За цената на един премиер

Никога не бях си задавал този въпрос. Виждал съм премиери всякакви – млади и стари, образовани и простовати, способни и посредствени, партийни и безпартийни. Но всички те бяха българи. Не само по език и по произход. Но и по мислене, по душевност, по оттоворност към минало, настояще и бъдеще. Всеки от тях правеше по нещо за народа, който признаваше за свой. Според съдържанието и силите си.

Но никой досега не бе причинявал толкова злини, провали и кризи колкото този господин за по-малко от година. Отвращавам се дори да го назова по име. Толкова много ли отстлабна българския ген, та да залинее в самия си корен? Къде остана характерът, силата, духът български?

Днес, най-после бе постигнато онова, към което поколения вътрешни и външни неприятели на България се стремяха, но не можаха да постигнат. Удар по нашата същност, по националната идентичност, по нашето самоуважение, по нашите православни корени.

„Доживяхме“… предложение за заличаване паметта на историческите и духовни връзки между България и Русия. Връзки дълбоки, истински, вековни, дебели като котвени въжета, които могат да свързват два народа.

Днес, 01.07.2022г., на „джулай морнинг“, доживяхме официална позиция на посолството на Руската федерация в София, че ще внесе за разглеждане в Министерството на външните работи на РФ предложение за закриване на руското посолство в София. Гръм с висше „в полите на Яворова Витоша“.

За дипломатическо право няма и да започвам до говоря. От уважение към него. То не е за профаниране. Подобни демарши в дипломатическата практика са изключително редки. Те бележат не криза, а сриване на отношенията между две държави. Без да е задължително, но те могат да доведат и скъсване на дипломатическите отношения – последната най-тежка мярка на разрив. И да напомня, че това се случва за първи път от 1944г., като фарсово повторение на нещастните събития от 05.09.1944г. на Втората световна война.

България отново даде негативен пример на Европа и трайно завоюва първо място по неравновесие и последно място по политически разум.

За политическите последици от подобна мярка днес думата трябва да се дава единствено на специалистите по международни отношения и международно право, а не по журналистика, ПР, сеизмолози, дерматолози, геолози, социолози, политолози, всичколози. В изключително остра ситуация като тази, всяка погрешна дума може да бъде решаваща за милиони български граждани, както на територията на България, така и на територията на РФ. И ще бъде самоубийствено, ако държавата остави от нейна територия да излизат безотговорни изказвания. Та дори и на бивши величия – премиери, министри, депутати, днес опозиционни лидери, които вече не носят пряката отговорност на съдбата на нацията.

Ако някога България трябва да говори със собствения си глас, без оглеждане за съвети отвън, с пълната отговорноаст за казаното, премислено не само по съдържание, но и по форма, с ясното съзнание за съдбовността на всеки елемент и дори нюанс на позицията, то това е днес, сега, в тази обстановка.

Днес е съдбовно важно русофобията да бъде поставена на заден план. Защото става дума не за домашната политическа баница, а за съдбата на страната и народа. Защото не русофобията ще плаща цената на тока, газа, петрола. Не тя ще отоплява и осветлява домовете ни. Не тя ще задвижва турбините и ще пълни курортите.

Разбира се русофобията, платена или закърмена, се ослушва за ръкопляскания. Но с цялата си тембърна звънлимост, тя няма да ви намери друга Шипка и друг Плевен, друг Гурко, друг Радецки и друг Тотлебен. Тя ли ще ни замени свещенния спомен за хиляди руски войни – редови, войници, генерали, за Юлия Вревская, генерал Столетов? Тя ли ще ни замести заветите на Достоевски и Лев Толстой? Тя ли ще ни замени думите на Дмитрий Лихачов? Тя ли ще ни осигури друг Патриарх на българската литература, друг Славейков, друг Софроний Врачански, друг Ботев, друг Каравелов?

Защото ако русофобията днес не замълчи, ще трябва да остане сама в нашата България, да живее, да се шири, да се любува на себе си и на постигнатото, да работи, да оре и сее, да гледа празните детски градини, училища, ВУЗ, пътища, магистрали, корорти. Ще остане сама със себе си, да създава и отглежда деца, заедно с Родител 1 и Родител 2, с шарените от Кофия-прайда, без кръвта и плътта на останалата България. Ще трябва да разруши Катедралния храм зад Народното събрание или да го прекръсти в Джамия, да изчегърта образа на Самарското знаме от монумента пред Парламента, да унищожи Паметника на Цар Освободител или да го прекръсти на Тарас Булба, да забрави подвига на Георги Иванов и Александър Александров, да си остане умна и красива, безпаметна и безродна жълтопаветна русофобия.

Всичко това ни го докара едно безродно момче, наше на външен вид, но формирано като личност на хиляди километри от България. Заедно с едни деца, които говорят български език с помощта на речник. Българи, които очевидно не са гледали „Козият рог“, не са чели „Шибил“, не са слущали „Вардар“. Не са гледали Цанко Лавренов. Не знаят откъде извират Янтра, Тунджа, Осъм, Росица, Струма и Марица. Не знаят къде се намира Карандила. Българи, които не знаят, че Род и Родина не се заменят за образование и пари. Хора, които са свикнали „гордо“ и „смело“ да прекланят глава пред авторитета на парите, но си спечелиха запазено място в паметта на народа до онези, които убиха Алеко Константинов и Гео Милев.

Да водиш груба, недодялана, примитивна, войнствена политика срещу 1/5 от територията на света, да си позволяваш да провокираш победителя над фашистаката мраз, един от петте члена на Съвета за сигурност, държава, с която делиш морските пространства на Черно море, това не е просто грешка, неспособност да комуникираш, погрешна ПР стратегията. Това е прекрачване на човешкия и националния разум. И днес, след няколко минути, на това безумие ще му бъде връчен мандат за съставяне на ново правителство в състава на същия Парламент. О, неразумни юроде, къде ти е остататъка от българщината?

Вместо да се подаде сигнал в Прокуратурата на Република България за нарушаване на Конституцията и една дузина закони на държавата, ще му се дава възможност да продължи да унищожава своята нация! Ние сме на крачка от саморазрушението. Батальонът е в настъпление. Нахлува навсякъде – по улиците и площадите, в домовете и храмовете, в душите и сърцата, в морала и емоцията, в главите на децата, в паметта за родителите.

Жалко за хановете и царете, жалко за нашите държави и държавни регалии. Това ли ще бъде краят на нашата България – през лето 2022г.? Ударът разтърсва, но трябва да му се отговори. Мъдро, силно, професионално, но твърдо.

ВЪН ТЪРГОВЕЦА ОТ ХРАМА! ДНЕС! ВЕДНАГА!

Приказките за спокойствие, самообладание, стабилност, за грижа за хората, за децата, пенсионерите, за детските градини, училищата, туризма, икономиката, кризата, цените, енергията, са политическо словоблудство. Всяка отстъпка през него увеличава времето на продажбата на страната ни.

ПРЕМИЕРИ МНОГО, БЪЛГАРИЯ НИ Е ЕДНА.

ИМАМЕ ПОСЛЕДЕН ШАНС ДА СЕ ЗАМИСЛИМ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.