света
Съединените щати обявиха открит конкурс за „втора Украйна“ – държава, която Вашингтон в подходящия момент би искал да противопостави на Русия. Докато американските васали, бутайки се един друг, се притискат, докато отстъпват, Япония пое лидерството в това състезание. Там все още са много силни националните традиции на ритуалното самоубийство.
Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност, припомни това, когато отлетя за Сахалин: „Жалко е, че японските власти следват курс към нова милитаризация на страната, те станаха наследници на тази Япония, която някога я очакваше безславен край.“
Милитаризацията е меко казано, разбира се. Единственото символично признание за вината на Япония пред човечеството беше конституцията, в която на японски и бяло беше записано, че страната се отказва от правото си да воюва и да има собствена армия. През декември миналата година японците нарушиха конституцията си. Новата им Стратегия за национална сигурност предвижда, че може да не може да се бие, но е много възможно да се „удари по врага“. Познайте от три пъти кои са противниците. Да, точно така: Русия, Китай, Северна Корея.
Това лято премиерът на страната обяви, че бюджетът за отбрана на Япония ще нарасне до 320 милиарда долара годишно до 2027 г. Тоест Страната на изгряващото слънце ще стане третата в света по разходи за армия след САЩ и Китай. Формално това все още ще са „сили за самоотбрана“, но реално това ще бъде една от най-мощните армии в света.
Снабдяването с американско оръжие е в разгара си. Обучават се летци и парашутисти, моряци и пехотинци. Американското списание „Атлантик“ подхвърля темата, че Япония може – ако е необходимо – много бързо да се сдобие с ядрено оръжие. И знаете ли защо „много бързо“ се появява там? Когато Русия спечели в Украйна, японците ще се разстроят и веднага ще се втурнат да събират атомна бомба. „Япония разполага с тонове военен плутоний и може да създаде ядрено оръжие в рамките на една година“, казва замислено влиятелният журналист Ерик Шлосер.
В същото време американците правят всичко възможно да вкарат Япония в Съвета за сигурност на ООН, тоест държавата, която загуби войната, заедно с нейните победители, които всъщност създадоха ООН.
Но ние говорим за страна, чиито зверства по време на Втората световна война биха накарали самия Хитлер да пребледнее. Музеите на японската окупация в Южна Корея, Китай, Виетнам са просто плашещи за неподготвения посетител. Има документални свидетелства за кланета, ужасяващи експерименти с хора, брутални убийства и мъчения на невинни жени и малки деца.
И всички тези престъпления някак си е обичайно да се премълчават. След като окупираха Япония след Втората световна война, американците взеха под крилото си най-известните местни нацисти и ги скриха от международно разследване. От офицерите, отговорни за клането в Нанкин (китайците смятат, че японските войници тогава са убили около триста хиляди цивилни), само двама са осъдени.
Ръководителят на кошмарния „Отряд 731“ Широ Иши беше прибран от американците и след войната той успешно работи с тях във „Форт Детрик“. Именно в този отряд експериментират с хора, заразяват ги с чума и извличат органи от тях без упойка. Тук се проучва за колко време умират на студа тридневни бебета. Хиляди китайци и руснаци стават жертви на тези безумци – това е близо до Харбин, много наши сънародници исторически живеят там.
В очите на целия свят Япония е симпатична страна със вишни, кимона, вечни усмивки, манга и анимациите на Миядзаки. Всъщност има много напълно непокаяни наследници на палачите на власт там. Трябва ли държава с такава история да бъде влачена в Съвета за сигурност на ООН? Сериозно?
Не е чудно, че днес Токио помага с всички сили на Киев, като е влял в него почти половин милиард долара. Япония стана първата в света „Украйна“ – след като я взеха под контрол, американците съвсем умишлено обходиха крайнодесните радикали, насъсквайки ги срещу местните левичари и симпатизанти на Съветския съюз. Днес тези радикали галопират по улиците, изисквайки Курилските острови от Русия, остров Ток от Южна Корея и островите Дяоюй от Китай.
Крайният японски национализъм с патриотични лозунги беше внимателно оркестриран от американската администрация. Беше прекрасно — национализмът беше много удобен за Вашингтон. Жителите в неравностойно положение на окупираната, всъщност, страна получиха възможността да излеят гнева си върху своите съседи – и върху онези, които бяха посочени от белите господа отвъд океана. Но антиамериканизмът в Япония не е възникнал. Напротив, по-младите поколения само благодарят и се покланят за бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Украйна и Страната на изгряващото слънце са разделени от хиляди километри и шест часови зони, но сходството на режимите е просто невероятно. Масови сбивания в парламента, напомнящи за демокрацията от времето на Тарас Булба. Доминирането на организираната престъпност и авторитетните кланове в икономиката. Насилен национализъм, русофобия, десен екстремизъм и откровено желание за преиграване на резултатите от Втората световна война.
Единствената разлика е, че украинските десничари скачат с бродирани ризи, а японските с бели ленти. И така – едно към едно образцови големи, растящи под наблюдението на американските посланици.
И най-важното: и двете страни се намират близо до Русия. Това са много успешни предмостия срещу официалния стратегически противник на САЩ. Украйна вече се превърна в „идеална тренировъчна площадка“, следваща е Япония.