Страхливия Борисов не смее да бутне нефелавото правителство
Любовта умря, но развод няма да има
Некоалицията трябва да стане коалиция със стабилен брачен договор
Все пак това правителство е обща рожба на градската десница и ГЕРБ. Никой не трябва да изоставя децата си.
Не знам как да обясня на баба на село следния факт – тази неделя, на 160-ия ден от съставянето на кабинета, министър-председателят академик Николай Денков осветли електората, че в правителството му има министри на ГЕРБ….?!?! Народът, медиите, баба на село и клетите чужденци, т.е. всички знаеха едно – това е правителство на ПП-ДБ със символичното участие на Мария Габриел, която на 6 март трябва да стане министър-председател на страната. „Не е само Мария Габриел. Има имена предложени от тях, приели сме ги…“, разкри Денков, а аз, а вероятно и ти, се почувствахме от тъпо, по-тъпо, тъй като явно сме мислили, че ГЕРБ има твърде малко общо с властта. „Невярно и шизофренно е да кажеш, че нямаш общо с властта“, рече Денков – явно не по наш адрес, а по адрес на ГЕРБ, което не е никакво успокоение.
Ние 6 месеца хал хабер сме си нямали кой кой е в този кабинет
Тая работа не може да продължи така. Цялата власт в момента почива върху декларация от 7 точки и семпъл списък от приоритетни проекти, което няма как да обхване обема на действия на изпълнителната власт и необходимата й законодателна подкрепа. Ситуацията е усложнена от факта, че става дума за кабинет, който на теория трябва да се ползва от широка парламентарна подкрепа. Имаше обещания за редовни сбирки на някакъв вълшебен орган от лидери (по подобие на сбирките Станишев, Доган и Саксгобургготски), за който досега няма открити данни да се е събирал. Чува се как този си говорил с оня, но очевидно става дума за обаждания по телефона на сит корем след новинарска емисия, а не за сериозен управленски разговор с взети отговорни и прозрачни решения.
В тази гъста мъгла, разбира се, е пълно с недоволни екземпляри. Най-недоволните са от ГЕРБ, които уж не били във властта, но имали министри. ПП-ДБ да дойдат и учтиво да ни помолят за подкрепа, реди майсторът на герберски смешки Тома Биков. Има нова сглобка – ППДБ, „Възраждане“ и БСП, твърди щатният протестър в ГЕРБ Делян Добрев, на който нито смешките, нито сериозните неща му се отдават.
От другата страна е не по-малко „интересно“ – Настимир Ананиев говори за бунт в ГЕРБ, тази партия всеки момент ще се разпадне, а кметовете й зажаднели за пари…
Пеевски, т.е. ДПС, като види словесно меле, гледа да не остане назад и се включва с разни критики.
Разбира се, всички заедно и поотделно се изкарват агенти на Путин. Пълно мазало.
Т.е., в така наречената некоалиция липсва диалог, коалиционна култура, цели извън Шенген и еврозоната, липсват общи врагове, камо ли общи действия срещу общите врагове, няма ясна законодателна програма, а оттам – няма и ясна законодателна подкрепа и т.н., и т.н. Накратко – всичко липсва. Затова каквато и тема да се появи на сцената – „ЛУКойл“, данъци, гаубици и т.н., тя бива посрещната нееднозначно от „управляващите“. Изборите, разбира се, допълнително ги раздалечиха.
Всичко ги раздалечава, но едно нещо ги сближава –
ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС искат тази история да продължи. Искат тази власт да се задържи. И тъй като никой не може да измисли поне една причина затова, започват да ги изсмукват от пръстите. Евроатлантизмът ни събира, казва някой. Много неща не са направени, трябва да сме заедно, за да ги направим, казва друг. Радев ще дойде иначе, пищи трети…
Непреодолимите различия в това младо семейство са налице, но не са достатъчни за развод.
За да има някакъв смисъл в отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, то е редно тази коалиция да се преоснове и да се обяви официално. Не е нужно министрите да крият политическата си ориентация като гей през 80-те. В тази баш коалиция трябва да се въведат поне някакви правила. Редно е да има коалиционен договор.
Редно е да има твърда парламентарна подкрепа за правителство,
в което е ясно коя партия каква отговорност носи. Редно е да има контрол на няколко нива върху работата на министрите – чрез заместниците, чрез парламентарните комисии и т.н., и това не трябва да спъва работата на никого. Редно е да не се питаме след 160 дни кое министерство на коя партия я. Напълно нормално е да има диалог при кризи, защото кризи никога не липсват – редно е да има общ съвещателен форум. Законодателните приоритети, разбира се, трябва да са разписани детайлно и нови да се добавят при всеобщо съгласие.
Всички тези неща са повече от елементарни и… липсват в момента. Лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ нямат навик да дебатират каквото и да е било заедно и след това да аргументират решенията си публично. Те предпочитат да мърморят по телевизора и по партийни седенки.
А трябва да действат заедно, и то преди приемането на бюджета, преди гласуването на промените в конституцията и преди окончателното решение за Шенген – т.е. до месец. После ще бъде късно.
Местните избори потвърдиха, че основните партии са в паритет. Ако това не беше така, ако някой имаше добро предимство пред другите, то щеше лесно да се тръгне към парламентарни избори, където да се потвърди промяната на обществените нагласи. Но такава промяна няма. Има промяна в София, има промяна във Варна, в Плевен, в Кюстендил…., но няма промяна национално ниво. И сега да има избори за парламент, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС пак ще бъдат на първите две места, с близки резултати и далеч от възможността да направят самостоятелно правителство.
Щом са обречени да са заедно, нека поне да го направят като цивилизовани хора.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?