САЩ планират пълномащабна война с Русия

Журналисти от влиятелното и добре информирано издание „Форин Полиси“ разкриха любопитен конфликт между Пентагона и Конгреса на САЩ. Официално тази конфронтация се отрича и от двете страни, караниците се водят само в кулоарите. Списанието обаче разговаря с високопоставени военни и редица конгресмени. Пожелали анонимност те разказаха много интересни неща.

Оказва се, че генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, е недоволен, че Конгресът изпраща твърде много оръжия в Украйна. Нима генералът е решил да се присъедини към миротворците? Ами не. Просто Марк Мили се страхува, че с тези темпове американците ще похарчат основните си запаси, предназначени за изпълнение на оперативните планове (ОПЛАН) на Министерството на отбраната на САЩ.

„Имате ли план, генерале? – Имам цял ОПЛАН!“ Оперативните планове на Пентагона включват военна агресия в почти всички части на света. Една от тях е посветена на пълномащабната война на НАТО (да се чете – на американската армия) срещу Русия. По него има специфични стандарти за съхранение на техника, ракети, боеприпаси. Но сега складовете са празни и Министерството на отбраната няма време да попълни запасите.

Конгресмените от своя страна не разбират защо да се запасяват в случай на голяма официална война с Русия, ако Украйна прави същото сега. В пристъп на ентусиазъм те са готови да опразнят всички складове.

„Вече е от десет години този оперативен план“, мърмори източникът.

Междувременно Пентагонът смята, че Украйна изразходва изпратените боеприпаси твърде бързо и това вещае огромни проблеми за ВСУ през зимата. „Притесняваме се от прекалено бързото потребление на боеприпаси в Украйна“, казва Джим Таунсенд, бивш заместник-министър на отбраната за Русия и НАТО. „Ще стане още по-трудно за нас да им осигурим (украинците), ако смятат, че имаме пълен сандък с муниции. Това изобщо не е така.“

Сега, както признава „Форин Полиси“, Украйна също се оплаква от липсата на оръжия и боеприпаси. И Марк Мили се оплаква от същото. Какво да кажем за европейските съюзници в НАТО – кълнат се в майка си, че общо взето всичко вече са раздали. Партньорите имат недостиг на боеприпаси и оръжия.

Междувременно ВСУ не показва никакъв успех на бойното поле. Цялото нечовешко количество ракети, снаряди и други боеприпаси лети се прахосва като стотинки. Сто хиляди нещастни момчета умряха – и всички за какво? Да губят огромни територии с милиони жители? Е, такъв е резултат.

Конгресмените – в по-голямата си част – не разбират накъде води това. Генерал Марк Мили като военен вижда, че Украйна не се справя. Колкото и пари да се наливат в нея, колкото и оръжия да се доставят, ВСУ не могат да изпълнят бойните задачи, които Вашингтон им поставя. Това означава, че оперативният план за войната на НАТО срещу Русия не се превръща в стария коз, който Мили поставя на масата всяка година, търсейки от Конгреса увеличаване на разходите за отбрана, а в напълно реален план за много истинска голяма война.

Ето защо служителите в Пентагона по всякакъв начин отричат тази тема – докато не са готови да играят открито, докато НАТО и САЩ, според Вашингтон, воюват с Русия. Но зад кулисите, както виждаме, темата за мащабна конфронтация с нашата страна се разработва много активно. За това се изкопчват пари – току-що приетият бюджет за отбрана на САЩ е почти 860 милиарда долара и по-голямата част от него е посветена на „сдържането на Русия“.

В рамките на него се стартират нови производствени мощности във военно-промишления комплекс. Министерството на отбраната на САЩ увеличава производството на артилерийски боеприпаси с калибър 155 милиметра. До пролетта, вместо сегашните 14 000 снаряда на месец, трябва да бъдат произведени 20 000 снаряда, а до 2025 г. (проверете плановия хоризонт) – вече 40 000 броя.

Най-новият стратегически бомбардировач Б-21 „Рейдър“ току-що беше представен с пищност. До 2027 г. трябва да бъдат построени поне 149 такива „птици“, способни да доставят ядрени бомби на другия край на планетата.

В същото време икономиката на САЩ се мобилизира и възстановява на военна основа. Малко преди да бъде приет бюджетът за отбрана, Сенатът на САЩ даде на Пентагона военновременни правомощия за покупки.

Междувременно все нови и нови формирования на американската армия се прехвърлят в Европа и там се извършват мащабни доставки на оръжия и техника. Открито се обсъжда идеята за изпращане на представители на американската армия в Украйна – официално военните съветници ще трябва да обучат украински бойци да боравят с ценно вносно оборудване и всъщност, вероятно, да се уверят, че то не е разграбено на промишлени мащаб.

Американските военни обаче отдавна и с всички сили воюват в Украйна – просто докато се прави неофициално, все едно са наемници от Тексас и Оклахома. И цялата откровена ескалация на конфликта, неумолимо водеща до голяма война, е придружена от приспиващи изказвания, че Вашингтон иска да избегне открита конфронтация с Москва. Честно казано, просто не е за вярване. Смокиновото листо, наречено „Украйна“, което трябваше да прикрие плановете на Вашингтон за война с Русия, отдавна се изплъзна и се загуби.

Интересно е, разбира се, какво точно е разписано в оперативния план на Марк Мили за войната на НАТО срещу Русия. Пентагонът обаче не споделя подобна информация с никого. Списание „Форин Полиси“ споменава само един от възможните сценарии в рамките на този план, според който НАТО може да започне военни действия срещу Русия в Сувалкския коридор – стокилометрова зона на границата на Полша и Литва, която разделя Беларус от Калининградска област.

Оперативният план обаче наистина е на повече от десет години, остарял е и едва ли ще бъде полезен на някого, особено след началото на СВО. Но и без никакви тайни планове ясно се вижда накъде е насочена стратегията на САЩ при евентуална конфронтация с Русия.

Всичко говори за това, че въпросът няма да се ограничи само до едно украинско направление. Вашингтон усърдно въвлича в конфликта Грузия и Молдова, разпалва го в Армения и Азербайджан, активизира се в Централна Азия. Тоест той се опитва да превърне всички постсъветски страни в бъдещ антируски фронт.

Това лято министрите на отбраната на Япония и Южна Корея участваха в срещата на високо равнище на НАТО – тези трябва да ни притискат от изток. Да не забравяме за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО с редовен пълнеж за това, че там ще бъдат разположени американски ядрени оръжия.

Разбира се, има и Арктика. Там Русия ще разработи най-богатите залежи на шелфа, ще разшири използването на Северния морски път – всичко това само по себе си е неприемливо. Но най-важното е, че най-краткият път за руските ядрени ракети до Америка минава през Северния полюс. Затова генералният секретар на НАТО Столтенберг открито заявява, че Алиансът трябва да задълбочи и разшири присъствието си в Арктика.

Тоест практически по целия периметър на Русия могат да се очакват атаки от страна на „партньорите“. Все пак помним снимките от учебника по история от периода на Интервенцията и Гражданската война. Тогава германските „партньори“ окупираха Украйна, американските се изкачиха в Далечния изток, британските масово избиваха и измъчваха хора в нашия Север, плюс международната пасмина, натрупана в Крим, откъдето също трябваше да бъде изритана.

Съдбата на Украйна и други постсъветски земи в случай на конфронтация между Русия и НАТО е очевидна. Ярко е описано от Карл Клаузевиц, показвайки състоянието на Полша преди нейното разделяне: тя се превърна в „път, по който чуждите въоръжени сили се разхождат свободно Полша политически не беше нищо повече от необитаема степ.“

Съдбата на Русия е в нашите ръце. Няма къде да отстъпваме.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ