Украйна, следващото действие – същото и при това куцо
„Героите“ не поискаха да паднат и решиха да живеят противно на плановете на лидерите на Укрорайха
С предаването на целия състав на бойците, затворени в подземията на „Азовстал“ на забранения в Русия „Азов“ , ще започне поредната акция в кървавия украински спектакъл. И предаването ще бъде пълно. В следващите дни всичките 2200 души ще излязат на чист въздух с бели знамена. Няма други опции. Ала дори първата новина за предаването на 265 души падна като тежко бреме върху главата на Владимир Зеленски.
Съвсем наскоро за този професионален актьор беше много удобно да размахва жупела за непобедимите „герои“ на „Азов“ по всички театрални зали, които животът му предлагаше. Очевидно някой от МИ6 му е казал, че във воюваща армия със сигурност трябва да има вдъхновяващи образи на супермен, безстрашен пред врага, неубиван от никакви снаряди.
Също така нацисткият режим трябва да има свирепа гвардия за потискане на вътрешния и външния враг. Той също така играе важна роля за установяване на непоклатимо единодушие в обществото. Към такива герои трябва да се равняват слабите духом.
И сега целият този свиреп апарат, събран от бойците на нацистките групировки, започна стремително да се спихва. Трябва да се признае, че до решителния момент на капитулацията, „супермените“ ефективно изиграха отредената им роля.
В Украйна нямаше по-злобна русофобска сила от техните части. А украинските и западните медии неуморно ги превръщаха в символ на „патриотизъм“ и „победа“. Ето как Зеленски ги представяше на обществеността. И тук идва финалът на тази част от кървавия спектакъл.
Азов вдига бял флаг и се предава. И най-добрите репризи се отнемат от главния украински актьор, сега той стои на сцената без текст. Англичаните говорят за такива хора (не само в МИ6): той е „куца патица“. А на руската сцена се шегуваха с фразата: „Освен това е и куц“.
Е, сега какво да говори куция?
„Непобедимите герои“ не поискаха да умрат в мазетата в името на доведената до безумие Украйна и се появиха на бял свят с бели знамена. И целият им героизъм беше толкова престорен, колкото и героичните пози на техния президент на международната арена. Те капитулират не защото са останали без храна и вода, а защото наистина не искат да умрат за безумния режим, воден от безумния Пан Президент. Психиката включи механизма за трезва оценка на реалността.
За Зеленски е страшно дори не това, че нацистите преминаха към друга вълна. Страшно е тяхното общуване със света. Вероятно повечето от техните разкрития ще дойдат по време на откритите процеси. Тези материали ще съдържат всичко: бруталните изтезания на военнопленници, и подигравките с цивилното население, и моралния упадък от чувството за всепозволеност и безнаказаност.
Те ще покажат истинското си лице на мизантропи. И в същото време ще разкажат какво са правили с тях чуждестранните военнослужещи в подземията на Азовстал. Ще бъде поучително! Светът има нужда от вълнуващи истории за разказване.
И това едва ли ще се понрави на Пан Зеленски. Всичко, което той успя да изтръгне от себе си относно предаването на първата партида „деца на подземието“ беше фразата: „Благодарение на действията на украинските военни – въоръжените сили на Украйна, разузнаването, както и групата за преговори , Международния комитет на Червения кръст и ООН, надяваме се, че ще успеем да спасим живота на нашите момчета, Украйна се нуждае от живи герои“.
Тук в мислите на „куция“ се прокрадна грешка. Според закона на ДНР смъртното наказание е възможно, а тези, които го заслужават, ще бъдат изправени до стената. Не само като възмездие за престъпления срещу хората, но и като символ на това, което очаква марионетния украински режим.
Само един въпрос: нужни ли са на куция „герои”, които се предадоха живи? В неговата администрация вече се чудеха как да превърнат отбраната на Азовстал в аналог на Брестската крепост и дори да издигнат паметник на „падналите защитници“. Смешен опит!
Защитниците обаче не искаха да паднат и решиха да живеят противно на надеждите на лидерите на укрорайха. Лидерите ще трябва да търсят други кандидати за увековечаване. И честно казано, няма да е лесно в условията на оглушителния ефект на капитулацията.
Западните медии също ще бъдат разочаровани. Как сега ще нарисуват картината на „пробива на украинския народ в свободния и демократичен свят“? Те обаче пак ще измислят нещо – в крайна сметка, те не пляскат с уши, а работят.