ПАРИ

Цените в България са скочили над средното за Европа

Цените на хранителните продукти в ЕС се повишиха с 2,8% през 2025 г. в сравнение с предходната година.

Инфлацията беше много по-висока за някои продукти, достигайки 10% за определени артикули според Евростат. Кои държави регистрираха най-висока инфлация на храните през 2025 г.?

Кои хранителни продукти отбелязаха най-голямо увеличение на цените? И имаше ли продукти, чиито цени паднаха?

Цените в Турция се покачват рязко Турция беше ясен аутсайдер, когато става въпрос за инфлация на храните, като цените се повишиха с колосалните 32,8% през 2025 г., което подчертава по-широките проблеми с инфлацията на Турция.

Следващото най-високо увеличение беше далеч по-ниско – 7,6% в Косово. В рамките на ЕС Румъния регистрира най-висока инфлация на храните – 6,7%.

Инфлацията на храните остана висока в части от Източна и Югоизточна Европа през 2025 г. Румъния, България, балтийските държави и Балканите отбелязаха предимно темпове между 4% и 7%, което е доста над средното за ЕС.

Швейцария беше единствената страна, където цените на храните паднаха с 1,1%. Цените в Кипър останаха непроменени. Сред “Голямата четворка” на ЕС, Франция регистрира най-нисък темп от 0,7%.

Това беше и третият най-нисък темп на инфлация при храните сред 36 европейски страни. Инфлацията беше 2,1% в Германия и Испания, докато Италия има най-висок темп сред водещите икономики на ЕС – 2,5%.

Двуцифрена инфлация при шоколад, замразени плодове, говеждо и телешко месо От 64-те често срещани хранителни продукта, проследени от Евростат, цените на осем продукта паднаха, а на един останаха непроменени.

Всички останали регистрираха увеличение на цените с различни темпове през 2025 г. в сравнение с 2024 г. Три хранителни продукта регистрираха двуцифрена инфлация. Цените на шоколада се повишиха най-много – със 17,8%, докато замразените плодове се повишиха с 13%, а говеждото и телешкото месо се увеличиха с 10%. Освен челната тройка, няколко други хранителни продукта също отбелязаха значително увеличение на цените.

Цените на яйцата се повишиха с 8,4%, следвани от маслото с 8,3% и агнешкото и козето месо със 7,2%. Захарта, сладкото и медът се повишиха с 6,8%, докато прясното пълномаслено мляко се увеличи с 5,7%. Продуктите, произведени от кореноплодни зеленчуци, се повишиха с 5,5%, пресните или охладени плодове с 5,4%, а плодовете отбелязаха общо увеличение от 5,3%.

Ядливите масла и консервираните плодове се увеличиха с по 4,7%. Цените на птичето месо се повишиха с 4,4%, докато на сушените плодове и ядките се скочиха с 4,2%. Кои хранителни продукти отбелязаха спад в цените?

За разлика от това, цените на няколко продукта паднаха. Зехтинът регистрира най-голям спад с 22,9%. Цените се бяха повишили рязко през последните години, което прави 2025 г. забележим обрат на тази тенденция.

Захарта последва с 11% спад. Маслата и мазнините също паднаха с 5,4%, докато картофите паднаха с 5,2%. Годишните промени в цените на хранителните продукти варират в различните страни.

Цените на шоколада са се повишили с повече от 30% в три страни: Полша (33%), Литва (32%) и Естония (32%). Албания е отбелязала само 1% увеличение. При замразените храни годишната инфлация варира от 2% в Исландия до 32% в Естония.

Данните за този продукт не са налични за всички наблюдавани страни. Инфлацията при говеждото и телешкото месо се е повишила с над 20% в някои страни, което е два пъти повече от средното за ЕС от 10%. Нидерландия (23%), Хърватия (22%) и Латвия (21%) са регистрирали най-високите увеличения в тази ключова категория храни.

Цените на говеждото и телешкото месо са останали непроменени в Швейцария. Франция (5%) и Италия (6%) са регистрирали най-ниските увеличения. Яйцата, широко консумиран продукт, са регистрирали увеличение на цените от 20% или повече в пет страни.

Косово отбеляза най-голямо увеличение от 30%, следвано от Чехия с 29%, Словакия с 27%, Португалия с 21% и Унгария с 20%. Инфлацията на цените на яйцата варира значително в различните части на Европа. В няколко страни увеличенията бяха много малки, докато в други цените дори паднаха.

Инфлацията на маслото достигна двуцифрени стойности в дванадесет страни. Тя надхвърли 20% както в Косово, така и в Швеция. За агнешкото и козето месо средната стойност за ЕС беше 7%, но шест страни регистрираха увеличение над 10%.

Сред членовете на ЕС Полша отбеляза най-голямо увеличение от 14%, следвана от Португалия и Ирландия с 13%. Швеция регистрира увеличение от 11%, докато Испания беше с 10%.

Post Views: 25

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия кражба пари скандал

Up Next

Индустрията умира, инвестициите бягат, политиците мълчат

Don't Miss

Плащанията вече са само в евро, двойното обозначение на цените продължава до 8 август

ПАРИ

Лунатиците от ЕК признаха: Европа няма ясни данни колко керосин е останал

Комисията твърди, че няма мандат да докладва търговските запаси от реактивно гориво. Оценките за риск от дефицит варират от 2 до 6 седмици, а отменените полети вече са стотици.

Европейската комисия призна, че не разполага с точни данни за наличните запаси от авиационно гориво в Европа. И дори да ги имаше, не би имала право да ги оповести публично. Това заяви говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен.

Темата излезе на преден план заради силно разминаващи се оценки за това колко дълго може да издържи пазарът без сериозни сътресения. В публичното пространство се цитират периоди между две и шест седмици. Официална статистика или потвърждение няма.

Нерегулиран пазар и липса на прозрачност
Итконен обясни, че за разлика от газа и електроенергията, пазарът на петрол и петролни продукти е нерегулиран. Това означава, че няма постоянен механизъм за събиране на данни за нивото на запасите при криза.

Тя посочи и друг проблем. Прозрачността при търговските резерви е ограничена. Това важи особено за нефтопродуктите, включително керосина. В условия на политическа нестабилност картината се усложнява още повече. Според ЕК ситуацията може да се променя ежедневно.

Търговски срещу стратегически резерви
По думите на Итконен Европейската комисия разполага с „пълни оценки“ за количествата суров петрол, които държавите членки имат. Но това не означава, че ЕК има достъп до всички търговски запаси от авиационно гориво.

Информация за търговските запаси се обсъжда на работни срещи в координационна група. Следващата среща е насрочена за 7 май. Там участват държави от ЕС и представители на пазара, включително авиокомпании. Итконен уточни, че споделянето на данни е доброволно. Участниците не са задължени да предоставят информация.

Затова ЕК не коментира какви количества керосин държат конкретни компании. Тези данни се считат за поверителни и не са в компетентността на Комисията.

Итконен призова да се прави разлика между търговски и стратегически резерви. За стратегическите резерви ЕС и ЕК имат пълна информация. Конкретни числа обаче отново не бяха посочени.

Рискът за полетите вече се вижда
Комисията признава, че никой не знае колко дълго ще продължи кризата. Затова ЕС трябва да е готов за различни сценарии.

ЕК съобщи още, че ще представи препоръки към авиокомпаниите за използването на реактивно гориво по-късно тази седмица.

Междувременно последствията вече се усещат. Заради поскъпването на горивата в Европа са отменени стотици полети. На този фон липсата на ясни данни за запасите увеличава несигурността. Това важи и за авиационния сектор, и за пътниците.

Post Views: 16

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.

🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Post Views: 31

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Post Views: 28