Графиките показват обема на Преките чужди инвестиции за последните години (светлосиня линия) и обема на капиталите, внасяни в България от емигранти (тъмносиня линия). Графиката трябва да се гледа внимателно. Обемът на инвестициите е в долари, по скалата вляво, а на емигрантските пари – по тази вдясно. Двете линии са сравнение само по кривата им през годините. По една и съща скала линията с капиталите на емигрантите ще бъде много по-ниска от инвестициите. Но в последните години и емигрантските пари са повече от инвестициите. Източник: UNCTAD/STAT (United Nations Conference on Trade and Development).
Случаят с компанията „Фолксваген“, която огледа България и избра Турция (макар още да няма обявено официално решение), напомни отново за кризата с чуждите инвестиции у нас.
В последните няколко години те са катастрофално ниски – около 1 млрд. евро годишно, дори по-малко. А през 2007-2009 са достигали 8-9 млрд. евро годишно. Няма съживяване на инвестициите у нас след световната криза, а вече са минали над 10 години.
За „Фолксваген“ се вдигна шум, че избра друга страна. Много по-малко впечатление прави, обаче, че много чужди компании, които вече са били установени в България, я напускат.
За последните 2-3 години продадоха бизнеса си у нас компании като „Хюлет Пакард Ентърпрайсис“, собственици на Нова тв я продадоха за три пъти по-ниска цена, от тази, на която са я купили, изнася се седмата по големина банка у нас „Сосиете женерал“, продават се компании като ЧЕЗ (преди тях си продаде бизнеса и EON), „Теленор“ и др.
Затвориха някои заводи като тези на белгийската „Малмар“, голям производител на части за тежки машини, на ALC (Automotive Leather Company), голям световен производител на автомобилно обзавеждане и тапицерии за BMW и др. марки. Затвори заводите си за акумулатори американската фирма „ЕнерСис”, дори фабрика за сладоледи на „Нестле” беше затворена. Освен производствени дейности се продават магазини и имоти – изнесе се австрийската „БауМакс“, няколко мола, собственост на чужди компании са продадени, също офис сгради, хотели като „Хилтън“ и „Радисън“ и др.
И цигареният монополист на България „Булгартабак“ закри единствената си останала работеща фабрика в Благоевград.
Впрочем, Българската агенция за инвестиции (БАИ), има подробна статистика на сайта си за новодошлите инвеститори в България, но
за инвеститорите, които са я напуснали, няма никаква информация
А това е задължително, ако искаме да имаме точни данни за икономиката у нас. Все едно БНБ да започне да дава данни само за входящия поток капитали, а не за изходящия.
Финансовите потоци и спадащите инвестиции са ясни. Но е откъслечна информацията за конкретни фирми и причините.
Някои инвеститори посочват като причини за продаването на бизнеса си у нас конюнтурата на пазарите, но често посочват като причина административната тежест върху бизнеса у нас. В работата им има много спънки, за които напускащите с малки изключения не съобщават.
Публична тайна е, че съдопроизводството е бавно е ненадеждно, а корупцията висока.
Всъщност при всяко проучване или доклад за бизнесклимата у нас сочат като най-големи пречки съдебната система, корупцията и недобре работещата държавна администрация. Под „корупция” се крие и явлението рекет от страна на властта – местна или централна.
За реформи в съдебната система непрекъснато се говори, но нищо не се променя. На практика тя е силно зависима и обслужва властта. Прокуратурата действа избирателно, не реагира на явни престъпления в банкови и фирмени отношения, а затормозява или направо спира работата на някои.
Притокът на инвестиции не само е намалял, а се наблюдава и изтеглянето им в дялов капитал и реинвестирана печалба. Това е признак за понижен дългосрочен интерес от инвеститорите към България.
Намаляват по-дългосрочните вложения на международни компании в акционерни участия в дъщерни дружества в България. Това има най-голямо значение за дългосрочния растеж на икономиката.
Увеличават се и дълговите инструменти в инвестициите в България. Това ще рече, че продължава да се увеличава задлъжнялостта в икономиката и да са ниски очакванията за печалба.
Видя се, че дълго повтаряната мантра как в България имало
ниски данъци и заплати, вече не привлича инвестиции
Политиката по привличането на инвестиции трябва да се промени.
Вместо това положението се влошава. Монополите и монополните практики се засилват, малкият и среден бизнес е притиснат до стената. Неефективните разходи от страна на държавата и компрометирани обществени поръчки не намаляват.
България все още не е допусната в Еврозоната и Шенген, което би било допълнително предимство за избор на България като място за инвестиции.
Защо инвестициите са от първостепенна важност за икономическия растеж?
Те са водещ фактор за растежа на всяка икономика и особено за малките отворени икономики като българската.
Увеличението на инвестициите може да балансира търговския дефицит и изтичането на капитали от България. Сега вместо чужди инвестиции притока от капитали от българските емигранти има такава роля. Дори в полследните години копиталите от емигрантите надвишават преките чужди инвестиции.
Инвестициите осигуряват нови работни места, конкуренция и увеличение на доходите, икономически растеж.
Ако не се подобри бизнес средата в България, спадът на частните инвестиции се очаква да продължи и през идните години.
България засега слабо работи по привличането на стратегически инвеститори. На инвеститорите им липсва предвидимост и сигурност.
Икономическите фактори за растеж на инвестициите са развита инфраструктура и наличие на човешки ресурс. Интересно е да се чуят мнения на хора от автомобилния сектор в България за липсата на достатъчно обучен и мотивиран персонал и каква промяна е необходима в средното образование.
България не предлага достатъчно икономическа стабилност и предвидимост, нямаме положително демографско развитие и резултатите от борбата с корупцията са неубедителни. Когато една компания прави анализи, тя отчита тези фактори, за да може като стратегически инвеститор да предпочете България.
Затова не е сигурно дали компании като „Фолксваген” ще изберат България. В сравнение с нас Турция може да се похвали с 13 автозавода, в които се произвеждат модели на 6 марки автомобили. Предимство на Турция пред България е също огромният вътрешен пазар.
