Седмицата беше драматична за ръководителя на толкова огромна компания. Държавата беше наредила цените на горивата да бъдат временно замразени, в резултат на което компанията губеше десетки милиони евро всеки месец.
На всичкото отгоре правителството заплаши, че ако компаниите като тази на ръководителя не спазват контрола върху цените, ще бъдат наложени защитни мита върху износа на петролни продукти за чужбина.
Вагит Алекперов нямаше избор, освен да се подчини без възражения. „Лукойл“ никога не си е позволявал да не спазва официалната линия на Кремъл. Сметката отново ще плаща зависимата Европа.
Като цяло новините не бяха добри. Петролът започна да спада драматично, въпреки очакванията, че новите-стари санкции срещу Иран, ще повишат цените. Получи се обаче обратен ефект. Появи се по-голямо предлагане, което точно преди зимата да се развихри, срина цените до някакви си 65 долара за барел. Всичко трябваше да тръгне надолу.
Седмицата беше драматична за българския министър-председател. Неясно как цените на горивата в България пораснаха до нива, които го поставиха в ситуация, подобна на тази през 2013-та.
Тогава сметките за ток дойдоха със забавяне и бяха толкова големи, че хиляди недоволни граждани изпълниха улиците. Тогава за премиера беше лесно да хвърли оставка с мисълта, за скорошно завръщане. А скандалните решения на следващото правителство на БСП и ДПС, целунали се на Орлов мост, само забързаха този процес.
Сега обаче премиерът имаше огромен проблем. Той така и не се разграничи докрай от болния имидж на хората, които изпратиха в небитието кабинета на Орешарски. Така и не формулира една обща българска цел, която обществото да следва. В съзнанието на голяма част от обществото остана тежкото съмнение, че задкулисието все така определя дневния ред на страната.
Дали ще пълним дупка във Варна, или ще приемаме закони на партия, която иска да събори правителството ти, нямаше значение, съмненията останаха.
Премиерът беше в беда. И този път беше стъпил върху сламена основа, която собствените му партньори се опитваха да запалят по всякакъв начин. Дали ще обидят майки на деца с увреждания, или ще се карат шумно по линия на по-по-най-патриотизма, на всички беше ясно, че тези хора повече подхранват нестабилността, отколкото да гарантират стабилност.
С тези партньори, свърши времето на златните пръсти. Дойде времето на средните пръстове.
Седмицата беше драматична за българското общество.
За пореден път в последните години се достигна до точката на крайното недоволство.
Но според избирателните списъци гласоподавателите са приблизително равни на броя на населението, което е меко казано чудесно за партийните стратези, които вече се подготвят за ново завъртане на рулетката с клетви, че ще променят България. Забравете за машинното гласуване. То пречи.
Сламената основа става все по-лесно запалима. И от изток, и от запад. Там също дневният ред се мени непрекъснато.
Защото не само в България седмицата беше драматична…
