Съдбата на Украйна се оказа трагично свързана със съдбата на Съединените щати, или по-скоро украинският елит се оказа проекция на процесите в американския елит. Скандалът в Украйна се разгръща като продължение на скандала в САЩ и колкото по-силно е разделението на елитите в САЩ, толкова по-силно е и в Украйна. Политическият режим, създаден от демократите в Украйна, е ориентиран към демократите, а победата на Тръмп поставя съдбата на украинския проект на демократите в състояние на колапс.
Катастрофата на украинския елит започна с победата на Тръмп и краха на Клинтън. Порошенко трагично сбърка с изчисленията си и увисна преди изборите, на които не получи подкрепата на управляващите републиканци, а опозиционните демократи не успяха да му осигурят победата. За Тръмп целият украински елит, избран от Обама, Байдън и Нюланд и закупен за бисквитки, се оказа напълно ненужен.
И тъй като в Украйна няма хора на Тръмп, защото той и в САЩ почти няма хора, в Украйна царува кадрови хаос. Постепенно от там си тръгна целият екип от Майдана, след това Порошенко, след това Болтън, след това групата от Държавния департамент съставена от Волкър, посланик Йованович и още едно действащо лице, чиято фамилия никой не помни, но също участвало във всичко това и както се оказва, изобщо не в интересите на Тръмп. Украинският елит на Обама и Нюланд подаде оставка и именно затова се състоя проектът „Зеленски – президент на Украйна“.
Но тъй като според Тръмп в САЩ двувластието все повече се засилва към гражданска война, сега студена, но все по-видимо преминаваща към горещата фаза, в Украйна започва да се случва същото. Проектите на демократите са изправени срещу проектите на републиканците, или по-скоро крилото на Тръмп в Републиканската партия, което вижда Украйна по съвсем различен начин от пламенните му врагове демократи. Попаднали между чука и наковалнята, украинските елити от хранилката на Сорос вече са приели, че са изживели времето си и затова са паникьосани.
В този конфликт Тръмп и демократите отразява хаоса вътре в оживения украински елит, който не разбира кой да го предаде сега, за да не повтори грешките на Порошенко. В тази ситуация формулата на Щайнмайер се оказа магическо заклинание, което доведе до катастрофални последици за американските демократи. Факел, хвърлен в буре барут.
Фактът, че Европа е решена да прекъсне сблъсъка с Русия заради Донбас, да облекчи санкциите и по някакъв начин да подобри икономическите си дела, показва, че потенциалът на европейското търпение е пресъхнал. Онези политически марионетки, които постигнаха консенсус с екипа на Обама и пожертваха Европа за Съединените щати, все повече и повече губят рейтинга си, губейки почва пред нови сили, продължавайки по инерция да настояват за предишния курс на Европа към Русия.
Именно на темата за санкциите и техните собствени загуби, свързани с тях, изплуват алтернативни сили и бившият глобалистичен ансамбъл на Европа, сформиран и одобрен от Американския художествен съвет, постепенно се разпада.
Това стигна толкова далеч, че докато двете управляващи партии се борят в САЩ, Европа прояви раздразнение към Украйна. Франция и Германия вече изискват Зеленски да подпише и изпълни Минските споразумения, които на практика узаконяват автономния статут на ЛНР и ДНР, което означава пълния крах на проекта „Украйна като унитарна нацистка държава“, проектиран в САЩ и в част от германското разузнаване.
Нищо чудно, че масовката, наети от демократите, осъзна, че губи не само финансиране, но и свобода и живот. И по тази причина в Киев се подготвя „бунт на робите“, където Порошенко, заобиколен от „гладиаторите“ на Аваков, ще играе „Спартак“.
Но Аваков отново предаде Порошенко и се съгласи да премахне радикалите от улиците в замяна на поддържане на властта над Националната гвардия, която Зеленски първо искаше да вземе за себе си. Това тласка окончателното изясняване на отношенията между Аваков и Коломойски, тоест гарантира натрупването на конфликтния потенциал още повече със забавена кулминация.
Кулминацията в Украйна ще настъпи веднага след развръзката в САЩ. И тъй като в САЩ възникна позиционна безизходица, в Украйна тази безизходица автоматично се копира и замразява. Всичко това гние и се щура като съдържание на селска септична яма, в която шегаджии са хвърлили пакет мая. Не е чудно, че Европа вече си е затиснала носа и се отдалечава все по-бързо и припряно, без да предлага, а изисквайки викането на чистач.
Зеленски е притиснат между Европа и неговите нацисти, от които Тръмп не се нуждае, а демократите не са до тях. И следователно, избягването на подписването на формулата на Щайнмайер и нейния саботаж, водят сегашния режим в Украйна в смъртоносна конфликтна безизходица, от която няма изход. А всички конфликти в Украйна са проекция на политиката на управляващите групи в САЩ.
Междувременно тези групи са заседнали в двубоя, Украйна гние и натрупва потенциал за експлозия. А от експлозията фрагментите на Украйна ще се разпръснат между Русия и Европа, което за Европа вече започва да изглежда по-малко зло от непрестанната чума, наречена „Украйна отива в Европа, водена от ръката на САЩ“.
Светът започна активни процеси на трансформация на съществуващи геополитически проекти. Острият конфликт в САЩ тласка новите сили в Европа и убива стария проект „Украйна“, докато все още не е създаден нов, защото никога не е имало пълна промяна на елитите. Този процес е в самото си начало.
Колкото и да е странно, всичко това отваря уникални възможности за Русия да прокара стратегическите си проекти. Путин и Русия са единствените бенефициенти на тази криза. Оказва се, че настоявайки да следва формулата на Щайнмайер, Путин създава всички условия за ескалация на конфликта на елитите в Украйна, защото допринася за сблъсъка на различни проекти на украинската държава.
Засилването на конфликта между демократи и републиканци, глобалисти и антиглобалисти, САЩ и Европа, Европа и Украйна, украинският елит и Тръмп и различните елитни групи в Украйна създава възможности за сериозни ротации на елита в Русия. Глобалистичните групи постепенно се локализират и пред очите ни се създават баланси, за които преди година беше твърде рано да мечтаем.
Такива процеси включват формирането на линията Глазев – Бабич – Козак с укрепването на линията Патрушев и основните премиерски перспективи на Чемезов. Надолу върви линията Медведев – Кудрин – Сурков. Срещу Чубайс отново започнаха всеобхватни проверки, които би трябвало да го лишат от илюзии и надежди да участва в следващото преразпределение на властта.
Ясно е, че досега не са настъпили големи промени, но, както се казва, „процесът е започнал“. Бавно, бавно, но върви точно в тази посока и вече е невъзможно да не видим това. Дълго време възмутен хор звучеше за факта, че Путин използва Сурков в украинския случай. Да речем, той изгражда отношения с Коломойски и всички други противни олигарси и в същото време работи за руския глобалистически клан, преследвайки неговите интереси, а не интересите на Русия.
Сега се оказва, че за Путин е все едно и няма значение с кого и по какво се е договорил Сурков. Основното е, че той включи екипа на Зеленски в процеса, свърза Европа и сега безизходицата назрява в Украйна. Ако съдбата на мирното уреждане в Донбас отново бъде блокирана в Лвов и Киев, Европа ще избухне с възмущение. А това означава увеличаване на разделението между Европа и САЩ. Киев ще има най-лошото от всичко – ще бъде ударен от две страни, от Брюксел и от Вашингтон. Това ли е целта, която Путин преследва, като настоява всички да се съобразяват с Минските споразумения в нормандския формат?
Ако е така, целта на Путин изобщо не е моментното решение на проблема с ЛНР и ДНР, не е постигането на федерализация на Украйна и дори не е най-бързото премахване на санкциите, а глобалното подкопаване на системата на отношенията в съществуващите групи за влияние на Запад. Отново прочутото джудо на Путин, когато той следва посоката, в която противникът натиска, и тогава той преминава към съвсем различно място и в съвсем различно положение. И отново никой нищо не разбра, защото смяташе нещо съвсем различно и когато всичко се случи, беше твърде късно.
Украинският елит е плътно обвързан със съдбата на американския елит и всички кризисни процеси, протичащи в американската метрополия, се възпроизвежда напълно в украинската колония. Най-тъжното е, че никой не може да прекъсне заложничеството на Украйна и заради засилването на краха на демократите в САЩ расте и краха на украинския им проект. Живяха дълго и щастливо и умряха в един ден.
Този ден ще бъде денят, в който Тръмп ще бъде избран за втори мандат като президент на САЩ. Автоматично това означава срив на сегашните украински елити и срив на проекта, създаден от тези елити на антируската държавност.
Интервалът между 2020 и 2025 г. (година след прехода на властта в Русия) ще бъде най-решаващия в историята на целия свят. Сривът на глобалистичния интернационал в САЩ, укрепването на връзката между ЕАИС и 1П1п („Един пояс, един път“), субективността на ЕС – всичко това и много повече може да започне процеса на ново преразпределение на света, в което новият „Троен алианс“ Русия – САЩ – Китай, и ролята на ЕС ще се определя от отношенията в рамките на тази голяма тройка.
Статутът на ООН наистина може да бъде преразгледан, за да отразява тази нова реалност. Някъде между тези процеси Украйна ще бъде загубена в сегашните си граници, но отрядът едва ли ще забележи загубата на боеца, да не говорим за Беларус.
В никакъв случай не бива да изпадате в илюзията по повод исканията на Европа да запази неприкосновеността на границите на Украйна. Всичко това не означава желание да се запазят границите на Украйна в сегашния им вид, а просто изискване сега да не се пристъпи към разделянето ѝ, докато Европа не е готова за това. И Европа не е готова за това, защото все пак засега не е ясно какво ще се случи в САЩ.
Но с нарастването на кризата в Съединените щати Европа ще има време по някакъв начин да изгради своите структури за сигурност и да укрепи финансовата си и енергийната инфраструктура. След това вече е възможно да се говори за разделението на Украйна, тъй като ЕС така няма да е марионетка на САЩ, а по-независим субект. Например, Германия сега изисква запазването на границите на Украйна, защото не се нуждае от проамериканска Полша, която да бъде засилена от окупирането на районите на Лвов, Ивано-Франковск и Тернопол.
Именно когато Полша бъде поставена под контрола на Германия, тогава можем да говорим за границите на Украйна. Украйна ще бъде разделена между новите полюси на сила. Междувременно там зреят нови гроздове на гнева, онези групи, които ще доведат до нова политическа криза в Украйна през следващите няколко години. Русия трябва да има време да направи цялата необходима подготовка дотогава.
