Войната в Украйна е скалъпена и не е наша. Това, че искаме мир, не значи, че сме путинисти – Мишел Онфре

Г-жа Урсула фон дер Лайен реши вместо французите тяхното бъдеще, казва френският философ и писател Мишел Онфре в интервю за предаване Punchline на Europe 1. Медиите смятат, че тази война започна на 24 февруари и просто забравят, че тази война съществува от десет години и че от десет години Западът е абсолютно несръчен. „Така че имаше момент, в който трябваше да направим невъзможна тази война. Днес тя е факт, а ние сме войнолюбци – дотук стигнахме и не спираме. Казват: “ще видим в кой момент другият ще изстреля атомната си бомба”. А какво ще правим след това?“, пита в предаването Мишел Онфре.

– Мишел Онфре, споменахте преди малко Украйна. Президентът Зеленски беше вчера във Франция, замина тази сутрин, в компанията на президента Еманюел Макрон, за Брюксел, за да поиска от европейците още тежки оръдия, още ракети с далечен обсег и изтребители. Докъде можем да стигнем, без да предизвикаме ескалация, която да ни въвлече в конфликта?

– Това може да е ескалационно, както казва нашият държавен глава, който измисля неологизми. Някога прочетох “Семейство Тибо” на Мартен дю Гар, една голяма сага, и единият том се казваше “Лятото на 1914”, който добре показва как се подготвя войната от 1914 г., как се случва тя – с такива малки неща, с парченца от пъзела. А тук от самото начало ние сме съучастници във военните действия. Трябва да си Макрон, за да смяташ, че от една страна може да доставяш помощ на украинците, а от друга да си мислиш, че не си съучастник във военните действия. В момента, в който избираш лагер, вече си съучастник. Това е. Това продължава още и още и то независимо от това какво искат французите. Французите не бяха питани. Не са събрали конгрес, за да разберем дали е добре да участваме в тази война, която е война на украинците срещу руснаците. Но защо да не отидем да воюваме в Тибет, смятайки, че трябва да прогоним Китай от Тибет, тъй като Тибет е окупиран? Можем много добре да си представим защо избираме нашите войни…

– Все пак тази е най-близо. Тя е на няколкостотин километра от нас. И Украйна – това не сме ли ние, нашите демократични ценности?

– По-близо до Франция от Украйна е самата Франция. И мисля, че студентите, хората – бедните, скромните хора, биха предпочели да се безпокоят за тях, вместо за международната или поне европейската геостратегия и геополитика, защото г-жа Урсула фон дер Лайен реши вместо французите какво ще бъде тяхното бъдеще. Хората не правят непременно връзка между сметката на хлебаря, която скочи не знам колко пъти, и това обявяване на война, което ни прави съучастници във военните действия. И в един момент ще трябва да престанем да вярваме, че можем да седим на два стола. Ако има инфлация, ако има мизерия, бедност, ако искат от хората да намалят отоплението си, то е защото ние избрахме да се подчиним на г-жа Урсула фон дер Лайен.

– Но и защото вярваме в определен брой неща и ценности. Нали сте съгласен, Мишел Онфре, че тази война е резултат от инвазията на Русия в Украйна?

– От десет години e, бих искал да отбележа.

– Точно от миналия 24 февруари.

– Да, медиите смятат, че тя започна на 24-ти, но просто забравят, че тази война съществува от десет години и че от десет години сме абсолютно несръчни.

– От 2014 г., от Крим?

– Да. И в един момент трябваше да правим политика – Минските споразумения, Нормандският формат, всичко това можеше да бъде спазено. Мисля, че в даден момент трябва да заемем мирна позиция – лично аз това предпочитам – войната да спре. Предпочитам мира. Така че имаше момент, в който трябваше да направим невъзможна тази война. Днес тя е факт, а ние сме войнолюбци – дотук стигнахме и не спираме. Казват: “ще видим в кой момент другият ще изстреля атомната си бомба”. А какво ще правим след това? Вече имаме съпътстващи жертви – това са всички хора, които страдат, хлебарите, ресторантьорите, чиито сметки растат. И ни казват: “това няма връзка”. Разбира се, че има връзка. Видяхме, че газопроводът беше саботиран – един журналист в САЩ го каза…

– Говорите за “Северен поток 2”, който беше взривен през септември?

– Саботиран от САЩ и Норвегия.

– Това го казва независим журналист и няма доказателства.

– Разбира се, че няма доказателства. Няма доказателства и за обратното. Но поради каква причина? Какъв интерес имат французите от тази война? В замяна на това, добре виждаме, че американците имат интерес – те продават своя шистов газ. Нашите еколози казаха, че няма да добиваме шистов газ. А те добиват и го изнасят. Затова войната е нещо страхотно за американската икономика. В ДНК-то на САЩ е да унищожават – това започна с индианците, продължи с кого ли не, минавайки през Афганистан и много арабски страни, припомням, че има три, четири или пет милиона загинали сред арабските народи, именно защото Америка смяташе, че трябва да защитим нашите ценности, свободата и т.н., че трябва да ги защитим в Либия…

– Но не американците нахлуха в Украйна, Мишел Онфре, а руснаците!

– Чакайте малко! Ако искате наистина да се занимаваме с геостратегия, нека обясним откъде тръгна всичко, да видим много точно какво се случи и как се случи. Ще ви припомня, че имаше време, в което Путин искаше да влезе в НАТО.

– Не точно в НАТО, а съюз, който той искаше да бъде предефиниран.

– Не е обявил война на САЩ, нека така да го кажем, но имаше желание да си сътрудничи с НАТО. Но ние отхвърлихме предложенията. Аз съм на възраст, когато мисля по-дългосрочно, но си спомням времето, когато Путин помоли Европа за помощ и всички тези хора, които смятаха, че трябва да се отървем от бедния Горбачов, за когото се говореше много малко, когато почина, за да вкараме либерализма и да придвижим напред пионките на либерална Европа, на капитализма и т.н., и да го правим постоянно. Знаете историята за мъдреца, който показва Луната на глупака, а глупакът гледа пръста му. Мисля, че ние гледаме само пръста. Ако наистина погледнем как функционира тази война, откъде идва, ще видим, че тя беше скалъпена – това е очевидно – и ние попадаме в капана.

Както знаете, аз съм нормандец, като Сен-Пиер, изобретил проект за вечен мир в Европа през ХVIII век. Припомням, че Кант открадна идеята от Сен-Пиер и когато Еманюел Макрон се срещна с папа Франциск неотдавна, му предложи проекта за вечен мир на немския философ Кант. Тъй като когато Франция реши нещо, търси германския канцлер, за да направи това нещо, което може да представи като суверенна, автономна и независима страна. Така че аз вярвам в мира, във възможността той да бъде постигнат. Всички хора, които искат да защитят мира днес, да спрат тази война, които казват, че не е възможно украинците да бъдат избивани, че не е възможно това да продължава така, в даден момент трябва да можем да кажем, че ако нашата цел е мирът, защото всички войни свършват с мир, това не означава, че сме путинисти, не сме сподвижници на диктатор. Това ни го пробутват още от Саддам Хюсеин. Когато навремето казвахме, че не трябва да се нахлува в Ирак, ни казвахме, че сме “садамити”. Спомням си, че Бернар-Анри Леви измисли думата “садамит”. Но в един момент трябва да спре това криминализиране, като ни казват, че “има добро и зло и войните са страхотни, те винаги са на страната на доброто”. Те са на страната на американския военнопромишлен комплекс, това е сигурно. Дали са на страната на Франция – за това не съм сигурен.

– Къде е надеждата, Мишел Онфре?

– Отговорът е изключително прост и не е трудно да се осъществи, ако си възвърнем суверенитета, ако можем да решаваме за нашите съюзи, ако можем да поставим на първо място Франция и французите, смятайки, когато казвам “французи”, че това са всички хора, които живеят във Франция, обичат Франция и които са французи. Те могат да са мюсюлмани, черни, бели, това не е никакъв проблем, но които просто трябва да кажат, че повече не можем да приемаме всички войни по света. Това е европейска война, но френска война ли е? Защото няма други решения. И когато ни кажат “страните – това, страните – онова”, да, но величието на Франция е продължило векове наред. Нека дадат пример, да посочат неща, които никой не е правил преди това – ние измислихме секуларизма, демокрацията. Атинската демокрация не е била демокрация, без да навлизам в подробности, но ние измислихме човешките права, ние измислихме дипломацията и много дълго време френският беше езика на дипломацията. А днес Еманюел Макрон закрива дипломатическите школи и още Саркози назначаваше за дипломати свои приятели. Франция трябва да се върне в центъра на самата себе си, да се върне към своите традиции.

– Благодаря ви, Мишел Онфре, че ни гостувахте и споделихте своите анализи. “La nef des fous” (Корабът на лудите) е последната ви книга, както и “Dieu? Le philosophe et le rabbin” (Бог? Философът и равинът) на издателство. Много благодаря, Мишел Онфре, че дойдохте тази вечер в предаването Punchline!

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ