Американците стовариха в Европа неимоверно огромни количества тежко въоръжение, готвят ни за голяма война

Проф. Витанов за войната: Иде голямо сражение, по пристанищата на Гърция и Полша се стоварва огромно количество тежка техника

(снимката е от полското пристанище Гдиня днес)

Математикът проф. Николай Витанов направи анализ на войната в Украйна. Ето какво пише той в личния си фейсбук профил за ситуацията на 6 март:

Кратка информация за войната за 6 март 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ. ВРЕДНО E ЗА ЗДРАВЕТО ИМ.

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната. Войните текат бавно, а не са като на холивудски филм. Бавното протичане е в следствие на скоростта, с която вървят логистичните процеси. И като гледате логистиката, добре може да се ориентирате кое накъде отива.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец а после последния европеец да убие последният руснак в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война.

Всичко е добре изчислено от гледна точка на американските интереси. Американците могат да смятат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. А логистиката си върви по план. Първо замина тежката техника на украинската армия и започнаха да и събират съветското оръжие от бившата източна Европа. Свършва и то и започват да и дават старото натовско оръжие. Като свърши то, ще почне да свършва и войната, иначе ще трябва да влезе в действие ново натовско оръжие с натовските войници. А Китай просто чака Щатите да сглупят и а се наврат още по-дълбоко в конфликт с Русия. Чака и се облизва за тортата. Тортата се нарича Тайван.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Логистичната подготовка върви. По пристанищата на Гърция и Полша се стоварва тежка техника. Руснаците също са се нагласили. Иде голямо сражение. Слабата точка в него – наличието на украинско пушечно месо? Нали може да попитам нещо милите ми фактчекерчета. Какво казва CNN за украинските загуби във войната?

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ще грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече толкова разрушени.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Идва кървавото лято на 2023 година.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Маринка – също. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад. Тук промени няма. Това, което гледаме е дали украинските части в Бахмут ще получат заповед за отстъпление или едно дивизия ще бъде котелирана. Знаете, кое е слабото място на украинската армия – пушечното месо. Ако то стане недостатъчно, системите ще бъдат спрени. Което означава разделяне на Украйна.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Почваме да подготвяме почвата за падането на Бахмут. Американците отдавна казаха – абе украинци, не ручайте жабетата при Бахмут, оттеглете се. Не, та не. Очертана се обкръжаване на малко повече от една украинска дивизия при Бахмут. Кланицата ще е страшна. Не знам как си го мислят украинските генерали, но от идеологическа и пропагандна гледна точка погромът ще е грамаден.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Няма – по телевизиите ни заливат с юнаци с блеснали очи, пророкуващи скорошна украинска победа. Иде кърваво лято с големи сражения и чудовищни загуби и от двата страни. Загубите на украинците ще са много по-големи, защото пак ще има юруш с политически цели срещу артилерийско превъзходство на противника. Но вие не ме слушайте. Слушайте какво ви говорят ония с блесналите очи.

Караме нататък

Политологията –(Ден 102)

Продължаваме с грандиозната фигура на политическия лидер. Тичаме по ъглите, за да разберем кой как вижда фигурата на политическия лидер. Днес ще е весело. Ще тичаме по ъглите, наречени гледна точка на Зигмунд Фройд и Фридрих Ницше. Фройд винаги е интересен. Някои хора, казва ни той, в детството си получават комплекс за непълноценност. И в по-нататъшния си живот яростно се борят с тоя комплекс, като се мъчат да го компенсират чрез упорита борба за самоутвърждаване и лидерство. Има и друг мотив за лидерство, казва Фройд.

Лидерството може и да е нетипично поведение, явяващо се следствие на невроза, маниакална параноя или други психически отклонения. Така. Стъпваме значи на идеите на дядо Фройд и даваме за домашно на читателя следното. Кои български политически лидери компенсират комплекс за непълноценност? А при кои български лидери лидерството е свързано с невроза, маниакална параноя и други психически отклонения? Весело, а? А има ли такива, които не влизат в двете категории лидери по дядо Фройд?

Политиците никак не обичат дядо Фройд. Те обичат дядо Ницше. По дядо Ницше има обикновени човеци и свръхчовеци, които са волеви и силни личности, които пренебрегват духоните и морални ценности и се възвишаван над обикновените хора, тъй както хората се възвишават над маймуните. Е-ха-а-а-а. Извисен над маймуните. Пренебрегва духовните и морални ценности. Дядо Ницше е добро оправдание на категориите лидери по дядо Фройд. Пък и като гледаме българската политическа сцена, свръхчовеци няма. Сцена е това, бе, сцена. А какво има на всяка сцена? Комплекси и психически отклонения. Дядо Фройд значи, а не дядо Ницше. Ама всичко на сцената опитва да играе свръхчовека. Щеше да е комедия, ако не водеше до трагедии.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 58)

… Най-големият конфликт в бедните страни в света днес не е между труда и капитала, нито между националните и чуждите интереси. Той е между града и селото …

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

За да могат хората да мигрират от селото към гада, пише проклетникът Витанов, трябва да има излишък от храна, който може да дойде от национална продукция или от чужбина. Градовете желаят евтина храна, но евтината храна не стимулира националната продукция. В селата се възцарява бедност, докато в градовете се концентрират инвестиции и социални услуги. Селата в съответната нещастна държавица се разбиват, започва масова миграция към градовете и в чужбина, като няма национално производство на храни цените на вноса започват да растат, търговците реализират свръхпечалби. Гражданчетата, мамени от временните ниски цени на храните усещат голата кука. Баламосват ги, че така и трябва да бъде, че в цената имало такса затуй, такса за онуй. Да ви е познато? Ето ви:

Закон на Витанов: Когато си глупак и допуснеш собственото ти селскостопанско производство да бъде унищожено, ще висиш на голата кука и ще плащаш за да има свръхпечалби за търговците, които ти внасят храната. И песни ще пееш, за да не умреш от глад.

Спасение? Ами той Витанов го е описал на страница 81 от книжката още преди 20 години, ама кой да чете. Развивай националното селскостопанско производство-о-о-о-о, не виси на голата кука, че някой ще ти внесе евтинки домати. Когато бях малък, имаше национално производство на домати и те бяха по 6 стотинки килото. Сега са по 6 лева килото. Евтинко е, нали така. Карайте така и по 60 лева килото ще станат доматите. Я да подсилим с един

Закон на Витанов: Животът на глупака може да се опише с 6 думи- Виси на голите куки и плаща.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ