Премиерът Борисов взе поредния рязък завой. Впрочем, засега само влезе в него и е още на виража, а там центробежните сили са най-силни. България не ще Шенген, изстреля той в Берлин пред вероятно смутения от маневрата му шеф на парламентарната група на ХСС Александър Добриндт.
И как няма а е смутен германецът. Незапознат с похватите на Борисов, той ще не ще е запомнил воплите и заклинанията, които българският премиер сипе от години из цяла Европа, по повод и без повод, за животоспасяващата нужда на България от шенгенско пространство и топло място в чакалнята на еврозоната.
Сега изведнъж се разбра, че за отечеството ни Шенген е ненужен и дори вреден. Никак неслучайно Борисов подчерта, че благодарение на дружбата му с любимия а цяла Европа диктатор Ердоган, България няма никакви проблеми с мигрантите от нешенгенска Турция. И в същото време – големи ядове с бежанците от шенгенска Гърция. Ерго, влезе ли страната ни в Шенген, чакат ни нашествия и погроми.
На какво се дължи този рязък завой. Само преди три месеца, в началото на юни, Борисов посрещна холандският външен министър Стеф Блок с декларацията, че за България от Шенген и еврозоната по-важно няма. Обясни и за мигрантите. Нидерландецът обаче учтиво, но твърдо отвърна, че мигрантите са едно, а прочутата БГ корупция съвсем друго и докато и я отглеждаме, Шенген ще го гледаме само на снимка.
Това беше юни. Десет години по-рано Борисов се зарече, че България неминуемо ще влезе в Шенген, а миналата година спекулираше, че сто на сто ще бъдем допуснати, дори само по въздух.
За юли пък (срещу европейките избори, разбира се) премиерът обеща триумфално влизане и в Шенген, и в чакалнята на еврозоната. То беше ясно, че е невъзможно, не се и случи, ни пък върза за изборите.
Сега пак се задават избори. Макар да са местни, един от първите въпроси към управляващите ще е за поредното проваленото евро обещание. И за да е някак си по-авторитетно, Борисов даде превантивен и задочен отговор на въпроса от Берлин. А европейците да се учат на политика.
Хитро ли е? Може би хитровато. За всички почитатели на ориенталската политика. С очакването, че ще свърши някаква вътрешнополитическа работа. В едър план обаче, няма как да дадеш по антиевропейско послание към партньори, освен да го направиш с ориенталска артикулация.
Че шенгенското грозде е кисело, кисело е. Че се търсят Орбанистични заемки, това не е ново. Но когато се опитваш да прикриеш най-мащабната корупция в ЕС с жива стена от мигранти, това е карикатура. На която няма да се смеем ние.
